Пизанело

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пизанело
Роден
ок. 1395 г.(1395-00-00)
Починал
ок. 1455 г.
Националност италианец
Стил живопис, фреска
Учители Джентиле да Фабриано
Направление Международна готика
Пизанело в Общомедия

Антонио Пизанело (на италиански: Antonio Pisanello) е художник от ранния италиански Ренесанс и Куатрочентото.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Истинското име на художника е Антонио ди Пучо Пизано (Antonio die Puccio Pisano). Прякорът Пизанело (Малкият пизанец) идва от името на родния му град – Пиза. Годината на раждането му е неизвестна. Въз основа на завещанието на баща му, търговеца Пучо ди Джовани да Черто, се знае, че е роден преди 1395 г. Майката на Пизанело се казва Изабела и е родом от Верона. В този град Пизанело прекарва голяма част от младостта си. Върху развитието му като художник влияние оказва Джентиле да Фабриано.

Първата му документирана значима изява са фреските в Залата на Големия съвет в Двореца на дожите, Венеция. По тях работи съвместно с Джентиле да Фабриано. Не са запазени.

През 1425-1426 г. Пизанело прави живописната декорация на надгробния паметник на Николо Бренцони в църквата "Сан Фермо", Верона. Не са съхранени други творби от този му период. Тъй като често посещава Мантуа, предполага се, че работи тук.

Към 1427-1430 г. художникът пристига в Рим. Според Джорджо Вазари той е поканен от папа Мартин V и става тук ученик на Андреа дел Кастаньо. Тъй като последният е роден в 1423 г. съвременните изследователи се съмняват в истинността на тези твърдения. В Рим Пизанело довършва стенописите в базиликата "Сан Джовани ин Латерано", започнати от Джентиле да Фабриано, който умира през 1427 г. Цикълът фрески от житието на Йоан Кръстител е завършен през 1432 г., но през 17 век е напълно унищожен.

През 1433 г. Пизанело се връща във Верона. До 1438 г. работи по фреските в капела "Пелегрини" на църквата "Санта Анастасия". По това време художникът се сближава с херцога на Милано Филипо Висконти и Лионело д′Есте, син на маркиза на Ферара. За тях той изпълнява ред художествени произведения, между които и портрети.

През 1438 г. Пизанело създава първия си медал. На него е изобразен византийският император Йоан VIII Палеолог. Повод за направата му е Фераро-Флорентинският събор, проведен същата година, в който участват василевсът и константинополският патриарх. Днес медалът се съхранява в Националния музей Барджело, Флоренция.

Към края на 30-те художникът става приближен на маркиза на Мантуа Джанфранческо Гонзага, който по това време се съюзява с Филипо Висконти срещу Венецианската република. През 1439 г. Пизанело участва в похода на обединените войски на Мантуа и Милано срещу Верона, която е под властта на Венецианската република. Градът е превзет, но след няколко месеца Венеция успява да възстанови контрола си над него. Заради участието си в обсадата на Верона на Пизанело е забранено да посещава Венецианската република. Тъй като той не се явява на организирания срещу него съд през 1442 г., е осъден задочно на конфискация на имуществото и отрязване на езика. Последното наказание е наложено заради обвиненията отправени от художника срещу управата на Верона. Благодарение на застъпничеството на негови приятели и влиятелни съграждани присъдата е смекчена. Същата 1442 г. умира майката на Пизанело. За да може да присъства на погребението ѝ, художникът се принуждава да се яви пред веронския съд, който го принуждава да се засели във Ферара и потвърждава забраната да посещава венецианската територия.

От 1446-1447 г. Пизанело отново работи за фамилията Гонзага в Мантуа. Тук той изпълнява последния си цикъл фрески, посветен на легендите за рицарите на крал Артур. По неизвестни причини стенописите остават недовършени. За Гонзага Пизанело създава и серия от медали. Работи също за владетелите на Ферара, Чезена и Римини. Повечето от картините, създадени за тях, не са запазени.

В 1448 се премества в Неапол, където постъпва на служба при крал Алфонсо V Арагонски. Тук остава до 1450 г.

Сведения за последните години от живота му липсват. Не е известна и точната година на смъртта му. Предполага се, че е починал около 1455 г.

Пизанело е женен и има дъщеря на име Камила.

Живопис[редактиране | редактиране на кода]

Голяма част от монументалните стенописи на Пизанело са унищожени. За майсторството му на живописец-декоратор се съди най-вече по "Благовещение" от гробницата на Николо Бренцони и фреската "Легенда за Свети Георти". В тях ломбардските традиции се смесват със зараждащото се изкуство на хуманизма.

Като портретист художникът следва тенденциите на своето време, в което този жанр в изобразителното изкуство е все още слабо развит. Обикновено Пизанело се задоволява с общоприетото профилно изображение. Портретната характеристика на персонажите му, фината светлосянка и любовта към детайла, са отличителните черти на неговите произведения.

За разлика от повечето ренесансови художници Пизанело има запазени множество рисунки и етюди. В тях той се проявява като внимателен наблюдател и прецизен рисувач с усет за детайла.

Медали[редактиране | редактиране на кода]

Пизанело е пионер на ренесансовия портретен медал. Корените на това изкуство са в древноримската епоха. Монетите с образи на императори стават обект на колекционерство през Ренесанса, когато към Античността се проявява силен интерес. Именно от тях е повлиян ренесансовият медал. За разлика от идеализираните императорски изображения, в произведенията на Пизанело доминира индивидуалното начало и те са, преди всичко, портрети. Смята се, че в чисто професионален план, художникът е повлиян от майстора на бронзолеенето Лоренцо Гиберти, чиято работа е имал възможност да наблюдава при посещението си във Флоренция.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • "Пизанело" – Марина Майска, издателство "Български художник", София, 1985 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]