Пизанело

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Антонио Пизанело
италиански художник
Роден: преди 1395
Пиза, Италия
Починал: около 1455
Неапол (?), Италия

Антонио Пизанело (на италиански: Antonio Pisanello) е италиански ренесансов художник.

Биография[редактиране | edit source]

Истинското име на художника е Антонио ди Пучо Пизано (Antonio die Puccio Pisano). Прякорът Пизанело (Малкият пизанец) идва от името на родния му град - Пиза. Годината на раждането му е неизвестна. Въз основа на завещанието на баща му, търговецът Пучо ди Джовани да Черто се знае, че е роден преди 1395 г. Майката на Пизанело се казва Изабела и е родом от Верона. В този град Пизанело прекарва голяма част от младостта си. Върху развитието му като художник влияние оказва Джентиле да Фабиано.

Първата му документирана значима изява са фреските в Залата на Големия съвет в Двореца на дожите, Венеция. По тях работи съвместно с Джентиле да Фабиано. Не са запазени.

През 1425-1426 г. Пизанело прави живописната декорация на надгробния паметник на Николо Бренцони в църквата "Сан Фермо", Верона. Не са съхранени други творби от този му период. Тъй като често посещава Мантуа, предполага се, че работи тук.

Към 1427-1430 г. художникът пристига в Рим. Според Джорджо Вазари той е поканен от папа Мартин V и става тук ученик на Андреа дел Кастаньо. Тъй като последният е роден в 1423 г. съвременните изследователи се съмняват във истинността на тези твърдения. В Рим Пизанело довършва стенописите в базиликата "Сан Джовани ин Латерано", започнати от Джентиле да Фабиано, който умира през 1427 г. Цикълът фрески от житието на Йоан Кръстител е завършен през 1432 г. но през 17 век е напълно унищожен.

През 1433 г. Пизанело се връща във Верона. До 1438 г. работи по фреските в капела "Пелегрини" на църквата "Санта Анастазия". По това време художникът се сближава с херцога на Милано Филипо Висконти и Лионело д′Есте, син на маркиза на Ферара. За тях той изпълнява ред художествени произведения, между които и портрети.

През 1438 г. Пизанело създава първият си медал. На него е изобразен византийският император Йоан VIII Палеолог. Повод за направата му е Фераро-Флорентинският събор, проведен същата година, в който участват василевсът и константинополският патриарх . Днес медалът се съхранява в Националеният музей Барджело, Флоренция.

Към края на 30-те художникът става приближен на маркиза на Мантуа Джанфранческо Гонзага, който по това време се съюзява с Филипо Висконти срещу Венецианската република. През 1439 г. Пизано участва в похода на обединените войски на Мантуа и Милано срещу Верона, която е под властта на Венецианската република. Градът е превзет, но след няколко месеца Венеция успява да възстанови контрола си над него. Заради участието си в обсадата на Верона на Пизано е забранено да посещава Венецианската република. Тъй като той не се явява на организирания срещу него съд през 1442 г., е осъден задочно на конфискация на имуществото и отрязване на езика. Последното наказание е наложено заради обвиненията отправени от художника срещу управата на Верона. Благодарение на застъпничеството на негови приятели и влиятелни съграждани присъдата е смекчена. Същата 1442 г. умира майката на Пизано. За да може да присъства на погребението ѝ художникът се принуждава да се яви пред веронският съд, който го принуждава да се засели във Ферара и потвърждава забраната да посещава венецианската територия.

От 1446-1447 г. Пизанело отново работи за фамилията Гонзага в Мантуа. Тук той изпълнява последният си цикъл фрески, посветен на легендите за рицарите на крал Артур. По неизвестни причини стенописите остават недовършени. За Гонзага Пизанело създава и серия от медали. Работи също за владетелите на Ферара, Чезена и Римини. Повечето от картините създадени за тях не са запазени.

В 1448 се премества в Неапол, където постъпва на служба при крал Алфонсо V Арагонски. Тук остава до 1450 г.

Сведения за последните години от живота му липсват. Не е известна и точната година на смъртта му. Предполага се, че е починал около 1455 г.

Пизанело е женен и има дъщеря на име Камила.

Живопис[редактиране | edit source]

Голяма част от монументалните стенописи на Пизанело са унищожени. За майсторството му на живописец-декоратор се съди най-вече по "Благовещение" от гробницата на Николо Бренцони и фреската "Легенда за Свети Георти". В тях ломбардските традиции се смесват със зараждащото се изкуство на хуманизма.

Като портретист художникът следва тенденциите на своето време, в което този жанр в изобразителното изкуство е все още слабо развит. Обикновено Пизанело се задоволява с общоприетото профилно изображение. Портретната характеристика на персонажите му, фината светлосянка и любовта към детайла, са отличителните черти на неговите произведения.

За разлика от повечето ренесансови художници Пизанело има запазени множество рисунки и етюди. В тях той се проявява като внимателен наблюдател и прецизен рисувач с усет за детайла.

Медали[редактиране | edit source]

Пизанело е пионер на ренесансовия портретен медал. Корените на това изкуство са в древноримската епоха. Монетите с образи на императори стават обект на колекционерство през Ренесанса, когато към Античността се проявява силен интерес. Именно от тях е повлиян ренесансовият медал. За разлика от идеализираните императорски изображения, в произведенията на Пизанело доминира индивидуалното начало и те са, преди всичко, портрети. Смята се, че в чисто професионален план, художникът е повлиян от майстора на бронзолеенето Лоренцо Гиберти, чиято работа е имал възможност да наблюдава при посещението си във Флоренция.

Източници[редактиране | edit source]

  • "Пизанело" - Марина Майска, издателство "Български художник", София, 1985 г.

Външни препратки[редактиране | edit source]