Фридрих I (Баден)
Вижте пояснителната страница за други личности с името Фридрих I.
| Фридрих Баденски | |
|---|---|
|
Маркграф на Баден 7-ми Херцог на Австрия |
|
 Кондрадин и Фридрих се утешават взаимно с партия шах, след като узнават присъдата си |
|
| Управление | 1250 – 1268 г. |
| Наследник | Отокар II (Бохемия) |
| Лични данни | |
| Роден | |
| Починал | |
| Погребан в | Санта Мария дел Кармине, Неапол |
| Други титли |
Херцог на Щирия, Маркграф на Верона |
| Семейство | |
| Династия |
 Церинги |
| Баща | Херман VI |
| Майка |
 Гертруда Бабенберг |
| Герб |
 |
| Фридрих Баденски в Общомедия | |
Фридрих I Бадски (1249, Алланд, Австрия – 29 октомври 1268, Неапол, Италия) е маркграф на Баден и Верона от 4 октомври 1250 до смъртта си. Бил е единствен син на маркграф Херман VI Бадски и Гертруда Австрийска, племенницата на херцога на Австрия Фридрих II от род Бабенберги.[1]
Съдържание
Живот[редактиране | редактиране на кода]
След смъртта на баща му през 1250 той става маркграф на Баден, заедно с чичо си Рудолф, а чрез майка си е претендент за короните на херцогствата Австрия и Щирия. Претенцията му не е достатъчно подкрепена и през 1251 г.
Фридрих трябва да бяга от бохемските войски на крал Пшемисъл Отокар II, когато Желязно-златния крал окупира Австрия без съпротива. Фридрих израства в Баварския двор с приятеля си Конрадин, херцог на Швабия и бъдещ наследник на династията Хоенщауфен.
След неуспеха на похода, който предприема в Италия Фридрих е заловен заедно с Конрадин в замъка Торе Астура южно от Анцио на 8 септември 1268. На 29 октомври 1268, след близо два месеца прекарани в затвора на Яйчния замък в Неапол, Фридрих и Конрадин са публично обезглавени на пазарния площад на града след нелегитимен процес, подбуден от Отокар II и изпълнен от Шарл д’Анжу.[2]
Поради преждевременната си смърт Фридрих не оставя наследници.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Friedrich Wilhelm Schirrmacher: Friedrich, Herzog von Oesterreich und Steiermark und Markgraf von Baden. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 8, Duncker & Humblot, Leipzig 1878, S. 283 f.
- Johann Christian Sachs: Einleitung in die Geschichte der Marggravschaft und des marggrävlichen altfürstlichen Hauses Baden, Frankfurt und Leipzig 1764, Erster Theil, S. 376 – 386 in der Google-Buchsuche
- Friedrich von Raumer: Geschichte der Hohenstaufen und ihrer Zeit, Band 4, Leipzig 1857 online, internet archive (PDF; 20,5 MB)
- Friedrich Wilhelm Schirrmacher: Die letzten Hohenstaufen, Göttingen 1871, S. 309 – 392
Извори[редактиране | редактиране на кода]
- E. Miller, „Konradin von Hohenstaufen“
- Steven Runciman, „The Sicilian Vespers“
Източници[редактиране | редактиране на кода]
| Херман Баденски | → |  |
→ | Отокар в Злато и Желязо |
| ||||||||||||||||||||||
