Антон Сминк ван Питло
| Антон Сминк ван Питло Anton Sminck van Pitloo | |
| художник | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Антон Сминк ван Питло в Общомедия | |
Антон Сминк ван Питло (на италиански: Mattia Preti), (Арнем, 21 април 1790 – Неапол, 22 юни 1837) е нидерландски художник, основател на Школата в Позилипо и (заедно с Джачинто Джиганте) сред водещите пейзажисти в Неапол.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Като момче Антон Сминк ван Питло започва да учи рисуване в родния си Арнем, в училището на художника Хендрик Ян ван Амерон, който по-късно го завежда в Париж и му издейства стипендия за обучение. Младият художник успява да продължи обучението си първо в Париж, благодарение на стипендията, дадена му от Луи Бонапарт, а след това през 1811 г., завършва академичен курс по художествено изкуство в Рим. След падането на Бонапарт, художникът не може повече да се възползва от субсидията и е изпратен в Неапол при граф Орлов, руски дипломат и ценител на изкуството, който му предлага своето гостоприемство. Антон Сминк ван Питло решава да се установи завинаги в града, които му предлага поле за изява и сюжети за бъдещите картини. Неапол става негов втори дом, където картините му са ценени от аристократичните съсловия. В Неапол той рисува картини, като представя свое лично тълкуване на зараждащия се романтичен вкус, предназначен да бъде заимстван от новите поколения неаполитански художници. Поради тази причина през 1820 г. открива частно училище по живопис, което му донася славата, като основател на Школата в Позилипо в Неапол. На тази школа принадлежат много художници, като почти всички са негови ученици, привърженици на обновеното богатство на ландшафтната живопис, най-известни от които са Джачинто Джиганте и Салваторе Фергола.
През 1822 г. художникът е назначен по достойнство за Почетен професор в Кралската академия за изящни изкуства в Неапол. Като доказателство за неговото признание в сферата на изобразителното изкуство, през 1824 г. му е поверена Катедра по Пейзажна живопис в същата академия.
Антон Сминк ван Питло заболял от холера, умира на 22 юни 1837 в Неапол.
Стил[редактиране | редактиране на кода]
Антон Сминк ван Питло заедно с ученика му Джачинто Джиганте, са считани за най-изтъкнатите и значими представители на Школата в Позилипо. Новостта, приписана на художника, е актуализирана модерна пейзажистика, състояща се в окончателното отделяне от чисто реалистичната и илюстративна традиционна живопис на ландшафта.
В действителност пейзажната живопис от деветнадесети век все още е насочена към директно реституиране на реалността, като по този начин се доказва, че тя все още се обуславя от аналитичния и документален характер на възгледите на Якоб Филип Хакет. Антон Сминк ван Питло, пренебрегва този класицизъм и внася в картините си категорично романтична натуралистична черта, характеризираща се с чувствително внимание към вибрациите на светлината и цветовете, пресъздадени почти с импресионистично око и чрез присъствието на лично виждане, произтичащо от прякото наблюдение на изобразените места. Друга новост, въведена от художника, е използването на новаторската техника маслената живопис върху хартия, монтирана на платно или картон. Този метод, вече експериментиран във Франция от Жан Батист Камий Коро, е посрещнат с ентусиазъм от учениците на Антон Сминк ван Питло, допринесли за романтичното обновяване на неаполитанската пейзажистика.
За Антон Сминк ван Питло освен френския опит на Жан Батист Камий Коро, много е важно влиянието на Джоузеф Търнър, художникът, от когото той се вдъхновява за свободното тълкуване на природата и светлината без визуално да нарушава възпроизведения обект.
Картини[редактиране | редактиране на кода]
-
-
„Скално гърло в Соренто“
Галерия Палацо Зевалос,
Неапол -
„Мостът и църквата Сан Франческо в Кава де Тирени“
Галерия Палацо Зевалос,
Неапол -
-
-
„Кастел дел Ово (замъка на яйцето) гледан от сушата“
Частна колекция
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Anton Sminck van Pitloo. In: Hans Vollmer (Hrsg.): Allgemeines Lexikon der Bildenden Künstler von der Antike bis zur Gegenwart. Begründet von Ulrich Thieme und Felix Becker. Band 27: Piermaria–Ramsdell. E. A. Seemann, Leipzig 1933, S. 115.
- Elena Di Majo: Anton Sminck van Pitloo: (1791 – 1837). Un paesaggista olandese a Napoli; ventisette opere ritrovate. Galleria Carlo Virgilio, 1985
- Marina Causa Picone, Stefano Causa (Hrsg.): Pitloo. Luci e colori del paesaggio napoletano. Ausstellungskatalog, Museo Pignatelli, Neapel 2004
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Anton Sminck van Pitloo в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |