Фридрих I (Баден)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Фридрих I.
| Фридрих I | |
| маркграф на Баден и Верона, 7. херцог на Австрия | |
 Кондрадин и Фридрих се утешават взаимно с партия шах, след като узнават присъдата си | |
| Роден |
1249 г.
|
|---|---|
| Починал | 29 октомври 1268 г.
|
| Погребан | Неапол, Италия |
| Управление | |
| Период | 1250 – 1268 |
| Наследник | Отокар II (Бохемия) |
| Други титли | херцог на Щирия |
| Семейство | |
| Род | Церинги |
| Баща | Херман VI (Баден) |
| Майка | Гертруда Бабенберг |
| Братя/сестри | Агнес фон Баден-Австрия |
| Фридрих I в Общомедия | |
Фридрих I Бадски (* 1249, Алланд, Австрия; † 29 октомври 1268, Неапол, Италия) е маркграф на Баден и Верона от 4 октомври 1250 до смъртта си.
Живот
[редактиране | редактиране на кода]Той е единствен син на маркграф Херман VI Бадски и Гертруда Австрийска, племенницата на херцога на Австрия Фридрих II от род Бабенберги.[1]
След смъртта на баща му през 1250 Фридрих става маркграф на Баден, заедно с чичо си Рудолф, а чрез майка си е претендент за короните на херцогствата Австрия и Щирия. Претенцията му не е достатъчно подкрепена и през 1251 г. Фридрих трябва да бяга от бохемските войски на крал Пшемисъл Отокар II, когато Желязно-златния крал окупира Австрия без съпротива. Фридрих израства в Баварския двор с приятеля си Конрадин, херцог на Швабия и бъдещ наследник на династията Хоенщауфен.
След неуспеха на похода, който предприема в Италия Фридрих е заловен заедно с Конрадин в замъка Торе Астура южно от Анцио на 8 септември 1268. На 29 октомври 1268, след близо два месеца прекарани в затвора на Яйчния замък в Неапол, Фридрих и Конрадин са публично обезглавени на пазарния площад на града след нелегитимен процес, подбуден от Отокар II и изпълнен от Шарл д’Анжу.[2]
Поради преждевременната си смърт Фридрих не оставя наследници.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Friedrich Wilhelm Schirrmacher: Friedrich, Herzog von Oesterreich und Steiermark und Markgraf von Baden. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 8, Duncker & Humblot, Leipzig 1878, S. 283 f.
- Johann Christian Sachs: Einleitung in die Geschichte der Marggravschaft und des marggrävlichen altfürstlichen Hauses Baden, Frankfurt und Leipzig 1764, Erster Theil, S. 376 – 386 in der Google-Buchsuche
- Friedrich von Raumer: Geschichte der Hohenstaufen und ihrer Zeit, Band 4, Leipzig 1857 online, internet archive (PDF; 20,5 MB)
- Friedrich Wilhelm Schirrmacher: Die letzten Hohenstaufen, Göttingen 1871, S. 309 – 392
Извори
[редактиране | редактиране на кода]- E. Miller, „Konradin von Hohenstaufen“
- Steven Runciman, „The Sicilian Vespers“
Източници
[редактиране | редактиране на кода]| Херман Баденски | → |  |
→ | Отокар в Злато и Желязо |
| ||||||||||||||||||||||