Леонело д’Есте

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Леонело д’Есте
(маркграф) на Ферара и маркиз на Модена и Реджо-Емилия.
Pisanello 015.jpg
Портрет на Леонело д’Есте от Пизанело
Лични данни
Управление 1441 – 1450
Роден
Починал
Предшественик Николо III д’Есте (1393 – 1441)
Наследник Борсо
Семейство
Баща Николо III д’Есте (1393 – 1441)
Майка Стела де’ Толомей (1386 – 1419)
Герб Blason Nicolas III d'Este (1383 - 1441).svg
Леонело д’Есте в Общомедия
Медал с Леонело д’Есте от Пизанело

Леонело д’Есте (на италиански: Leonello d’Este, * 21 септември 1407, † 1 октомври 1450) е от 1441 г. маркезе (маркграф) на Ферара и маркиз на Модена и Реджо-Емилия.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Той е вторият от трите незаконни синове на Николо III д’Есте (1393 – 1441) със Стела де’ Толомей (1386 – 1419).

Военното си образование той получава при кондотиер Брачо да Монтоне, своето хуманистическо образование при Гуарино да Верона. След екзекуцията на по-големия му брат Уго Алдобрандино (1405 – 1425) през 1425 г. става първи наследник на баща си Николò. Така през 1441 г. Леонело наследява владенията н баща си в Северна Италия.

Той и братята му Борсо, Ерколе I и Алфонсо I правят Ферара център на хуманистичната култура и изкуство.

Наследен е през 1450 г. от брат си Борсо д’Есте.

Семейство и деца[редактиране | редактиране на кода]

1.брак: През януари 1435 г. той се жени за Маргерита Гонзага (* 1418, † 3 юли 1439), дъщеря на Джианфранческо I Гонзага и Паола Малатеста. Двамата имат син:

  • Николò д’Есте (1438 – 1476)

2. брак: През април 1444 г. той се жени за Мария († 1449), извънбрачна дъщеря на крал Алфонсо V Арагонски. Те имат дъщеря:

Има извънбрачен син Франческо (1430 – след 1475)

Човек на Ренесанса[редактиране | редактиране на кода]

Леонелои господар от нов тип: доблестен рицар, мъдър управител, покровител на науките и изкуствата, поет, страстен колекционер. Говорили, что Лионелло предпочита мирът пред войната и учените пред войниците. Още при когато баща му е жив той се ползва с широка известност в хуманистичните кръгове като щедър и знаещ меценат, а ставайки управител, се отдана на това занимание още повече.

По време на неговото управление Ферара става един от центровете на ренесансова култура. Университетът на Ферара  има широка известност – тук учат студенти от цяла Европа. Под патронажа на Леонело е построена първата болница във Ферара.

При двора на д’Есте работят големи художници от това време: Якопо Белини, Андреа МантеняРогир ван дер Вейден,  Пизанело. Приятелски отношения свързвали Леонело и Леон Батиста Алберти, посветил му няколко съчинения. Той ръководи строежа на паметника на Николо III и завършва строителството на градския катедрален храм.

Леонело не само разбира от класическа литература, но и пробва своите сили в поезията. Негов кумир е Цезар, и той постоянно препрочитал неговите «Записки» .

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]