Фридрих I (Баден)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Фридрих I.

Фридрих Баденски
Маркграф на Баден
7-ми Херцог на Австрия
Pauline Soltau Conradin von Schwaben und Friedrich von Baden.jpg
Кондрадин и Фридрих се утешават взаимно с партия шах, след като узнават присъдата си
Лични данни
Управление 1250-1268 г.
Други титли
Херцог на Щирия,
Маркграф на Верона
Роден
1249
Починал
Погребан в Санта Мария дел Кармине, Неапол
Семейство
Династия Церинги Церинги
Баща Херман VI
Майка Бабенберги Гертруда Бабенберг
Фридрих Баденски в Общомедия

Фридрих I Бадски (1249, Алланд, Австрия – 29 октомври 1268, Неапол, Италия) е маркграф на Баден и Верона от 4 октомври 1250 до смъртта си. Бил е единствен син на маркграф Херман VI Бадски и Гертруда Австрийска, племенницата на херцога на Австрия Фридрих II от род Бабенберги.[1]

Живот[редактиране | редактиране на кода]

След смъртта на баща му през 1250 той става маркграф на Баден, заедно с чичо си Рудолф, а чрез майка си е претендент за короните на херцогствата Австрия и Щирия. Претенцията му не е достатъчно подкрепена и през 1251 г.

Фридрих трябва да бяга от бохемските войски на крал Пшемисъл Отокар II, когато Желязно-златния крал окупира Австрия без съпротива. Фридрих израства в Баварския двор с приятеля си Конрадин, херцог на Швабия и бъдещ наследник на династията Хоенщауфен. След неуспеха на похода, който предприема в Италия Фридрих е заловен заедно с Конрадин в замъка Торе Астура южно от Анцио на 8 септември 1268. На 29 октомври 1268, след близо два месеца прекарани в затвора на Яйчния замък в Неапол, Фридрих и Конрадин са публично обезглавени на пазарния площад на града след нелегитимен процес, подбуден от Отокар II и изпълнен от Шарл д’Анжу.[2]

Поради преждевременната си смърт Фридрих не оставя наследници.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Friedrich Wilhelm Schirrmacher: Friedrich, Herzog von Oesterreich und Steiermark und Markgraf von Baden. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 8, Duncker & Humblot, Leipzig 1878, S. 283 f.
  • Johann Christian Sachs: Einleitung in die Geschichte der Marggravschaft und des marggrävlichen altfürstlichen Hauses Baden, Frankfurt und Leipzig 1764, Erster Theil, S. 376–386 in der Google-Buchsuche
  • Friedrich von Raumer: Geschichte der Hohenstaufen und ihrer Zeit, Band 4, Leipzig 1857 online, internet archive (PDF; 20,5 MB)
  • Friedrich Wilhelm Schirrmacher: Die letzten Hohenstaufen, Göttingen 1871, S. 309–392

Извори[редактиране | редактиране на кода]

  1. E. Miller, "Konradin von Hohenstaufen"
  2. Steven Runciman, "The Sicilian Vespers"

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Baden 1, genealogy.euweb.cz
  2. Der Thurm von Astura, in: Die Gartenlaube (1878), Leipzig: Ernst Keil, Heft 25, S. 413.
Херман Баденски
Владетели на Австрия
Австрийски претендент (1250 – 1268)
Отокар в Злато и Желязо