Обсада на Родос (1522)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Обсада на Родос
Османски войни в Европа
Rhodes fortifications.JPG
Родоска крепост
Информация
Период 16 юни – 22 декември 1522 г.
Място о. Родос, Егейско море
Резултат Решителна османска победа
Територия Османците превземат Родос
Страни в конфликта
Flag of the Order of St. John (various).svgРицари хоспиталиери Fictitious Ottoman flag 2.svgОсманска империя
Командири и лидери
Flag of the Order of St. John (various).svg Филип Вилиер дьо Лил-Адам Fictitious Ottoman flag 2.svg Сюлейман I
Fictitious Ottoman flag 2.svg Мустафа Паша
Сили
7500 мъже
700 рицари
500 стрелци
100 000 мъже[1]
400 кораба[2]
Жертви и загуби
2000 20 000[3]
Обсада на Родос в Общомедия

Обсадата на Родос през 1522 г. е вторият опит на Османската империя да превземе крепостта на Рицарите хоспиталиери на о. Родос. Обсадата завършва с османската победа. Това дава на Османската империя контрол над източно Средиземно море. Първата обсада през 1480 г. е неуспешна.

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

Рицарите на Свети Йоан или Рицарите хоспиталиери превземат Родос в ранния 14 век след загубата на Акра, последната кръстоносна крепост в Палестина през 1291 г. От Родос те стават активна част от търговията в Средиземно море и понякога тормозят турските кораби в Леванта, за да осигурят контрол над източно Средиземно море.

Първият опит на турците да превземат острова през 1480 е отблъснат от Ордена, но продължителното присъствие на рицарите до южния бряг на Анатолия е голяма пречка за османската експанзия.

През 1521 г. Филип Вилиер дьо Лил-Адам е избран за Велик магистър на Ордена. Очаквайки ново османско нападение срещу острова, той продължава да усилва укрепленията на града, работа започната след османското нашествие през 1480 и земетресението от 1481 г. и призовава рицарите от Ордена другаде в Европа да дойдат за отбрана на острова. Останалата част от Европа игнорира исканата помощ, но някои венециански войници от Крит се присъединяват към рицарите. Градът се отбранява от два, а в някои случаи и от три пръстена каменни стени и няколко големи бастиони. Отбраната на стените и бастионите е назначена на секции на различните езици, в които рицарите са организирани от 1301. Пристанищният вход е блокиран от тежка желязна верига, зад която е закотвен флота на Ордена.

Нашествие[редактиране | редактиране на кода]

Бомбарда-мортира на Рицарите хоспиталиери (Родос, 1480 – 1500).[4]
Нападащи еничари и отбранващи рицари хоспиталиери при обсадата на Родос, от османски ръкопис

Когато турските нашественици пристигат на Родос с 400 кораба на 26 юни 1522, те са командвани от Мустафа паша. Самият султан Сюлейман I пристига с армия от 100 000 мъже на 28 юли, за да поеме лично командването.

Турците блокират пристанището и бомбардират града с полева артилерия от наземната страна, последвано от почти всекидневни пехотни атаки. Те също се опитват да подкопаят укрепленията чрез тунели и мини. Артилерийският огън бавно нанася тежки поражения на масивните стени, но след пет седмици, на 4 септември, две големи барутни мини експлодират под бастиона на Родос, причинявайки 11 метрова част от стената да падне и да запълни рова. Нападателите незабавно нападат този пробив и скоро придобиват контрол върху него, но британска контраатака под командването на Фра Никълас Хуси и Великия магистър Вилиер дьо Лил-Адам отново успяват да ги отблъснат обратно. Още два пъти турците нападат пробива през този ден, но всеки път англичаните, подпомагани от германци, удържат пролома.

Оръдие на хоспиталиерите в Кулата на Свети Никола (Tour Saint-Nicolas, Rodos, 1510).[5]

На 24 септември, Мустафа паша нарежда ново масивно нападение, с цел главно бастионите на Испания, Англия, Прованс и Италия. След ден на ожесточени боеве, по време на които контролът над бастиона на Испания се сменя два пъти, Сюлейман в крайна сметка отменя нападението. Той осъжда Мустафа паша, неговият девер, на смърт за провала да превземе града, но в крайна сметка пощадява живота му след като други висши офицери го молят за милост. Заместилият Мустафа Ахмед паша е опитен обсаден инженер и турците сега съсредоточават усилията си върху подкопаването на укрепленията и взривяването им с мини, докато поддържат продължителни артилерийски баражи.

Друго голямо нападение в края на ноември е отблъснато, но и двете страни сега са изтощени – рицарите, защото достигат края на способността си да се съпротивляват и не може да се очаква подкрепления да пристигнат навреме, турците защото техните войници стават все по-деморализирани и обезкървени от боевете и болестите, разпространяващи се сред лагера им. Сюлейман предлага на гражданите мир, техните животи и храна ако се предадат; алтернативата би била смърт или робство, ако турците са принудени да превземат града със сила. Притиснат от гражданите, Вилиер дьо Лил-Адам се съгласява да преговаря. На 11 – 13 декември е обявено примирие, за да се позволят преговори, но когато местните искат още уверения за безопасността си, Сюлейман се разгневява и заповядва подновяване на бомбардирането и нападенията. Бастионът на Испания пада на 17 декември. С повечето стени вече разрушени е само въпрос на време преди градът да трябва да се предаде и на 20 декември, след няколко дена натиск от градското население, Великият магистър иска ново примирие.

Край[редактиране | редактиране на кода]

На 22 декември, представителите на латинските и гръцките граждани приемат условията на Сюлейман, които са щедри. На рицарите се дават 10 дни да напуснат острова и ще им се позволи да вземат със себе си оръжията си и скъпоценности или религиозни икони, които желаят. Островитяните, които искат да напуснат могат да го направят в тригодишен срок. Никоя църква няма да бъде осквернена или превърната в джамия. Останалите на острова ще бъдат освободени от османски данъци за пет години.

На 1 януари 1523 останалите рицари и войници излизат от града с развети знамена, биещи барабани и във военни доспехи. Те се качват на 50-те кораба, които са им дадени и отплават за Крит (венецианско владение), придружени от няколко хиляди граждани.

Последствия[редактиране | редактиране на кода]

Обсадата на Родос завършва с османска победа, макар и при висока цена: до половината нашественици са убити или ранени. Завоеванието на Родос е значителна стъпка към османския контрол на източно Средиземно море и значително облекчава морските връзки между Константинопол и Кайро и левантинските пристанища. По-късно, през 1669, от тази база турците превземат венециански Крит. Рицарите хоспиталиери първоначално се преместват в Сицилия, но през 1530 г. получават островите Малта и Гозо и северноафриканското пристанище Триполи като феодално владение от император Карл V.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. L. Kinross, The Ottoman Centuries: The Rise and Fall of the Turkish Empire, 176
  2. L. Kinross, The Ottoman Centuries: The Rise and Fall of the Turkish Empire, 176
  3. L. Kinross, The Ottoman Centuries: The Rise and Fall of the Turkish Empire, 178
  4. Направена по поръчка на Пиер д'Обюсон, бомбардата се използва за близка отбрана на стените (100 – 200 метра). Това е най-голямата известна бомбарда в историята. Тя изстрелва 260 кг гранитни гюлета. Тежи 3325 кг. Musée de l'Armée
  5. Arms of Emery d'Amboise, с арабски надпис. Латинския надпис TURIS + S + NICOLAI + PRO + DEFÉSOR, „За отбраната на Кулата Свети Никола“. Калибър: 23 cm, дължина 255 cm. тежест 1427 kg. Предадена от Абдул Азис на Наполеон III през 1862 г.
  6. Калибър 140 mm, дължина: 339 cm, тежест 2533 kg, амуниции: 10 kg железни гюлета. Предадена от Абдул Азис на Наполеон III през 1862 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]