Бартоло ди Фреди

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бартоло ди Фреди. „Принасяне в храма“. 1388 г. Лувър, Париж.

Бартоло ди Фреди (на италиански: Bartolo di Fredi; документиран от 135326 януари 1410, Сиена) е италиански художник, представител на Сиенската школа и XIV век — т.н. италианско Трече́нто (ит. trecento - 1300-те години).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Изследователите отнасят датата на раждане на Бартоло ди Фреди примерно към 1330 година, доколкото първия сиенски документ, в който се споменава неговото име, е датиран през 1353 г. В тази година Бартоло съвместно с Андреа Вани взема под аренда помещение под майсторската работилница. От този момент, те често работят заедно, изпълняват поръчки съвместно. През 1355 година Бартоло ди Фреди става член на Гилдията на художниците на Сиена. Андреа Вани и неговия брат Липо Вани, освен успехите, които имали в изкуството, успешно работят и на административното поприще, заемайки високи длъжности в правителството на Сиена, и единият род дейност по-скоро стимулира другата. Бартоло ди Фреди също не е чужд на административната работа, в течение на живота си той се заема различни длъжности в сиенското правителство от 1372. През 1381 Бартоло ди Фреди става член на Големия съвет – висш правителствен орган на Сиена.[1] Работейки в голямо ателие съвместно с такива уважавани в Сиена майстори, като братя Вани, Бартоло ди Фреди става един от най-популярните художници, творили във втората половина на XIV век. До него постъпват множество поръчки от Сиена и околните градове. За това свидетелстват множество данни от архивните документи: през 1350-те години той заедно с Андреа Вани декорира залата на Големия съвет на Сиена; през 1361 – 1362 години работи в Сан Джиминяно; през 1366 година рисува картина по поръчка на правителството на Сан Джиминяно; през 1367 година вече в Сиена украсява сиенската катедрала съвместно с Якопо ди Мино дел Пеличайо; през 1382 година работи в църквата Сан Франческо в Монталчино, изписвайки там фреска „Снемане от кръста“ и няколко олтарни картини, включително „Кръщаване на Христа“ и „Сцени от живота на св. Филип Монталчински“; през 1389 година съвместно с Лука ди Томе той работи над олтара за сиенската катедрала, и така до последните дни от своя живот. Някои от неговите произведения, известни от документите, не са дошли до наши дни. Например, през 1368 година Бартоло изписва олтарна картина за църквата Сан Лоренцо, от която сега са останали само два панела предели (Сиена, Пинакотека).

Произведения и стил[редактиране | редактиране на кода]

„Триумфът на смъртта“, фреска
„Рождество с поклонение на овчарите“. 1383. Ватикана, Пинакотека.
„Короноването на Богородица“.1388 г. Монталчино, Музей за религиозно изкуство.
  • В ранните произведения на Бартоло ди Фреди, триптих „Мадона с младенеца и светци“ (1360, Перуджа, Национална галерия Умбрия), и фрески посветени на житието на Богородица в църква Сан Агустино в град Сан Джиминяно (1361 – 1362) е видна зависимостта му от изкуството на Симоне Мартини и Липо Меми.
  • По-късно, от средата на 1360-те, Бартоло изработва свой, малко еклектичен, но дълбоко индивидуален стил. Той е най-известен с по-късните си, зрели работи („Короноване на Богородица“, 1388, Монталчино, Музей за религиозно изкуство; „Триптих Карчери“ 1388 г. (разделен на части и сега в различни музеи), „Рождество с поклонение на овчарите“, 1383 г. Ватикана, Пинакотека; „Пренасяне в храма“, 1388 г., Лувър, Париж).

Творби на Бартоло се пазят в много музеи по света.

„Мъченичеството на св. Андрей“. Фреска от църква Сан Лукезе в Поджибонси.

Династия Чини[редактиране | редактиране на кода]

Бартоло ди Фреди има седем деца, но само един от тях преживява баща си. Това е Андреа ди Бартоло, който става известен художник. Двамата синове на Андреа ди Бартоло, на свой ред, също тръгват по стъпките на дядо си, ставайки художници. Така че Бартоло ди Фреди е основател на художествена династия, известна като династия Чини.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Giulietta Dini. Five Centuries Of Sienese Painting (From Duccio to the Birth of the Baroque). Thames & Hudson. 1998.
  2. Diana Norman. Painting in Late Medieval and Renaissance Siena (1260 – 1555). Yale University Press. 2003.