Делфинови

Делфини пренасочва насам. За рода Delphinus вижте Обикновени делфини.

Делфинови

Тихоокеански белостранен делфин (L. obliquidens)

Класификация

царство: Животни (Animalia) (без ранг): Вторичноустни (Deuterostomia) тип: Хордови (Chordata) (без ранг): Ръкоперки (Sarcopterygii) (без ранг): Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha) (без ранг): Стегоцефали (Stegocephalia) (без ранг): Амниоти (Amniota) (без ранг): Синапсиди (Synapsida) (без ранг): Терапсиди (†Therapsida) (без ранг): Зверозъби влечуги (†Theriodontia) клас: Бозайници (Mammalia) (без ранг): Еутерии (Eutheria) разред: Чифтокопитни (Artiodactyla) надсемейство: Delphinoidea семейство: Делфинови (Delphinidae)

Научно наименование

Delphinidae Gray, 1821

Обхват на вкаменелости

орелий – настояще, 30 – 0 Ma ПреК К О С Д К П Т Ю К Пг Н

Делфинови в Общомедия

[ редактиране ]

Делфините (Delphinidae) са семейство морски бозайници от разред Китоподобни. Думата делфин идва от гръцкото δελφίς, което ще рече с утроба, тоест те не са риби, а бозайници, чието самостоятелно развитие е започнало преди около 10 милиона години, през периода на Миоцена.

Тяло

Анатомично устройство на делфин

Делфините имат издължено тяло с вретеновидна форма, приспособено за бързо плуване. Техен основен двигателен орган е раздвоената опашка, видоизменена в опашен плавник. Интересно е, че през октомври 2006 г. край Япония е уловена афала с два малки допълнителни плавника край гениталиите, които представляват такива прецедентно развити задни крайници. Почти всички делфини имат и гръбен плавник с различна големина, форма и разположение при различните видове, който служи като стабилизатор при плуване.

Мозъкът на делфините има силно нагъната мозъчна кора и те съперничат по интелект дори на човека.

Размерите им варират от 1,80 до 4,5 m дължина и от 120 до 500 kg тегло, а косатките до 9,5 m и 5000 – 9000 kg.

Окраската им варира от сиво до черно на гърба, с по-светъл корем (има и чисто бели делфини) и са изпъстрени с различни по големина, форма и контраст ивици и петна.

Сетива

Механизъм на биосонар

Делфините имат остро зрение както под вода, така и над повърхността, а техният слух превъзхожда човешкия. Въпреки че имат малки ушни отвори от всяка страна на главата, предполага се, че под вода чуват – ако не изцяло, то предимно, посредством долната челюст, снабдена със специална кухина, пълна с мазнина, която препраща звуковите вибрации към средното ухо. Слухът им служи също така за ехолокация. Делфините имат и силно развито осезание с множество нервни окончания, струпани предимно около муцуната, гръдните перки и гениталиите. Проявяват също така вкусови предпочитания към определени видове риба и се предполага, че след като нямат обонятелни нерви, те всъщност помирисват водата, вкусвайки я.

Класификация

Обикновен делфин

Афала

Атлантически петнист делфин

Делфин на Комърсон

Тъмен делфин

Косатка

Амазонски речен делфин

Според настоящата класификация съществуват 36 съвременни вида делфини, повечето океански, но има и такива, които се срещат и в сладки води (да не се бъркат с Речните делфини). Към делфиновите се отнасят и видове, които разговорно се наричат китове (широкомуцунест делфин, косатки, гринди).

