Обсада на Родос (1480)
| Обсада на Родос | |||
| Османски войни в Европа | |||
 Обсадата на Родос през 1480. Кораби на хоспиталиерите на преден план и турския лагер на заден план. | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 23 май – 17 август 1480 г. | ||
| Място | о. Родос | ||
| Резултат | Победа за Рицарите хоспиталиери | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Сили | |||
| |||
| Жертви и загуби | |||
| |||
 | |||
| Обсада на Родос в Общомедия | |||
.svg){kind=small}
Обсадата на Родос през 1480 г. завършва с победа на Рицарите хоспиталиери над Османската империя.
Подготовка
[редактиране | редактиране на кода]През 1470 г. жителите на остров Тилос (разположен между Родос и Кос) са евакуирани на Родос, защото островът е станал твърде уязвим на нападения от Османската империя. През 1475 г. жителите на о. Халки също са евакуирани по същата причина (6 km западно от Родос, най-малкият обитаем остров от Додеканезите).
Нападението
[редактиране | редактиране на кода]На 23 май 1480 г. османска флота от 160 кораба се появява пред Родос, в залива Трианда, заедно с армия от 70 000 мъже под командването на адмирал Месих паша. Гарнизонът на рицарите хоспиталиери се води от Великия магистър Пиер д’Обюсон. Рицарите получават подкрепление от Франция от 500 рицари и 2000 войници под командването на брата на д’Обюсон – Антоан.
Първата стратегическа цел на османците е да превземат Кулата на Свети Никола, която е ключова точка за отбраната на две пристанища: търговското, Мандраки и пристанището в източния залив на Акандия. Турската артилерия поддържа непрекъсната бомбардировка и на 9 юни пехотата прави серия атаки. Самият Велик магистър Д'Обюсон се притичва на помощ на гарнизона и след яростна битка врагът е отблъснат.
Скоро след това идва второ нападение срещу кулата, този път в източния сектор на стената към залива Акандия, който е доста слаб. По време на бомбардировката от турската артилерия рицарите и хората изкопават нов ров от вътрешната страна на стената и построяват нова вътрешна фортификация. Рицарите отново реагират храбро и решително и след ожесточена битка с много жертви от двете страни опасността отново е отблъсната.
Последният акт от тази драма се разиграва в еврейския квартал на града. Призори на 27 юли турците предприемат мощна офанзива и авангардът им от около 2500 еничари успява да превземе кулата на Италия и да влезе в града. Последва неистова борба. Великият магистър, ранен на пет места, ръководи битката и се сражава с копие в ръка. След тричасови боеве врагът е покосен и изтощените оцелели започват да се оттеглят. Контраатаката на рицарите принуждава турците да бият хаотично отстъпление, влачейки със себе си Великия везир и главнокомандващ. Хоспиталиерите достигат палатката му и вземат, наред с друга плячка, свещеното знаме на Исляма. На този ден между три и четири хиляди турци са посечени.
На 17 август 1480 османският флот се отказва от опита си да превземе Родос и отплава, за да се опита да превземе Отранто.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ The later Crusades, 1274 – 1580: from Lyons to Alcazar, Norman Housley, page 228, 1992
- ↑ The later Crusades, 1274 – 1580: from Lyons to Alcazar, Norman Housley, page 228, 1992
- ↑ The Papacy and the Levant, Kenneth M. Setton, page 351, 1984
- ↑ Направена по поръчка на Пиер д'Обюсон, бомбардата се използва за близка отбрана на стените (100 – 200 метра). Тя изстрелва 260 кг гранитни гюлета. Бомбардата тежи 3325 кг. Musée de l'Armée