Направо към съдържанието

Грабен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Схематично представяне на грабен и хорст в земната кора

Грабен (на на немски: Graben — ров, канавка) в геологията и геоморфологията се нарича структурно понижен участък от земната кора, ограничено от стръмни, често успоредни тектонични разломи, спрямо съседните по-издигнати блокове (хорстове). Грабените възникват в зони на разтягане (екстензия) на литосферата и са пряко свързани с разломната тектоника.

В зависимост от броя на разломните линии и геометричната сложност на структурата, грабените се делят на два основни вида:

  • Обикновен грабен — когато пропадането на централния блок на земната кора се извършва по две успоредни или почти успоредни разломни линии;
  • Сложен (стъпаловиден) грабен — когато потъването на земната кора се осъществява по система от четири, шест или повече успоредни разломни линии, образувайки стъпаловидни понижения към центъра на структурата.

Освен по класическия начин чрез пропадане на централния блок, грабен може да възникне и при тектоничен режим, при който два съседни странични блока се издигат по разломи, а средният блок остава на първоначалното си място.[1] Ако дадена област е наклонена и ограничена от разлом само от едната си страна, структурата се нарича полуграбен.

Размери и географско разпространение

[редактиране | редактиране на кода]

Дължината на грабените може да достигне стотици километри, а ширината им варира от няколко километра до десетки и стотици километри. Подобни структури от планетарен мащаб, които пресичат цели континенти или океански басейни, се наричат рифтове или рифтови зони.[1]

  • Източноафриканска рифтова система — най-голямата система от грабени на Земята, по протежението на която са разположени големите африкански езера Виктория, Малави и Танганика;
  • Байкалски рифт — в Русия голям грабен от планетарен мащаб представлява дълбоката тектонична котловина на езерото Байкал;
  • Горнорейнски грабен — в Западна Европа един от най-проучените примери е долината на река Рейн, разположена между планините Вогези във Франция и Шварцвалд в Германия;
  • Грабенът на Мъртво море — част от Сирийско-Африканския ров, представляващ най-ниската суша на планетата.

На територията на България грабеновите структури са много добре представени в рамките на Южнобългарската тектонична зона. Класически примери за грабени са:

  • Софийска котловина — ограничена от разломи от север (към Стара планина) и от юг (към Витоша);
  • Подбалканските котловини (Задбалкански грабенов систем) — поредица от грабени (Задбалкански ров), разположени между Стара планина и Средна гора, включващи Карловската, Казанлъшката и Сливенската котловина;
  • Струмският грабен — долината на река Струма, оформена по протежението на мощната Струмска разломна зона.