Херцогство Крайна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Крайна.

Герб на Херцогство Крайна до 1918 г.
Херцогство Крайна с Австро-Унгария

Херцогство Крайна (на немски: Herzogtum Krain, на словенски: Vojvodina Kranjska, на латински: Carnia, Carniolia) е територия в Свещената Римска империя и Хабсбургската монархия в днешна Крайна, Словения от 1364 до 1918 г.

На север Херцогството Крайна е граничело с херцогствата Каринтия и Щирия.

След смъртта на Хайнрих от Каринтия (+ 1335 г.) от род Майнхардини, който не оставя мъжки наследници, Крайна отива на Хабсбургите.

От 1364 г. по нареждане на Рудолф IV и Privilegium maius Крайна е наричана херцогство. Рудолф IV основава на 7 април 1365 г. в Долна Крайна на Крка на него наречения град Рудолфсверт, днешния Ново местоСловения).

През 1374 г. Хабсбург, въз основа на сключения наследствен договор от 1363/1364 г. от граф Алберт IV от младата (албертинска) линия на Майнхардините от Горица, наследява Виндиш марка, Бела марка (Мьотлинг) и Пивка. Тези територии се управляват заедно с Крайна и по-късно са в състава на Херцогство Крайна.

При двете наследствени подялби на Хабсбургите между 14 и 16 век Крайна е част от Вътрешна Австрия и се управлява от Грац.

По времето на Наполеоновите войни Крайна е завладяна 1807 – 1809 г. от Наполеон Бонапарт и анексирана. След подписването на мирния договор от Шьонбрун през 1809 г., Наполеон образува чрез декрет Илирийски провинции.

През 1849 г. Кралство Илирия е ликвидирано и Херцогство Крайна става самостоятелна земя на Австрийската корона и остава такава до 29 октомври 1918 г.

Херцогство Крайна има през 1900 г. площ от 9.955 km² и 520 000 жители, от които 30 – 50 000 германци. През 1918/1919 г. малки гранични територии на Крайна отивът към новата Словения със столица Любляна. През 1945 г. Крайна става територия на югославската частична република Словения.

Херцози на Крайна[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Attila v. Wurzbach, Das ehemalige Herzogtum Krain und sein Adel. Ostdeutsche Familienkunde. Nr. 2, 1991, S. 370 – 374.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]