Албит
Облик
| Албит | |
| Общи | |
|---|---|
| Формула | NaAlSi₃O₈ |
| Класификация на Щрунц | 9.FA.35 |
| Класификация на Дана | 76.1.3.1 |
| Характеристики | |
| Цвят | бяло |
| Цвят на чертата | бяло |
| Плътност | 2639,96 kg/m³ |
| Албит в Общомедия | |
Албит (на латински: albus) – минерал от групата на фелдшпатите[1] , един от най-разпространените минерали.[2][3] Химична формула: NaAlSi3O8. Цветът му е бял с примеси от бледо синьо до бледо лилаво.[4]
Свойства
[редактиране | редактиране на кода]Състав в %: Na2О – 11,67; Al2О3 – 19,35; SiO2 – 68,44. Примеси: К, Ca, Rb, Cs. Топи се трудно, слабо разтворим е в киселини.
Находки
[редактиране | редактиране на кода]За първи път е описан през 1815 г. в Швеция.[4] Други места на проявление: Австралия, Кения, Индия, Япония, Австрия, Германия, Норвегия, Полша, Франция, Италия, Швейцария, Украйна, Русия (Карелия, Кола, Урал).
Приложение
[редактиране | редактиране на кода]Прилага се в керамичното производство, в бижутерийното производство и за научни изследвания.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Тодоров, Тодор. Речник на скъпоценните камъни. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0403-3. с. 8.
- ↑ АЛБИТ // Българска енциклопедия „А-Я“. София, Българска академия на науките - „Българска енциклопедия“; Книгоиздателска къща „Труд“, 1999. с. 32. Посетен на 17 ноември 2025.
- ↑ Филипова-Байрова, М.; Бояджиев, С.; Машалова, Ел.; Костов, К. албит // Речник на чуждите думи в българския език. София, Издателство на Българска академия на науките, 1982. с. 52.
- 1 2 Albite // mindat.org. Посетен на 2024-05-O4. (на английски)
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Златарски, Георги. Материали по геологията и минералогията на България // Периодическо списание на Българското книжовно дружество (3). 1882. с. 105. Посетен на 29 април 2024.
- Бончев, Георги. Минералите в България // Годишник на Софийския университет, Физико - математически факултет 19 (1). 1923. с. 126. Посетен на 29 април 2024.
- Костов, Иван; Бресковска, В.; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. Минералите в България. София, Издателство на Българската академия на науките, 1964. OCLC 947184787. с. 366 – 371.
- Костов, Иван. Минералогия. 3. София, Издателство "Наука и изкуство", 1973. OCLC 859838412. с. 323 – 330.
- Костов, Р. И. 2000. Основи на минералогията. С.-М., Pensoft, X, 293 c.
- Костов, Р. И., К. Богданов, Р. Атанасова, Р. Василева, Л. Нешева. 2022. Минералите на България. С., Мултипринт, 320+16 с. ISBN 978-954-362-407-2
- Костов-Китин, Владислав. Фелдшпатова група Feldspar Group // Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 652.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- анортит-албит // Гемология - скъпоценни камъни - Национален природонаучен музей. Посетен на 29 април 2024.