• разред Cetacea – Китоподобни
  • подразред Odontoceti – Зъбати китове
    • семейство Delphinidae – Делфинови
      • род Peponocephala – широкомуцунести делфини
        • Peponocephala electra – Широкомуцунест делфин
      • род Orcinus – косатки
        • Orcinus orca – Косатка (голяма), орка, кит убиец
      • род Feresa – косатки фереза
        • Feresa attenuata – Косатка джудже, фереза
      • род Pseudorca – малки косатки
        • Pseudorca crassidens – Малка косатка, черна косатка
      • род Globicephala – гринди
        • Globicephala melas – Обикновена гринда, черна гринда
        • Globicephala macrorhynchus – Тропическа гринда, късопера гринда
      • род Delphinus – обикновени делфини
        • Delphinus delphis – Обикновен делфин
        • Delphinus capensis – Дългомуцунест делфин
      • род Lissodelphis – китоподобни делфини
        • Lissodelphis borealis – Северен китоподобен делфин
        • Lissodelphis peronii – Южен китоподобен делфин
      • род Sotalia – делфини соталия
        • Sotalia fluviatilis – Амазонски делфин соталия, тукуши
        • Sotalia guianensis
      • род Sousa – делфини суза, гърбати делфини
        • Sousa chinensis – Китайски бял делфин, тихоокеански делфин суза
        • Sousa plumbea (Sousa chinensis ssp.) – Индоокеански делфин суза
        • Sousa teuszii – Камерунски делфин, западноафрикански (атлантически) делфин суза
        • Sousa sahulensis – Австралийски делфин суза
      • род Stenella – петнисти делфини, стенели
        • Stenella frontalis – Атлантически петнист делфин
        • Stenella clymene – Делфин климена, късоклюна стенела
        • Stenella attenuata – Пантропически петнист делфин
        • Stenella longirostris – Дългоклюна стенела
        • Stenella coeruleoalba – Ивичест делфин, синьо-бяла стенела
      • род Steno – грапавозъби делфини
        • Steno bredanensis – Грапавозъб делфин
      • род Tursiops – афали
        • Tursiops truncatus – Афала, афалина
        • Tursiops aduncus – Индо-тихоокеанска афала
        • Tursiops australis – Бурунан
      • род Cephalorhynchus – пъстри делфини
        • Cephalorhynchus eutropia – Чилийски пъстър делфин
        • Cephalorhynchus commersonii – Делфин на Комърсон, пъстър делфин
        • Cephalorhynchus heavisidii – Делфин на Хевисайд
        • Cephalorhynchus hectori – Делфин на Хектор, новозеландски пъстър делфин
      • род Grampus – сиви делфини, грампуси
        • Grampus griseus – Голям сив делфин (грампус), делфин на Рисо
      • род Lagenodelphis – късомуцунести делфини
        • Lagenodelphis hosei – Саравакски делфин, късомуцунест делфин, делфин на Фрейзър
      • род Lagenorhynchus – тъпомуцунести делфини, късоглави делфини
        • Lagenorhynchus acutus – Атлантически белостранен делфин
        • Lagenorhynchus obscurus – Тъмен делфин
        • Lagenorhynchus cruciger – Кръстоносен делфин, сив делфин
        • Lagenorhynchus obliquidens – Тихоокеански белостранен делфин
        • Lagenorhynchus australis – Южен делфин, делфин на Пийл
        • Lagenorhynchus albirostris – Беломуцунест делфин
      • род Orcaella – делфини орцела
        • Orcaella brevirostris – Иравадийски делфин, орцела
        • Orcaella heinsohni – Австралийски тъпомуцунест делфин (нов вид описан 2005 г.)

Поведение

Делфините са смятани за едни от най-интелигентните същества на Земята. Въпреки многобройните научни изследвания, проведени през годините върху тяхното поведение, както в плен, така и на свобода, техният интелект си остава загадка, на която скъпата модерна апаратура все още не е дала задоволителен отговор.

Делфините са известни с това, че са дружелюбно настроени към човека и някои от тях съзнателно търсят контакт с хората. Случва се стада делфини да съпътстват плавателни съдове в открито море, като се движат до самия нос на кораба, порещ вълните.

Социално поведение

Делфините са социални животни, живеещи на малки стада, наброяващи дузина индивида, но при изобилие на храна се срещат и огромни многохилядни стада. Принадлежността към определено стадо обаче не е твърдо установена и някои индивиди сменят своята социална среда, като макар и рядко се срещат и делфини самотници. Все пак, всички китоподобни установяват силна връзка помежду си, не само на семейни, но и приятелски начала, като се наблюдава и междувидово взаимодействие и дори са известни случаи на междувидово сношение, резултат от което са няколко прословути делфини хибриди. Делфините са известни и със силно развитото си чувство за взаимопомощ; наранени или болни индивиди не се изоставят сами и дори активно им се помага да изплуват на повърхността, за да дишат.

