Ото IV (Австрия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ото IV.

Ото Весели
Херцог на Австрия
Otto the Merry.jpg
худ.Antoni Boys
Лични данни
Управление 1330–1339 г.
Други титли Херцог на Щирия
Херцог на Каринтия
Роден
Починал
Семейство
Династия
Хабсбурги
Хабсбурги
Баща Албрехт I Германски
Майка
Майнхардини
Елизабета Тиролска
Бракове
Вителсбахи
Елизабета Баварска
Люксембурги
Анна Люксембургска
Ото Весели в Общомедия

Ото IV Веселия (на немски: Otto IV der Fröhliche, der Kühne, на латински: Jucundus, Audax, * 23 юли 1301 г. във Виена; † 17 февруари 1339 г. в Нойберг) e херцог на Австрия (1330–1339), Щирия и Каринтия (1335–1339). Той управлява от 1330 г. заедно с брат си Албрехт II. Своето прозвище Веселия той получава заради многочислените празници и увеселения, организирани в неговия двор.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Ото е най-малкият син на римско-немския крал Албрехт I († 1308) от род Хабсбурги и Елизабета Тиролска от рода на Гьорц-Тиролските Майнхардини.

Негови братя са Рудолф, крал на Бохемия, немския анти-крал Фридрих Красивия, херцозите на Австрия Леополд I Победоносния и Албрехт II Мъдрия и също Хайнрих Мекия (неуправляващ херцог на Австрия).


Бракове[редактиране | редактиране на кода]

1-ви брак : На 15 май 1325 г. с принцеса Елизабета Баварска (* 1306; † 25 март 1330), дъщеря на Стефан I (херцог на Долна Бавария) и на Юта (Юдит) от Швайдниц. Тя е сестра на баварските херцози Хайнрих XIV († 1 септември 1339) и Ото IV († 14 декември 1334).

В чест на раждането на Фридрих, Ото дарява манастира Нойберг в Щирия и капелата „Св.Георги“ на Августинската църква във Виена.

Втори брак : През февруари 1335 г. в Зноймо за чешката принцеса Анна Люксембургска (* 1323; † 3 септември 1338), дъщеря на Ян Люксембургски и сестра на Карл IV.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Изображение от ръкопис от 1560 година

След смъртта на херцог Хайнрих от Бохемия, на 2 май 1335 в Линц император Лудвиг Баварски отстъпва на Ото и брат му Албрехт Каринтия и южен Тирол.

На 2 юли 1335 г. Ото дава клетва на словенски език от трона на каринтските херцози и се грижи повече за Каринтия отколкото за останалата част от хабсбургска Австрия.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Ото умира през 1339 г. и е погребан в подарения от него манастир при Нойберг. През 1344 г. един след друг умират двата му сина, Леополд и Фридрих, на 17 и 16 години, вероятно отровени.


Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Alfons Huber, Otto, Herzog von Österreich. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). 24, Duncker & Humblot, Leipzig 1887, S. 708–711.
  • Georg Scheibelreiter, Otto der Fröhliche. Neue Deutsche Biographie (NDB). 19, Duncker & Humblot, Berlin 1999, S. 690 f.
  • Constantin von Wurzbach, Otto der Fröhliche. Nr. 268. Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 7. Verlag L. C. Zamarski, Wien 1861, S. 111.
Фридрих Красиви
Владетели на Австрия
Херцог на Австрия (1330 – 1339)
Албрехт Мъдри