Ото IV (Австрия)
Вижте пояснителната страница за други личности с името Ото IV.
Ото Весели | |
---|---|
Херцог на Австрия | |
![]() худ.Antoni Boys |
|
Управление | 1330 – 1339 г. |
Лични данни | |
Роден | |
Починал |
17 февруари 1339 г.
|
Други титли |
Херцог на Щирия Херцог на Каринтия |
Семейство | |
Династия | Хабсбурги |
Баща | Албрехт I Германски |
Майка | Елизабета Тиролска |
Бракове |
Елизабета Баварска Анна Люксембургска |
Ото Весели в Общомедия |
Ото IV Веселия (на немски: Otto IV der Fröhliche, der Kühne; на латински: Jucundus, Audax, * 23 юли 1301 г. във Виена; † 17 февруари 1339 г. в Нойберг) e херцог на Австрия (1330 – 1339), Щирия и Каринтия (1335 – 1339). Той управлява от 1330 г. заедно с брат си Албрехт II.
Своето прозвище Веселия той получава заради многочислените празници и увеселения, организирани в неговия двор.
Произход[редактиране | редактиране на кода]
Ото е най-малкият син на римско-немския крал Албрехт I († 1308) от род Хабсбурги и Елизабета Тиролска от рода на Гьорц-Тиролските Майнхардини.
Негови братя са Рудолф, крал на Бохемия, немския анти-крал Фридрих Красивия, херцозите на Австрия Леополд I Победоносния и Албрехт II Мъдрия и също Хайнрих Мекия (неуправляващ херцог на Австрия).
Бракове[редактиране | редактиране на кода]
1-ви брак: На 15 май 1325 г. с принцеса Елизабета Баварска (* 1306; † 25 март 1330), дъщеря на Стефан I (херцог на Долна Бавария) и на Юта (Юдит) от Швайдниц. Тя е сестра на баварските херцози Хайнрих XIV († 1 септември 1339) и Ото IV († 14 декември 1334).
- Фридрих II (1327 – 1344), херцог на Австрия
В чест на раждането на Фридрих, Ото дарява манастира Нойберг в Щирия и капелата „Св. Георги“ на Августинската църква във Виена.
- Леополд II (1328 – 1344), херцог на Австрия
Втори брак: През февруари 1335 г. в Зноймо за чешката принцеса Анна Люксембургска (* 1323; † 3 септември 1338), дъщеря на Ян Люксембургски и сестра на Карл IV.
Портрети на семейството на Ото IV от худ. Антони Бойс[редактиране | редактиране на кода]
Елизабета Баварска
първа съпругаФридрих II
синЛеополд II
синАнна Люксембургска
втора съпруга
Управление[редактиране | редактиране на кода]
След смъртта на херцог Хайнрих от Бохемия, на 2 май 1335 в Линц император Лудвиг Баварски отстъпва на Ото и брат му Албрехт Каринтия и Южен Тирол.
На 2 юли 1335 г. Ото дава клетва на словенски език от трона на каринтските херцози и се грижи повече за Каринтия отколкото за останалата част от хабсбургска Австрия.
Смърт[редактиране | редактиране на кода]
Ото умира през 1339 г. и е погребан в подарения от него манастир при Нойберг. През 1344 г. един след друг умират двата му сина, Леополд и Фридрих, на 17 и 16 години, вероятно отровени.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Alfons Huber, Otto, Herzog von Österreich. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). 24, Duncker & Humblot, Leipzig 1887, S. 708 – 711.
- Georg Scheibelreiter, Otto der Fröhliche. Neue Deutsche Biographie (NDB). 19, Duncker & Humblot, Berlin 1999, S. 690 f.
- Constantin von Wurzbach, Otto der Fröhliche. Nr. 268. Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 7. Verlag L. C. Zamarski, Wien 1861, S. 111.
Фридрих Красиви | → | Херцог на Австрия (1330 – 1339) | → | Албрехт Мъдри |
|