Трахит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Трахит.
Стена от трахит.

Трахитът е екструзивна магмена скала, съставена главно от алкален фелдшпат. Обикновено е със светъл цвят, ситни зърна и ниско съдържание на мафични минерали.[1] Образува се от бързото изстиване на лава, богата на силициев диоксид и алкални метали[2][3][4]

Трахитът е често срещан при изригването на алкална магма, включително в късните етапи на вулканизъм при океанските острови,[5][6] в континенталните рифтови долини[7] и над мантийните струи.[8] Трахит е намерен и в марсианския кратер Гейл.[9]

Трахитът се използва като декоративен строителен камък[10] и намира широко приложение в Римската империя и Венецианската република.[11]

Състав[редактиране | редактиране на кода]

Трахитът има съдържание на силициев диоксид от 60 до 65% и на алкален оксид над 7%. Това му придава по-малко SiO2 от риолита и повече Na2O и K2O от дацита. Трахитите винаги включват алкален фелдшпат. Възможно е да присъстват малки количества плагиоклаз, кварц или нефелин.[12] Често се среща с примеси на биотит, клинопироксен и оливин. Алкалният фелдшпат често е под формата на богат на натрий санидин и е криптопертитов, с редуващи се микроскопични ивици от натриев фелдшпат (албит) и калиев фелдшпат (санидин).[13][14]

Трахитите най-често са с фини зърна и със светъл цвят, но могат и да са черни, ако са съставени главно от стъкло.[15] Често са порфиритни, с големи кристали санидин в матрица, съдържаща много по-малки и несъвършени ивици от санидин.

Кварц се среща относително рядко в трахит, а тридимит се среща по-често.[13][14] Той, обаче, рядко е под формата на достатъчно големи кристали, които да са видими без помощта на микроскоп. От мафичните минерали, най-често се среща авгит. Той типично е бледозелен на цвят, а кристалите му са с идеална форма. Срещат се и хорнбленда и биотит, като обикновено са обградени от черни корозионни граници, съставени от магнетит и пироксен.

Образуване[редактиране | редактиране на кода]

При образуването на трахит, алкална базалтова магма претърпява фракционна кристализация, докато все още е под земята. В хода на този процес се премахва калция, магнезия и желязото от магмата, при което се получава състав близък до този на алкалния фелдшпат.[5][6] Поради тази причина, трахитът се среща често там, където е изригнала алкална магма.[5]

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Трахитите са често срещани сред магмените неозойски скали в Европа. Срещат се във Великобритания (о. Скай),[16] Германия (Айфел), Бохемия и Италия (около Падуа, Рим, Неапол, о. Иския и о. Пантелерия). В САЩ се срещат в Тексас, Невада и Южна Дакота. По-млади трахитови лави се срещат в Исландия, Азорските острови, Тенерифе, о. Възнесение, Австралия, Мадагаскар и Йемен.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Macdonald, Gordon A.. Volcanoes in the sea : the geology of Hawaii. 2nd. Honolulu, University of Hawaii Press, 1983. ISBN 0824808320.
  2. LE BAS, M. J. и др. The IUGS systematics of igneous rocks. // Journal of the Geological Society 148 (5). 1991. DOI:10.1144/gsjgs.148.5.0825. с. 825 – 833.
  3. Rock Classification Scheme – Vol 1 – Igneous. // British Geological Survey: Rock Classification Scheme 1. 1999. с. 1 – 52. Посетен на 23 септември 2020.
  4. CLASSIFICATION OF IGNEOUS ROCKS. // Архивиран от оригинала на 30 септември 2011.
  5. а б в MacDonald 1983, pp. 51 – 52
  6. а б Philpotts and Ague 2009, pp. 369 – 370
  7. Kresten, Peter, Troll, Valentin R.. The Alnö Carbonatite Complex, Central Sweden. Springer International Publishing, 2018. ISBN 978-3-319-90223-4.
  8. Philpotts and Ague 2009, pp. 390 – 394
  9. Sautter, Violaine и др. Magmatic complexity on early Mars as seen through a combination of orbital, in-situ and meteorite data. // Lithos 254 – 255. юни 2016. DOI:10.1016/j.lithos.2016.02.023. с. 36 – 52.
  10. Troll, Valentin R. и др. The Geology of Fuerteventura. // The Geology of the Canary Islands. 2016. DOI:10.1016/B978-0-12-809663-5.00008-6. с. 531 – 582.
  11. Germinario, Luigi и др. Petrophysical and mechanical properties of Euganean trachyte and implications for dimension stone decay and durability performance. // Environmental Earth Sciences 76 (21). ноември 2017. DOI:10.1007/s12665-017-7034-6. с. 739.
  12. Philpotts and Ague 2009, pp. 369 – 370
  13. а б Trachyte. // Encyclopædia Britannica. 11. Т. 27. Cambridge University Press, 1911. с. 116 – 117.
  14. а б Blatt, Harvey, Tracy, Robert J.. Petrology : igneous, sedimentary, and metamorphic.. 2nd. New York, W.H. Freeman, 1996. ISBN 0716724383. с. 55 – 56.
  15. MacDonald 1983, p. 128
  16. Troll, Valentin R. и др. A large explosive silicic eruption in the British Palaeogene Igneous Province. // Scientific Reports 9 (1). 24 януари 2019. DOI:10.1038/s41598-018-35855-w. с. 494.