Приамо дела Куерча

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Приамо делла Куерча. Олтар-табернакъл от църква св. Михаил и Петър. 1420-те г. Музей Вила Гуиниджи, Лука.

.

Мадона с младенеца и ангели. 1430 – 40, Музей Метрополитън, Ню Йорк.
Приамо делла Куерча. „Агустино Новело назначава първия ректор“. фреска. 1440 – 44 г. Болница „Санта Мария делла Скала“, Сиена.

Приамо дела Куерча (на италиански: Priamo della Quercia; род. ок. 1400, Лука(?) – за последен път се споменава през 1467 година във Волтера) – италиански художник, представител на Сиенската школа[1].

Приамо дела Куерча е син на сиенският скулптор Пиетро д’Анджело и малък брат на знаменития скулптор Якопо дела Куерча. Датата на неговото раждане е неизвестна, но мястото е град Лука, където, съгласно съхранените документи, неговият баща работи от 1387 до 1422 година. Ранното му формиране се основава на изучаването на готическата живопис в Лука и Пиза. През 1426 година той изписва олтарът-табернакъл за манастирската църква св. Михаил и Петър в манастира дел’Анджело до Лука (сега – Музей вила Гуиниджи, Лука; олтарът е изпълнен през 1420-те години, художникът е изписал в него Христос-Пантократор, Благовещение, няколко светии по страните и предела с чудесата на Архангел Михаил). През 1428 година художникът работи в провинция Лука, създавайки полиптих за църквата „Сан Лоренцо в Сегроминьо“ (сега загубен); Код се отнася олтара „Св. Антоний-абат и св. Яков“ (1420-те години) от колекцията на банка Монте деи Паска, Сиена, триптих „Разпятие със светии“ (атрибутиран от Дж. Келаци Дини; частна колекция), „Мадона с младенеца“, изписана, както предполагат[2] [3], с някакъв бохемски образец-прототип (продаден на аукцион Сотбис през 1995 г.), „Мадона с младенеца и ангели“ (Музей Метрополитън, Ню Йорк) и олтар от три части „Мадона с младенеца и св. Урсула, Архангел Михаил, Агата и Лучия“ (Музей Метрополитън, Ню Йорк), изписан през 1442 година за църква Сан Микеле под влияние на творчеството на Тадео ди Бартоло.

Като живописец с не голямо дарование, Приамо дела Куерча благодарение на своя по-голям и по-известен брат Якопо се познава с най-добрите сиенски художници. Предполагат, че благодарение на тези връзки се обединява с Доменико ди Бартоло и взема участие във фреските на „Санта Мария делла Скала“. Неговият брат, скулпторът Якопо има добри връзки с ръководството на тази болница (през 1434 година е предложен за длъжността ректор на това богоугодно заведение, но не е избран). Приамо дела Куерча работи там съвместно с Доменико ди Бартоло и Лоренцо ди Пиетро (Векиета). Някои специалисти[4] предполагат, че той там участва като подмайстор на Доменико ди Бартоло, голямата сума, изплатена на Приамо за тази работа, обаче се отхвърля тази хипотеза. Документите съобщават, че от него е изписана източната стена, на която е останала една единствена фреска „Агустино Новело назначава първия ректор“. Събитието, дало повод за сюжета на фреската, се е случило в началото на XIV век, когато монахът-августинец Агустино Новело назначава първия ректор на болницата. На фреската е изобразена голяма арка, декорирана с клони на виеща се лоза, а в долните ниши на арката има релефи на Адам и Ева. Пространството на фреската е поделено в дълбочина чрез три арки, тези три образуващи се пространства символизират различни степени на християнското милосърдие. На преден план монах Агустино благословя стоящия пред него на колене ректор на болницата „Санта Мария делла Скала“. В тази фреска художника до голяма степен се отдалечава от условния език на интернационалната готика, който е присъщ на неговите ранни творби. Също така жизнеността на човешките фигури у Приамо се получава по-неудачно, в сравнение с разположените до тях хора от фреските на Доменико ди Бартоло, затова неговата творба изглежда доста скромно.

През 1440 година, когато той едва пристъпва към работата си над тези фрески (завършва и получава заплащане, съгласно документите, през 1442 година), Приамо получава поръчка за изписване на главния олтар в църква св. Архангел Михаил в Волтера (сега изгубен). В този град Приамо ще работи голяма част от оставащите години. През 1445 годинатой изпълнява там триптих за Доган дел Сале (управление на данъците върхусолта; сега произведението се пази в ораторио св. Антоний-абат). Сред работите, изпълнени във Волтера: „Св. Бернардин в слава“ изписана за Палацо деи Приори (Волтера, Пинакотека), не голяма „Мадона с младенеца и свети Яков и Виктор“ от болницата Санта Мария Мадалена (има дата 1450 година; Волтера, Пинакотека), и „Мадона с младенеца, св. Ансано и св. Октавиан“ изпълнена трибунала (съда) (Волтера, Пинакотека)[5][6].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Giulietta Chelazzi Dini et al. Five Centuries of Sienese Painting. From Duccio to the Birth of Baroque. Thames and Hudson, London, 1998 pp 251 – 255
  2. Ingo F. Walther/Norbert Wolf. Masterpieces of Illumination. Taschen. 2005, pp 380 – 81
  3. Da Jacopo della Quercia a Donatello. Le arti a Siena nel primo Rinascimento, a cura di Max Seidel. Exh. cat. Federico Motta Editore, 2010, p. 622
  4. Steffi Roettgen. Italian Frescoes of Early Renaissans 1400 – 1470. Abbeville Press Publishers. 1996, pp. 186 – 203
  5. Giulietta Chelazzi Dini et al. Five Centuries of Sienese Painting. From Duccio to the Birth of Baroque. Thames and Hudson, London, 1998 pp 251 – 255
  6. F. Zeri with Elizabeth E. Gardner. Italian Paintings: A Catalogue of the Collection of The Metropolitan Museum of Art – Sienese and Central Italian Schools. N-Y, 1980 p. 70
  7. Da Jacopo della Quercia a Donatello. Le arti a Siena nel primo Rinascimento, a cura di Max Seidel. Exh. cat. Federico Motta Editore, 2010, p. 622