Скумрия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Скумрия
Scomber scombrus.jpg
Атлантическа скумрия
Природозащитен статут
Червена книга на България
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Actinopterygii Лъчеперки
разред: Perciformes Бодлоперки
семейство: Scombridae Скумриеви
род: Scomber Скумрия
вид: S. scombrus Скумрия
Научно наименование
Уикивидове Scomber scombrus
Linnaeus, 1758 г.
Скумрия в Общомедия

Скумрията (Scomber scombrus) е морска риба от семейство Скумриеви.

Скумрията е пелагичен вид, достигащ дължина до 50 cm. Рекордът за тегло е 1,2 kg и е постигнат в региона на Тронхайм, Норвегия.[2] Разпространена е в Атлантическия океан и свързаните с него морета – Балтийско, Средиземно и други. Среща се само в открито море.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Тялото на скумрията е сравнително източено, с кръгло напречно сечение. Главата и тялото са с обтекаема форма. Има две гръбни перки отделени една от друга и следвани от пет дребни перчици. Аналната перка е сравнително малка, също с пет дребни перчици след нея. Опашната перка е врязана, коремните перки са относително малки. Мастният клепач покрива предния и задния край на окото, главата и тялото са изцяло покрити с дребни люспи. Оцветяването ѝ по гърба е синьо-зелено, като често става синкаво-черно по главата. Отстрани е металносиво, коремът е бял. По гърба има характерни тъмни извити линии.[3]

Видът е от голямо икономическо значение. Застрашен е от свръхулов. Тъй като обича студени и умерени води, промяната на климата вероятно оказва влияние върху разпространението му, измествайки го на север.[3]

Наричана е с няколко имена: цифулка, за слабата и маломерна, чироз (чируз) или чира за пролетната и липарида за охранената и по-мазна есенна риба.

Черноморска скумрия[редактиране | редактиране на кода]

Черноморската скумрия зимува в Мраморно море, в Черно море идва за изхранване. Край българските брегове минава през април – юни (тогава се лови и суши за чирози) и се връща през септември – януари, охранена и висококачествена. Черноморската скумрия е едно от застрашените животни в Черно море.

Черноморската скумрия е стадна морска риба. Половата зрелост настъпва на едногодишна възраст. Хвърлянето на хайвера се извършва през март-април на порции в Мраморно море при температура на водата 14 градуса и соленост около 38/5. В Черно море не се размножава, тъй като солеността на водата е около 18‰, хайверът пада на дъното и загнива.

След размножаването скумрията се отправя на големи стада към Черно море. При миграциите скумрията следва приблизително линията на брега. Това се използува от рибарите за залагане на даляни. През октомври започва ново групиране на стадата и оттеглянето им по обратен път към Мраморно море. Там те прекарват зимата и напролет се размножават.

Черно море изобилства със скумрия до 1960-те години, когато мащабната индустриализация в Съветския съюз, Румъния и България започва сериозно да замърсява хабитата на скумрията, поради което тя се премества на юг. Основен виновник за замърсяването са вливаните минералните торове, които водят до цъфтеж на планктона, което от своя страна нарушава кислородния баланс във водата. Включена е в Червената книга на България през 1985 г., а в Червената книга на Черно море влиза през 1999 г.[4] Днес има статут на критично застрашен вид в България.[5]

Кратка история на скумрията[редактиране | редактиране на кода]

Скумрията е една от най-важните риби за оцеляването на крайморските и крайокеанските древни народи в Европа. Ловът ѝ с мрежи в Средиземно море и в Мраморно море е бил изключително резултатен. Някои историци дори я наричат „рог на изобилието“ заради големите ѝ пасажи.

В днешно време, заедно с риба тон и херингата, скумрията е една от най-масово консумираните риби в световен мащаб. Ловът и развъждането ѝ изгражда важна част от износните икономики на повечето страни около Средиземно море и Атлантическия океан.

Хранителен състав на скумриите[редактиране | редактиране на кода]

Атлантическа скумрия
Fish, mackerel, Atlantic, raw
(Хранителна стойност за 100 g продукт)
  Основни
Енергия 858 kJ (210 kcal)
Въглехидрати 0 g
      Захари 0 g
   Влакна 0 g
Мазнини 13.89 g
   Наситени 3.257 g
   Мононенаситени 5.456 g
   Полиненаситени 3.35 g
   Холестерол 70 mg
Белтъчини 18.6 g
Пепел 1.35 g
Витамин A 50 μg (6%)
   α-каротин 0 μg
   β-каротин 0 μg (0%)
Тиамин (B1) 0.176 mg (15%)
Рибофлавин (B2) 0.312 mg (24%)
Ниацин (B3) 9.08 mg (57%)
Пантотенова к-на (B5) 0.856 mg (17%)
Пиридоксин (B6) 0.399 mg (31%)
Фолиева к-на (B9) 1 μg (0%)
Кобаламин (B12) 8.71 μg (363%)
Витамин C 0.4 mg (0%)
Витамин D 16.1 μg (107%)
Витамин Е 1.52 mg (10%)
Витамин K 5 μg (4%)
Ликопен 0 μg
Калций, Ca 12 mg (1%)
Желязо, Fe 1.63 mg (20%)
Магнезий, Mg 76 mg (19%)
Фосфор, P 217 mg (31%)
Калий, K 314 mg (7%)
Натрий, Na 90 mg (6%)
Цинк, Zn 0.63 mg (6%)
Мед, Cu 0.073 mg (8%)
Манган, Mn 0.015 mg (1%)
Селен, Se 44.1 μg (80%)
  Други
Процентите са спрямо препоръчителната
дневна доза
в САЩ.[6]
Ориентировъчно съдържание на 100 g:
Продукт Калоричност, kcal белтъчини, g мазнини, g
Обикновена скумрия 205 18,6 14,2
Испанска скумрия 139 19,4 6,4
Кралска скумрия 105 20,4 2
  • витамини: добър източник е на витамините B3, B5, B6
  • минерали: добър източник е на минералите калий, фосфор и селен
  • може да съдържа живак, други тежки метали и замърсители

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Червена книга на Република България. Скумрия. Посетен на 26 март 2012
  2. ALL TACKLE RECORDS FOR MACKEREL, ATLANTIC. // INTERNATIONAL GAME FISH ASSOCIATION. Посетен на 19 юни 2011.
  3. а б Black Sea Watch. Списък видове. // 3 април 2018.
  4. Диана Славчева. Истината за това къде изчезна черноморската скумрия. // Десант, 14 декември 2017. Посетен на 24 август 2019.
  5. Черноморска скумрия. Червена Книга на Република България.
  6. USDA National Nutrient Database for Standard Reference. // USDA Nutrient Database. (на английски)