Леонело д’Есте

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Леонело д’Есте
(маркграф) на Ферара и маркиз на Модена и Реджо-Емилия.
Pisanello 015.jpg
Портрет на Леонело д’Есте от Пизанело
Лични данни
Управление 1441-1450
Роден
Починал
Предшественик Николо III д’Есте (1393–1441)
Наследник Борсо
Семейство
Баща Николо III д’Есте (1393–1441)
Майка Стела де’ Толомей (1386–1419)
Герб Blason Nicolas III d'Este (1383 - 1441).svg
Леонело д’Есте в Общомедия
Медал с Леонело д’Есте от Пизанело

Леонело д’Есте (на италиански: Leonello d’Este, * 21 септември 1407, † 1 октомври 1450) е от 1441 г. маркезе (маркграф) на Ферара и маркиз на Модена и Реджо-Емилия.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Той е вторият от трите незаконни синове на Николо III д’Есте (1393–1441) със Стела де’ Толомей (1386–1419).

Военното си образование той получава при кондотиер Брачо да Монтоне, своето хуманистическо образование при Гуарино да Верона. След екзекуцията на по-големия му брат Уго Алдобрандино (1405-1425) през 1425 г. става първи наследник на

баща си Николò . Така през 1441 г. Леонело наследява владенията н баща си в Северна Италия.

Той и братята му Борсо, Ерколе I и Алфонсо I правят Ферара център на хуманистичната култура и изкуство.

Наследен е през 1450 г. от брат си Борсо д’Есте.

Семейство и деца[редактиране | редактиране на кода]

1.брак: През януари 1435 г. той се жени за Маргерита Гонзага ( (* 1418, † 3 юли 1439), дъщеря на Джианфранческо I Гонзага и Паола Малатеста. Двамата имат син:

  • Николò д’Есте (1438–1476)

2. брак: През април 1444 г. той се жени за Мария († 1449), извънбрачна дъщеря на крал Алфонсо V от Арагóн. Те имат дъщеря:

  • Изабела д’Есте, ∞ Николò делла Скала (1415–1478) (Скалигери)

Има извънбрачен син Франческо (1430 — след 1475)

Човек на Ренесанса[редактиране | редактиране на кода]

Леонелои господар от нов тип: доблестен рицар, мъдър управител, покровител на науките и изкуствата, поет, страстен колекционер. Говорили, что Лионелло предпочита мирът пред войната и учените пред войниците. Още при когато баща му е жив той се ползва с широка известност в хуманистичните кръгове като щедър и знаещ меценат, а ставайки управител, се отдана на това занимание още повече.

По време на неговото управление Ферара става един от центровете на ренесансова култура. Университетът на Ферара  има широка известност — тук учат студенти от цяла Европа. Под патронажа на Леонело е построена първата болница във Ферара.

При двора на д’Есте работят големи художници от това време: Якопо Белини, Андреа МантеняРогир ван дер Вейден,  Пизанело. Приятелски отношения свързвали Леонело и Леон Батиста Алберти, посветил му няколко съчинения. Той ръководи строежа на паметника на Николо III и завършва строителството на градския катедрален храм.

Леонело не само разбира от класическа литература, но и пробва своите сили в поезията. Негов кумир е Цезар, и той постоянно препрочитал неговите «Записки» .

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]