Рудолф IV (Австрия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Рудолф Oсновател
Херцог на Австрия
Rudolf IV.jpg
Рудолф Oсновател
портрет от 1360, показващ и лицевата пареза на дука, Архиепископски музей, Виена
Управление 1358 – 1365 г.
Предшественик Албрехт II
Наследник Леополд III Хабсбург
Лични данни
Роден
Починал
27 юли 1365 г. (25 г.)
Погребан в Стефансдом
Други титли Херцог на Щирия
Херцог на Каринтия
Херцог на Крайна
Граф на Тирол
Семейство
Династия
Хабсбурги
Хабсбурги
Баща Албрехт II
Майка
Монбелярдски Скарпони
Йохана фон Пфирт
Брак
Люксембурги
Катарина Люксембургска
Герб Coat of arms of the archduchy of Austria.svg
Рудолф Oсновател в Общомедия

Рудолф IV Основателя (на немски: Rudolf IV der Stifter, * 1 ноември 1339 във Виена, † 27 юли 1365 в Милано), е херцог (и самопровъзгласил се ерцхерцог) на Австрия 1358 – 1365 г. от династията Хабсбурги.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Той е най-възрастният син на Албрехт II и Йохана фон Пфирт. Рудолф IV продължава политиката на баща си. Той възстановява позициите на Хабсбургите в Швабия и реформира администрацията и данъчното облагане в австрийските земи. С щедра ръка пилее пари за резиденцията си във Виена. През 1365 г. основава Университет в града, наричан и днес Alma Mater Rudolphina. Реконструира нефа на катедралата „Св. Стефан“ във Виена, с което си спечелва прозвището Основателя.[1]

Rudolph IV of Austria.jpg

Тази дейност се дължи отчасти на наклонностите на Хабсбургите, но е и своеобразен отговор на основаването на Пражкия уневерситет през 1348 година и обновяването на катедралата „Свети Вит“ от краля на Бохемия, който от 1346 година е и безспорен германски крал Карл IV.

През 1353 г. Рудолф IV се жени за Катарина Люксембургска, дъщеря на Карл IV и първоначално негодува срещу по-силния си тъст. Всеизвестно е, че той отхвърля Златната була от 1356 година, която систематизира имперските закони, но също така намалява властта и влиянието на Бавария и Австрия.[2]

Privilegium maius[редактиране | редактиране на кода]

През 1358/1359 г. херцог Рудолф IV създава Privilegium maius, която е фалшифицирана версия на документа Privilegium minus от 1156 г. Тази сбирка от пет подправени документа претендира да е пакет от превилегии, дадени от император Фридрих I Барбароса на бабенбергските херцози за големи заслуги и определя австрийското положение в империята. Понеже Австрия нe е посочена в Златна була на Карл IV от 1356 г., чрез Privilegium maius Австрия се поставя равна на Курфюрствата в Свещената Римска империя.

След като унищожава оригинала на Privilegium minus, Рудолф IV се нарича ерцхерцог.

Публикуване на Privilegium maius причинява изключително враждебна реакция на император Карл IV. Той отказа да признае автентичността на документите, а Рудолф IV е лишен от титлата имперски викарий за Елзас и от титлата херцог на Швабия, а също така императорът поддържа швейцарците срещу Хабсбургите. Рудолф IV е принуден да се откаже от използването на титлата ерцхерцог, но Карл IV за да избегне въоръжен конфликт се оттегля от всякаква намеса във вътрешните работи на Австрия. В резултат на това Рудолф започна да провежда напълно независима политика в собствените си земи.[3]

Тази фикция става реалност век по късно през 1442 г. документът е утвърден от император Фридрих III (също един Хабсбург).

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

27-годишният Рудолф IV внезапно умира по пътя за Милано, докато пътува за сватбата на брат си Леополд III Хабсбург с Виридис Висконти.[4]

Погребан във Виена в църквата Стефансдом.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Белър, Стивън: „Кратка история на Австрия“,книгоиздателска къща Труд, София, 2009 година, стр.30
  2. Белър, Стивън: „Кратка история на Австрия“,книгоиздателска къща Труд, София, 2009 година, стр.30
  3. Белър, Стивън: „Кратка история на Австрия“,книгоиздателска къща Труд, София, 2009 година, стр.31
  4. Белър, Стивън: „Кратка история на Австрия“,книгоиздателска къща Труд, София, 2009 година, стр.31
  • Wilhelm Baum, Rudolf IV. der Stifter. Seine Welt und seine Zeit. Styria, Graz 1996, ISBN 3-222-12422-1
  • Alfons Huber, Geschichte des Herzogs Rudolf IV. von Oesterreich. Wagner'sche Universitaets-Buchhandlung, 1865
Албрехт Мъдри
Владетели на Австрия
Херцог на Австрия (1358 – 1365)
Албрехт с плитката