Иския

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иския
Ischia
Ischia da procida.jpg
Изглед към Иския от Прочида.
Страна Flag of Italy.svg Италия
Адм. единица Метрополен град Неапол
Акватория Тиренско море
Площ 46,3 km²
Население 62 027 души (2009 г.)
1340 души/km²
Най-висока точка Епомео – 789 m н.в.
Italy relief location map.jpg
40.72° с. ш. 13.9106° и. д.
Местоположение в Италия
Иския в Общомедия

Иския (на италиански: Ischia) е вулканичен остров в Тиренско море, принадлежащ на Италия. Разположен е в северния край на Неаполитанския залив, на около 30 km от град Неапол. Това е най-големият от Флегринските острови. Има трапецовидна форма с дължина 10 km от изток на запад и ширина 7 km от север на юг. Бреговата му линия има дължина около 34 km, а площта му е 46,3 km2. Релефът му е силно планински, а най-високият му връх е Епомео – 789 m надморска височина.

Островът е гъсто населен, като жителите му наброяват 62 027 души към 2009 г. (1340 души/km2). Главният център на острова е град Иския. Развит е туризмът.

География и геология[редактиране | редактиране на кода]

Островът е образуван от сложен вулкан, намиращ се непосредствено на югозапад от Флегрейските поля в западната част на Неаполитанския залив. Изригването на трахитен вулканичен туф преди около 56 хиляди години е последвано от оформянето на калдера. Най-високата точка на острова, Епомео, представлява вулканичен хорст, съставен от зелен туг, който е бил потопен под вода след изригването, а след това повдигнат нагоре. Вулканичната дейност на острова е значително повлияна от тектониката, която е образувала поредица от хорстове и грабени. През последните 33 хиляди години островът се е издигнал с около 800 m.[1] Около повдигнатия блок са се появили множество малки вулкани. Вулканичната дейност през холоцен е създала поредица от пемзени тефри, лавови куполи и реки. Последното изригване на Иския през 1302 г. разпръсква лава, която достига североизточния бряг на острова.

Иския често бива удрян от земетресения. По-силни такива го разлюляват през 1828, 1832, 1881 и 2017 г.[2] На 28 юли 1883 г. след земетресение загиват 2313 души, а градовете Форио, Лако Амено и Казамичола Терме са почти напълно разрушени.[3]

Околните води, включително заливите на Гаета, Неапол и Поцуоли, имат богати биоразнообразие, предоставяйки среда за живот на около 7 вида китове и делфини, сред които има дори финвали и кашалоти.[4][5] Създадени са специални изследователски програми, целящи опазването на тези и други видове в района.[6][7]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Вулканичните почви на острова са плодородни. Тук се произвежда известния сорт вино Епомео. Освен виното, други икономически важни продукти са пшеницата, зехтинът и цитрусовите плодове. Островна глина се използва още от древността за грънчарство. Развит е и риболовът. Благодарение на мекия си климат, хубавите си пейзажи и многобройните си термални минерални извори, Иския е известен спа курорт. Има редовна фериботна връзка до Неапол и Поцуоли.[8]

Източници[редактиране | редактиране на кода]