Джачинто Джиганте

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Джачинто Джиганте
Giacinto Gigante
неаполитански художник
портрет
портрет
Роден
Починал
Учители Антон Сминк ван Питло
Джачинто Джиганте в Общомедия

Джачинто Джиганте (на италиански: Giacinto Gigante), (Неапол, 11 юли 1806Неапол, 29 септември 1876) е италиански художник, гравьор и учител, известен с пейзажна живопис.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Началото[редактиране | редактиране на кода]

Джачинто Джиганте е роден на 11 юли 1806 г. в квартал Позилипо в Неапол и е най-големият син в семейството на неаполитанския художник Гаетано Джиганте и Анна Мария Фатати. От баща си получава първите уроци по рисуване, а около 1818 г., вече рисува пейзажи и многобройни портрети, един от които е на седнал стар рибар, където освен своя подпис, художникът поставя и надписа „Този моряк е първата фигура, която нарисувах през 1818 г.“.

През 1820 г., заедно с художника Ахил Вианели, Джачинто Джиганте започва да посещава частно ателието на германския пейзажист Джейкъб Вилхелм Хюбер, намиращо се по това време в Неапол, при когото изучава рисуване с акварел. Едновременно с това той работи като дизайнер на карти в Кралската топографска служба. Благодарение на тази професия той успява да изучи офорт и литография, техника въведена от 1818 г. в дейността на Службата. От 1829 г. тази техника е използвана от художника, за да направи многобройни копия на пейзажите които рисува. Това с което се занимава Джачинто Джиганте през тези години е изпълнение на топографска карта и хидрографска карта на Неапол и околностите. Работа при която е необходимо да се документират географските територии на Неапол и тяхната хидроложка система, чудесно изпълнена, благодарение на получените технически уроци при Джейкъб Вилхелм Хюбер.

Тази техника помага на художника да реализира множество рисунки, продавани изключително на чужденци посетители на града, искащи да занесат у дома си спомен от сгради в Неапол.

Ученик на Антон Сминк ван Питло[редактиране | редактиране на кода]

След обучението при Джейкъб Вилхелм Хюбер, през 1821 г. Джачинто Джиганте завършва студентски курс под ръководството на холандския художник Антон Сминк ван Питло в Катедрата по Пейзажна живопис към Кралската академия за изящни изкуства в Неапол. Художникът дава решителен импулс на своето изкуство и през 1824 г. получава награда, втората степен за пейзаж.

Ако всъщност Джейкъб Вилхелм Хюбер запознава художника с основите на живописта, то Антон Сминк ван Питло е неговият истински учител, който го въвежда в иновациите практикувани от космополитната неаполитанска художествена общност, оживена по това време от многобройни чуждестранни художници като Джоузеф Търнър и Юхан Дал. Характеристики забелязани в картините на Джачинто Джиганте от онези години, има и в творбите на други художници ученици на Антон Сминк ван Питло, обединени в Школата в Позилипо, където Джачинто Джиганте е един от най-признатите представители.

„Капела Сан Дженаро в Катедралата на Неапол“

Между 1829 и 1832 г. художникът се отдава на графика. Сега вече чертежите му не са просто подготвителни проучвания, а пътя към участието му в редактирането на „Пътешествие на художника в Кралството на двете Сицилии“, обогатено с литография „Езерото Лукрино“, „Останките от храма на Венера в Бая“, изгледи изобразяващи Помпей, Позилипо, Санта Киара и други забележителности на Неапол. През тези години Джачинто Джиганте се сприятелява с руснака Силвестр Федосиевич Шчедрин, благодарение на който влиза в кръговете на Руското посолство в Неапол и богатата неаполитанска аристокрация, която много скоро оценява неговите картини, което повишава количеството поръчани произведения.

Последни години[редактиране | редактиране на кода]

През 1837 г. Антон Сминк ван Питло умира от холера и Джачинто Джиганте се утвърждава, като основен представител на Школата в Позилипо. През същата година дори се премества да живее в къщата на починалия художник, въпреки че още през 1844 г. благодарение на постъпленията от множество руски поръчки, си купува жилище в подножието на Вормеро, където да живее с голямото си семейство.

След няколко пътувания през 1846 г. до Сицилия и 1848 г. до Соренто като придружаващ руската императрица Александра Фьодоровна (Шарлота), Джачинто Джиганте влиза в контакт с кръга на Бурбоните, като получава от канцеларията на Фердинанд II (крал на двете Сицилии) поръчка за картини с изгледи от Гаета. През 1851 г., освен че е номиниран за Почетен професор в Кралската академия за изящни изкуства в Неапол, той също е натоварен да преподава живопис на принцесите, поради което в периода 1852 – 1855 г. посещава Казерта, остров Иския и Гаета.

Художествено свидетелство за тези престои, за което Джачинто Джиганте е удостоен с титлата Рицар на Ордена, са картините „Кралската вила в Иския“, „Кралският парк Куисисана“, „Ловната хижа в Казерта“, „Маринела и Неапол от виа Позилипо“. След 1861 година по поръчка на новият монарх на Обединена Италия, художникът създава акварелът „Капела Сан Дженаро в Катедралата на Неапол“. Картината е изложена на Световната изложба в Париж през 1867 г., където бива аплодирана от Паскуале Вилари, италиански историк, университетски преподавател и политик.

Джачинто Джиганте умира в Неапол на 29 ноември 1876 г.

Картини на Джачинто Джиганте[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Sergio Ortolani, Giacinto Gigante e la pittura di paesaggio a Napoli e in Italia dal '600 all'800, Di Mauro Editore, 2009, ISBN 978-88-87365-77-1, SBN IT\ICCU\NAP\0481210
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Изкуство“         Портал „Изкуство          Портал „Италия“         Портал „Италия    
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Giacinto Gigante“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.