Обсада на Родос (1480)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Обсада на Родос
Османски войни в Европа
SiegeOfRhodes1480.jpg
Обсадата на Родос през 1480. Кораби на хоспиталиерите на преден план и турския лагер на заден план.
Информация
Период 23 май – 17 август 1480 г.
Място о. Родос
Резултат Победа за Рицарите хоспиталиери
Страни в конфликта
Blason Ordre Malte 3D.svg Рицари хоспиталиери Флаг на Османската империя Османска империя
Командири и лидери
Blason Ordre Malte 3D.svg Пиер д'Обюсон
Blason Ordre Malte 3D.svg Антоан д'Обюсон
Flag of the Ottoman Empire.svg Месих паша
Сили
500 рицари
войници 2000 – 3500 [1]
15 000[2]-70 000[3]
160 кораба
Жертви и загуби
9000 убити
15 хиляди ранени
тежки
Обсада на Родос в Общомедия

Обсадата на Родос през 1480 г. завършва с победа на Рицарите хоспиталиери над Османската империя.

Подготовка[редактиране | редактиране на кода]

През 1470 г. жителите на остров Тилос (разположен между Родос и Кос) са евакуирани на Родос, защото островът е станал твърде уязвим на нападения от Османската империя. През 1475 г. жителите на о. Халки също са евакуирани по същата причина (6 km западно от Родос, най-малкият обитаем остров от Додеканезите).

Нападението[редактиране | редактиране на кода]

На 23 май 1480 г. османска флота от 160 кораба се появява пред Родос, в залива Трианда, заедно с армия от 70 000 мъже под командването на адмирал Месих паша. Гарнизонът на рицарите хоспиталиери се води от Великия магистър Пиер д’Обюсон. Рицарите получават подкрепление от Франция от 500 рицари и 2000 войници под командването на брата на д’Обюсон – Антоан.

Първата стратегическа цел на османците е да превземат Кулата на Свети Никола, която е ключова точка за отбраната на две пристанища: търговското, Мандраки и пристанището в източния залив на Акандия. Турската артилерия поддържа непрекъсната бомбардировка и на 9 юни пехотата прави серия атаки. Самият Велик магистър Д'Обюсон се притичва на помощ на гарнизона и след яростна битка врагът е отблъснат.

Бомбарда-мортира на рицарите хоспиталиери, Родос, 1480 – 1500.[4]

Скоро след това идва второ нападение срещу кулата, този път в източния сектор на стената към залива Акандия, който е доста слаб. По време на бомбардировката от турската артилерия рицарите и хората изкопават нов ров от вътрешната страна на стената и построяват нова вътрешна фортификация. Рицарите отново реагират храбро и решително и след ожесточена битка с много жертви от двете страни опасността отново е отблъсната.

Последният акт от тази драма се разиграва в еврейския квартал на града. Призори на 27 юли турците предприемат мощна офанзива и авангардът им от около 2500 еничари успява да превземе кулата на Италия и да влезе в града. Последва неистова борба. Великият магистър, ранен на пет места, ръководи битката и се сражава с копие в ръка. След тричасови боеве врагът е покосен и изтощените оцелели започват да се оттеглят. Контраатаката на рицарите принуждава турците да бият хаотично отстъпление, влачейки със себе си Великия везир и главнокомандващ. Хоспиталиерите достигат палатката му и вземат, наред с друга плячка, свещеното знаме на Исляма. На този ден между три и четири хиляди турци са посечени.

На 17 август 1480 османският флот се отказва от опита си да превземе Родос и отплава, за да се опита да превземе Отранто.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. The later Crusades, 1274 – 1580: from Lyons to Alcazar, Norman Housley, page 228, 1992
  2. The later Crusades, 1274 – 1580: from Lyons to Alcazar, Norman Housley, page 228, 1992
  3. The Papacy and the Levant, Kenneth M. Setton, page 351, 1984
  4. Направена по поръчка на Пиер д'Обюсон, бомбардата се използва за близка отбрана на стените (100 – 200 метра). Тя изстрелва 260 кг гранитни гюлета. Бомбардата тежи 3325 кг. Musée de l'Armée