Ото IV (Австрия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ото IV.

Ото Веселия в ръкопис от 1560

Ото IV „Веселия“ (на немски: Otto IV der Fröhliche, der Kühne, на латински: jucundus, Audax, * 23 юли 1301 г. във Виена; † 17 февруари 1339 г. в Нойберг) e херцог на Австрия (1330–1339), Щирия и Каринтия (1335–1339). Той управлява от 1330 г. заедно с брат си Албрехт II.

Ото е най-малкият син на римско-немския крал Албрехт I († 1308) от род Хабсбурги и Елизабета Тиролска от род Гьорц-Тиролските Майнхардини.

Неговите братя са Рудолф, крал на Бохемия, немския геген-крал Фридрих Красивия, херцозите на Австрия Леополд I Победоносния и Албрехт II Мъдрия и също Хайнрих Мекия (неуправляващ херцог на Австрия).

Ото се жени на 15 май 1325 г. за принцеса Елизабета Баварска (* 1306; † 25 март 1330), дъщеря на Стефан I (херцог на Долна Бавария) и на Юта (Юдит) от Швайдниц. Тя е сестра на баварските херцози Хайнрих XIV (херцог на Долна Бавария, † 1 септември 1339) и Ото IV († 14 декември 1334).

Ото се жени втори път през 1335 г. за принцеса Анна Люксембургска от Бохемия (* 1323; † 3 септември 1338), дъщеря на Ян Люксембургски и на Елишка Пршемисловна и сестра на Карл IV.

След смъртта на херцог Хайнрих от Бохемия, император Лудвиг Баварски дава на 2 май 1335 г. в Линц на брат му Албрехт II и на него Каринтия и южен Тирол.

На 2 юли 1335 г. Ото дава клетва на словенски език за херцогския стол и се грижи повече за Каринтия отколкото за останалата част от хабсбургска Австрия. Той подарява манастира Нойберг в Щирия в чест на раждането на първия му син Фридрих и капелата Св. Георги на Августинската църква във Виена. През февруари 1335 г. той се жени в Знайм за принцеса Анна Люксембургска от Бохемия (1319/23–1338/40), дъщеря на Ян Люксембургски и сестра на Карл IV.

Ото умира през 1339 г. и е погребан в подарения от него манастир към Нойберг. През 1344 г. един след друг умират двата му сина, Леополд и Фридрих, на 17 и 16 години. Вероятно били отровени. Така неговото родословие изчезва.

Деца[редактиране | edit source]

От брака му с Елизабета Баварска:

Източници[редактиране | edit source]

  • Alfons Huber, Otto, Herzog von Österreich. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). 24, Duncker & Humblot, Leipzig 1887, S. 708–711.
  • Georg Scheibelreiter, Otto der Fröhliche. Neue Deutsche Biographie (NDB). 19, Duncker & Humblot, Berlin 1999, S. 690 f.
  • Constantin von Wurzbach, Otto der Fröhliche. Nr. 268. Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 7. Verlag L. C. Zamarski, Wien 1861, S. 111.