Общуване

Делфините комуникират помежду си, издавайки голямо разнообразие от звуци чрез назални кухини, разположени под дихателния им отвор. Най-общо може да се каже, че издават три вида звуци: честотно модулирани (FM) звуци, наричани просто подсвирвания, пулсиращи звуци и почуквания (кликове). Първите два вида звуци делфините използват за общуване, като се знае, че определени подсвирвания са индивидуално характерни и имат опознавателен характер (нещо като човешките имена). Кликовете имат ориентировъчен характер и се използват за ехолокация, като се издават на серии, които се учестяват с приближаването на обекта, към който е насочено вниманието на делфина. Ехолокационните кликове на делфините са едни от най-силните звуци, издавани от животно.

Скокове и игра

Салто на ивичест делфин стенела

Делфините често изскачат над водата, понякога изпълнявайки сложни акробатични фигури (виж Дългоклюна стенела). Все още не се знае с каква цел правят това, но по всичко личи, че го правят по-скоро за собствено удоволствие или като един вид ритуал. Скокът над водата дава възможност и за бърз поглед над повърхността.

Делфините са игриви същества, могат да бъдат видени как се боричкат или да си подмятат разни предмети като водорасли, злощастни морски птици или морски костенурки. Делфините обичат също да яхват вълната, възползвайки се от крайбрежно вълнение или струята, създавана от носа на кораб, порещ вълните. Делфините афала, които са роднини на белугите, също си играят с въздушни мехури. Групи делфини правят балони, пукат ги с уста и дори преследват балоните на други делфини.

Сън

Делфините заспиват, като едната част от мозъка им остава активна заедно с едното око, за да могат да видят повърхността и да си поемат въздух. След това частта, която е била активна, си почива и всичко се повтаря.

Размножаване и сексуално поведение

Половото сношение между делфините се осъществява корем в корем. Обикновено се започва с продължителна предварителна игра, а самият акт е кратък, но може за кратко време да се повтори няколко пъти. Делфините са известни с това, че правят секс не само с цел размножаване, но и за удоволствие; дори са наблюдавани случаи на хомосексуализъм. Делфините проявяват сексуален интерес и към представители на сродни видове, резултат от което са вече споменатите хибриди. Под въздействието на сексуална възбуда мъжките могат да проявят и агресия спрямо женските или други мъжки. Понякога при делфините се наблюдава и сексуално поведение, насочено към други животни, дори хора.

Продължителността на бременността при различните делфини варира от 12 до 17 месеца. Женският делфин ражда своето единствено малко с опашката напред. Веднага щом се роди малкото, майка му го избутва до повърхността на водата, за да си поеме въздух. Скоро след това делфинчето вече може да плува заедно с майка си. Младите делфини обикновено стават сексуално активни преди да са достигнали полова зрялост.

Те са миролюбиви и кротки създания.

Хранене

Хранят се главно с риба и сепии. Основна плячка на обикновените делфини са малки пасажни риби. В Черно море това са скумрия, аншоа, хамсия, кефал и др. Разнообразяват менюто си и с ракообразни и мекотели.

Делфините използват различни риболовни похвати, типични както за вида, така и за отделни популации от един и същи вид. Най-често риболовът е колективен, като стадото обгражда пасаж по-малки риби, сгъстяват го и животните се редуват да се хвърлят в средата на пасажа, поглъщайки колкото се може повече риба. Друг път рибата се подплашва към по-плитки води, където е по-лесна за хващане. Атлантическите афали от крайбрежието на Южна Каролина са известни с това, че подплашват рибата към калните брегове на блатата и изскачат след нея, за да я оберат от брега, плъзгайки се след това без проблем обратно във водата. По подобен начин на Западния бряг на Южна Америка и косатки изскачат на удобни за целта плажове за да ловят морски лъвове. Други делфини предпочитат да удрят рибата с опашка, зашеметявайки я, след което просто я обират.

Вижте също

• Бозайниците в България