Рудолф IV (Австрия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Рудолф Oсновател
Херцог на Австрия
Rudolf IV.jpg
Рудолф Oсновател
портрет от 1360, показващ и лицевата пареза на дука, Архиепископски музей, Виена
Лични данни
Управление 1358 – 1365 г.
Други титли Херцог на Щирия
Херцог на Каринтия
Херцог на Крайна
Граф на Тирол
Роден
Починал
Погребан в Стефансдом
Семейство
Династия
Хабсбурги
Хабсбурги
Баща Албрехт II
Майка
Монбелярдски Скарпони
Йохана фон Пфирт
Брак
Люксембурги
Катарина Бохемска
Рудолф Oсновател в Общомедия

Рудолф IV Основателя (на немски: Rudolf IV der Stifter, * 1 ноември 1339 във Виена, † 27 юли 1365 в Милано), е херцог (и самопровъзгласил се ерцхерцог) на Австрия 1358 – 1365 г. от династията Хабсбурги.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Той е най-големият син на Албрехт II и Йохана фон Пфирт.

През 1357 г. Рудолф IV се жени за Катарина Люксембургска, дъщеря на Карл IV. Той разширява катедралата „Св. Стефан“ във Виена, където по-късно намира последното си спокойствие.

Рудолф IV създава през 1365 г. и Университета във Виена, наричан и днес Alma Mater Rudolphina

Rudolph IV of Austria.jpg

Privilegium maius[редактиране | редактиране на кода]

През 1358/1359 г. херцог Рудолф IV създава документ Privilegium maius, фалшифицирана версия на документа Privilegium minus от 1156 г., понеже Австрия нe е посочена в Златна була на Карл IV от 1356 г.. Чрез Privilegium maius Австрия се поставя равна на Курфюрствата в Свещената Римска империя. След като унищожава оригинала на Privilegium minus, Рудолф IV се нарича ерцхерцог.

Публикуване на Privilegium maius причинява изключително враждебна реакция на император Карл IV. Той отказа да признае автентичността на документите, а Рудолф IV е лишен от титлата имперски викарий за Елзас и от титлата херцог на Швабия, а също така императорът поддържа швейцарците срещу Хабсбургите. Рудолф IV е принуден да се откаже от използването на титлата ерцхерцог, но Карл IV за да избегне въоръжен конфликт се оттегля от всякаква намеса във вътрешните работи на Австрия. В резултат на това Рудолф започна да провежда напълно независима политика в собствените си земи.

Едва през 1453 г. документът е признат от император Фридрих III (също един Хабсбург).

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Рудолф IV умира изненадващо в Милано и е погребан във Виена в църквата Стефансдом.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Wilhelm Baum, Rudolf IV. der Stifter. Seine Welt und seine Zeit. Styria, Graz 1996, ISBN 3-222-12422-1
  • Alfons Huber, Geschichte des Herzogs Rudolf IV. von Oesterreich. Wagner'sche Universitaets-Buchhandlung, 1865
Албрехт Мъдри
Владетели на Австрия
Херцог на Австрия (1358 – 1365)
Албрехт с плитката