Финвал
Направо към навигацията
Направо към търсенето
| Финвал | ||||||||||||||
 | ||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||
 Уязвим[1] | ||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||
| ||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||
Linnaeus, 1758 г. | ||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||
 | ||||||||||||||
| Финвал в Общомедия | ||||||||||||||
| редактиране |
Финвалите (Balaenoptera physalus) са вид едри морски бозайници от семейство Ивичести китове (Balaenopteridae). Разпространени са във всички океани, от полярните до екваториалните области, като се срещат най-често в умерения пояс и в по-хладни води.[2]
Финвалът е второто по големина съществуващо в наши дни животно след синия кит (Balaenoptera musculus), достигайки дължина от 27 m.[3] Тялото му е дълго и стройно, кафяво-сиво на цвят, по-светло от долната страна. Храни се с дребни риби, калмари и ракообразни, включително с крил.
Както и останалите едри китове, финвалът е силно засегнат от масовия улов през 20 век и е застрашен вид. Предполага се, че днес са останали по-малко от 3 хиляди екземпляра.[4]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Balaenoptera physalus (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 28 май 2020 г. (на английски)
- ↑ National Marine Fisheries Service. Draft recovery plan for the fin whale (Balaenoptera physalus). Silver Spring, Maryland, National Marine Fisheries Service, 2006.
- ↑ Balaenoptera physalus Fin Whale. // MarineBio.org. Посетен на 23 октомври 2006.
- ↑ gdl.cdlr.strath.ac.uk
