Тадео ди Бартоло

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тадео ди Бартоло
Taddeo di Bartolo
Предполагаем автопортрет във вид на апостол Тадей, детайл от олтара „Възнесение на Мария“
Роден
1362
Починал
26.8. 1422
Сиена
Националност италианец
Стил готика
Известни творби олтар на „Възнесение на Мария“. 1401 г.
Повлиян Франческо ди Ванучо и Лука ди Томе
Тадео ди Бартоло в Общомедия
Големият олтар на „Възнесение на Мария“. 1401 г. Монтепулчано, катедрала.
„Мадона с младенеца“. 1400е г. Авиньон, Пти Пале.

Тадео ди Бартоло (също Тадео Бартоли; на италиански: Taddeo di Bartolo; 1362, Сиена – 26|8|1422, Сиена) – италиански художник, представител на Сиенската школа и XIV век – т.н. италианско Трече́нто (ит. trecento - 1300-те години).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Жизнеописанието на Тадео ди Бартоло е съхранено за бъдещите поколения от Джорджо Вазари. В него се съобщава, че Тадео ди Бартоло е син на художника Бартоло ди Фреди, но в действителност баща му е бръснарят Бартоло ди Мино. Въпреки загубата на много произведения, което е неизбежно в изминалите 600 години, художественото наследство на Тадео ди Бартоло е доста голямо.

Първото споменаване в документи на Тадео ди Бартоло се отнася към 1386 г. В него се съобщава, за неговата работа по изрисуване на статуетки в Сиенската катедрала. През 1388 – 89 години той работи като съветник по оформлението на Сиенската катедрала, а през 1389 г. за първи път се споменава като независим художник. Неговото формиране става под влияние на Франческо ди Ванучо и Лука ди Томе, макар че сравнително бързо Тадео изработва свой, индивидуален маниер, близък до сиенската традиция, ценяща декоративността и изяществото, а не джотовския рационализъм, популярен по това време в Тоскана. Заедно с тях главна особеност на Тадео е това, че той съблюдава чувството за мярка, и не изпада в съблазън да натоварва своите произведения с прекалена фантазия и прекаления разкош на „придворната“ готика.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Тадео ди Бартоло работи не само в родната Сиена, но и в Генуа, Пиза, Перуджа, Волтера, Сан Джиминяно, Флоренция.

Тадео ди Бартоло. „Мадона с младенеца, св. Андрей и Йоан Кръстител“ 1395 г. Будапеща, Музей за изящни изкуства.
Тадео ди Бартоло. „Цезар и Помпей“, фреска. 1414 г. Палацо Публико, Сиена.
  • През 1389 г. той изписва полиптих за капелата „Сан Паоло а Колегарли“ в градчето Сан Миниато ал Тедеско (сега в частна колекция);
  • през 1394 г. фрески в Сан Джиминяно – „Страшния съд“, „Ад“, „Рай“, „Пророци“; през 1395 г. полиптих за църквата Сан-Франческо в Пиза (сега – Музей за изящни изкуства, Будапеща);
  • през 1397 г. изписва сцената „Кръщение на Христос“ в град Триора;
  • В Пиза, в църква „Сан Франческо“ фреските „Сцени от живота на Мария“ и „Светци“;
  • През 1440 г. триптих в Сиена; През 1401 година изписва триптих за катедралата в Монтепулчано;
  • През 1403 година полиптих за църква Сан-Франческо-ал-Прато в Перуджа;
  • През 1406 – 07 години изписва фрески в капелата сиенската градска управа, Палацо-Публико, а в 1413 – 14 години в същата сграда изписва фреска „Прослава на мъжеството“, която става първообраз за по-нататъшни вариации на антични теми, които във времената на Ренесанса са много популярни. Това разбира се не е пълна картина на работата му по градовете на Италия.

Сред най-крупните негови творби следва да се спомене „Олтар от Сан Джиминяно“ (Сан Джиминяно, Градски музей), „Олтарът на Сан-Паоло-ал’Орте“ от Пиза (1395 г., сега в Гренобъл, Музей за изящни изкуства), големия олтар „Възнесение на Мария“ от катедралата в Монтепулчано (1401 г.); „Олтар на Благовещение“ (1409 г., Сиена, Пинакотека); и олтар от Волтера (Волтера, Пинакотека). Той оставя няколко забележителни изображения на „Мадона с младенеца“, съхранявани в различни музеи на света, и впечатляващото, монументално „Разпятие“ (Сиена, Пинакотека).

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Тадео ди Бартоло умира в Сиена през 1422 година – както съобщава Вазари[1], „на възраст петдесет и девет години“.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Джорджо Вазари „Животописи на най-значимите живописци, скулптури и архитекти“ – първата история на изкуството – 1568 г.
  • The Grove Dictionary of Art, MacMillan Publishers (2000)
  • Giorgio Vasari. Las Vidas de los más excelentes arquitectos, pintores y escultores italianos desde Cimabue a nuestros tiempos, Editorial Cátedra (2002), ISBN 84-376-1974-2
CC-BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Таддео ди Бартоло“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​