Сив кит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сив кит
Gray whale.jpg
Природозащитен статут
Класификация
[1]
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
разред: Cetacea Китоподобни
семейство: Eschrichtiidae Сиви китове
род: Eschrichtius
вид: E. robustus Сив кит
Научно наименование
Уикивидове Eschrichtius robustus
Lilljeborg, 1861 г.
Разпространение
Cypron-Range Eschrichtius robustus.svg
Сив кит в Общомедия

Сивият кит (Eschrichtius robustus) е представител на Китоподобните близкородствен с Ивичестите китове, но отделен като единствен съвременен представител на семейство Сиви китове (Eschrichtiidae). Добре познат на китоловците в миналото е бил наричан още Дяволска риба, заради нападателното му поведение когато бъде уловен.

Физическа характеристика[редактиране | редактиране на кода]

  • Дължина на тялото около 16 m.
  • Тегло около 36 тона.

Както говори наименованието им, тези китове са тъмно сиви на цвят, нашарени с множество по-светло сиви и бели петна от струпване на морски жълъди (ракообразни от подклас Cirripedia) и белези от китови въшки (ракообразни от сем. Cyamidae). За разлика от Ивичестите китове имат само 2 – 5 гънки на гушата си и нямат гръбен плавник, а само няколко гръбначни издатини.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Сивите китове се срещат в Северния Тихи океан: североизточна (американска) популация и критично застрашена северозападна (азиатска) популация. Съществувала е и трета популация в Северния Атлантик, но тя е унищожена още през 17 век, най-вероятно вследствие на китолова.

Популация[редактиране | редактиране на кода]

Азиатската популация сиви китове наброява не повече от 300 индивида, чиито миграционен маршрут е все още неизвестен, но се предполага че е между Охотско море и бреговете на Южна Корея. По-голямата американска популация наброява 20 – 22 хиляди индивида които мигрират между крайбрежията на Аляска и Долна Калифорния, Мексико.

Миграция[редактиране | редактиране на кода]

Сивите китове мигрират на юг през есента за да се размножават и женските да родят своите малки в по-топли води. През пролетта се отправят на север за да се хранят. При лятната си миграция към Берингово и Чукотско море американските сиви китове изминават около 16 – 22 хиляди километра със средна скорост от 5 км/ч. и това е една от най-дългите годишни миграции на бозайници. Наблюдението на сиви китове по маршрута на тяхната миграция е превърнато в туристическа атракция, която предоставя на всеки реалната възможност да се докосне до тези изключителни създания в естествената им среда.

Хранене[редактиране | редактиране на кода]

Като представители на Беззъбите (баленови) китове сивите китове се хранят с бентосни (дънни) ракообразни, които обръщайки се на една страна (обикновено дясната) загребват от морското дъно и пресяват с помощта на балените си от вода и пясък. Хранят се обилно през лятото в северните води, а през останалата част от годината разчитат предимно на натрупаните мазнини. По време на миграцията обаче не пропускат възможност да се нахранят.

Природозащитен статус[редактиране | редактиране на кода]

Сивият кит е вписан в Червения списък на световнозатрашените видове на IUCN като вид с малък риск, зависим от опазване[2].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Reilly SB, Bannister JL, Best PB, Brown M, Brownell Jr. RL, Butterworth DS, Clapham PJ, Cooke J, Donovan GP, Urbán J & Zerbini AN. Eschrichtius robustus. // IUCN Red List of Threatened Species. Version. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 17 октомври 2008. (на английски)
  2. Eschrichtius robustus (IUCN Red List of Threatened Species, 2007)