Делфин на Хектор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Делфин на Хектор
Hector's Dolphins at Porpoise Bay 1999 a cropped.jpg
Природозащитен статут
EN
Застрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Dipnotetrapodomorpha
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Китоподобни (Cetacea)
семейство:Делфинови (Delphinidae)
род:Пъстри делфини (Cephalorhynchus)
вид:Делфин на Хектор (C. hectori)
Научно наименование
Van Beneden, 1881 г.
Разпространение
Hector's dolphin range map v2.jpg
Делфин на Хектор в Общомедия
[ редактиране ]

Делфин на Хектор, известен още като новозеландски пъстър делфин (Cephalorhynchus hectori), е вид бозайник от семейство Делфинови (Delphinidae). Видът е застрашен от изчезване.[2]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Делфинът на Хектор е ендемит от Нова Зеландия. В момента е застрашен от изчезване. Те са едни от най-малките делфини. Видът, който през 1970 достига 30 000 индивида, в момента е само около 7000. Подвидът, наречен Maui’s dolphin (Cephalorhynchus hectori maui), през 2012 г. достига критично нисък брой делфини - 55.

Външен вид[редактиране | редактиране на кода]

Основният им цвят е сив, като няколко нюанси са комбинирани - главата и перките им са тъмносиви, а коремът е бял. До очите имат тъмна маска. Характерна черта е почти закръглената гръбна перка с нисък профил.

Дължината на делфина на Хектор е около 1,5 м. Достига тегло до 40-60 кг. Женските индивиди достигат с 5-7% по-големи размери от мъжките. Максимална потвърдена възраст - 22 години.

Начин на живот[редактиране | редактиране на кода]

Делфинът на Хектор е социален бозайник, който живее в група, която рядко надвишава 8 делфини. Животните са привързани към мястото, където живеят, и рядко се отдалечават на повече от 30 километра от него. За лов се събират в по-големи групи. Могат да правят серия от гмуркания, всяко от които трае по 80-90 секунди. За комуникация предпочитат да използват тракащи звуки. Хранят се с риба, мекотели, ракообразни. Установено е, че преследват рибарски кораби заради изпадаща от мрежата риба. Предпочитат плитки води до 100 метра. Нивото на миграцията е нищожно ниска - делфините от този вид не обичат потоци и не се отдалечават от мястото си на обитание.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Мъжките индивиди достигат полова зрялост на възраст 5-9 години, а женските – на около 7 години. Средно през живота си женският индивид ражда до 4 бебета, основно в летния период. При раждането размерът е 60-80см, а теглото е 8-10 кг. Веднага след раждането майката избутва новородения делфин да поеме въздух, като издава тракащи звуци, за да научи нейния глас. По този начин малкото го запомня и в бъдеще го идентифицира без грешка. През първата година малките не се отдалечават от майка си на повече от 2-3 метра.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Разпространен е около Нова Зеландия (Северен остров и Южен остров).[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Cephalorhynchus hectori (Van Beneden, 1881). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 6 октомври 2021 г. (на английски)
  2. а б Reeves, R.R., Dawson, S.M., Jefferson, T.A., Karczmarski, L., Laidre, K., O’Corry-Crowe, G., Rojas-Bracho, L., Secchi, E.R., Slooten, E., Smith, B.D., Wang, J.Y. & Zhou, K.. Cephalorhynchus hectori. // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 18 януари 2013. (на английски)