Стефан II (Бавария)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Стефан II
херцог на херцогство Бавария
Stephan II. (Bayern).jpg
Печат
Лични данни
Управление 1347-май 1375
Роден
Починал
Семейство
Династия Вителсбахи
Баща Лудвиг IV Баварски
Майка Беатрикс от Силезия-Глогау
Стефан II в Общомедия
Територията на Стефан II през 1375 г.
Четирите частични баварски херцогства след подялбата на страната от 1392 г.

Стефан II (на немски: Stephan II, Stephan mit der Hafte; * 1319; † май 1375 в Ландсхут или Мюнхен) е херцог на херцогство Бавария от 1347 г.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Той е вторият син на император Лудвиг IV Баварски и първата му съпруга Беатрикс от Силезия-Глогау от династията на Вителсбахите (Беатрикс фон Швейдниц, дъщеря на Хенрих III, херцог на Силезия и Глогау и Матилда фон Брауншвайг-Люнебург).

Управление[редактиране | редактиране на кода]

По време на управлението на баща му Стефан е господар на Швабия и Елзас.

През 1347 г. след смъртта на баща му Стефан и неговите пет братя е херцог на обединената от декември 1340 г. Бавария. Освен това братята държат също маркграфство Бранденбург, графство Тирол също така нидерландските графства Холандия, Зеландия и Хенегау.

Две години след смъртта на Лудвиг IV Баварски, вителсбахските земи са разделени в Ландсбергския договор между синовете му. Стефан II управлява първо 1349 – 1353 заедно с неговите двама полубратя Вилхелм I и Албрехт I в Щраубинг-Холандия и Баварско-Ландсхутското херцогство; след Регенсбургския договор през 1353 г. само в Долна Бавария-Ландсхут. През 1369 г. загубва Тирол от Хабсбургите.

През 1368 г. Стефан управя реда на важното за Бавария производство на сол в Райхенхал. За сигурността по пътищата и в страната Стефан II издава писмо със закони през 1374 г.

След временното примирие на Вителсбахи с Карл IV, император на Священата Римска империя, който, накрая, признава все владения на Вителсбахите, Стефан II приема участие в похода на Карл в Италия през 1354 г. Скоро Златната була 1356 предизвиква нов конфликт, тъй като само Пфалцскана линия на Вителсбахите и неговият брат Лудвиг VI получават курфюрстки статус. Стефан II е последния син на император Лудовиг IV, който е освободен от отлъчване през 1362 година.

Когато херцог Мейнхард , син на неговия по-голям брат Людвиг V Бранденбургски, умира в 1363 г., на Стефан II се отдава да установи контрол над Горна Бавария и нахлува в графство Тирол. Но впоследствие, през 1369 г, баварският херцог се отказва от претенцията си за Тирол в обмен на голям откуп. Така Стефан II се лишава от Бранденбург.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

1-ви брак на 27 юни 1328 г. в Мюнхен Стефан II се жени за Елизабета Сицилийска (1309 – 1349), дъщеря на Федериго VI, крал на Сицилия. С нея има три сина и дъщеря:

2-ри брак се жени на 14 февруари 1359 г. в Ландсхут за бургграфиня Маргарита (1333 – 1377), дъщеря на Йохан II (бургграф на Нюрнберг) от Хоенцолерните. С нея няма деца.

Смърт и наследство[редактиране | редактиране на кода]

Стефан II е погребан в църквата „Фрауенкирхе“ в Мюнхен. След смъртта на Стефан II през 1375 г. тримата му сина управляват първо заедно, а по-късно разделят територията на Стефан на :

Те не успяват да си върнат обратно Тирол.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Sigmund Ritter von Riezler, Stephan II., Herzog von Baiern. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 36, Duncker & Humblot, Leipzig 1893, S. 64 – 68.
  • Wilhelm Volkert. Kanzlei und Rat in Bayern unter Herzog Stephan II. 1331 – 1375. Dissertation, München 1952.