Стефан II (Бавария)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други личности с името Стефан II.

Стефан II
Stephan II von Bayern
херцог на Бавария
Stephan II. (Bayern).jpg
Печат
Роден
1319 г.
Починал
13 май 1375 г. (56 г.)
Погребан Фрауенкирхе (Мюнхен), Мюнхен, Федерална република Германия

Етнос Германци
Управление
Период 1347 – 1375
Предшественик Лудвиг IV Баварски
Wittelsbach Arms.svg
Семейство
Род Вителсбахи
Баща Лудвиг IV (Свещена Римска империя)
Майка Беатрикс от Силезия-Глогау
Братя/сестри Беатриса Баварска (1344–1359)
Матилда Баварска (1313 – 1346)
Елизабета Баварска (1329 – 1402)
Лудвиг VI (Бавария)
Вилхелм I (Бавария)
Албрехт I Баварски
Ото V (Бавария)
Лудвиг V (Бавария)
Съпруга Елизабета Сицилийска (27 юни 1328 – 21 март 1349)
Маргарете фон Нюрнберг (14 февруари 1359 – 13 май 1375)
Деца Стефан III (Бавария)
Фридрих (Бавария)
Йохан II (Бавария)
Стефан II в Общомедия

Стефан II Баварски (на немски: Stephan II von Bayern, Stephan mit der Hafte; * 1319; † май 1375, Ландсхут или Мюнхен) е херцог на херцогство Бавария от 1347 г.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Той е вторият син на император Лудвиг IV Баварски и първата му съпруга Беатрикс от Силезия-Глогау от династията на Вителсбахите, дъщеря на Хенрих III, херцог на Силезия и Глогау и Матилда фон Брауншвайг-Люнебург).

Управление[редактиране | редактиране на кода]

По време на управлението на баща му Стефан е господар на Швабия и Елзас.

През 1347 г., след смъртта на баща му, Стефан и неговите петима братя стават херцози на обединената от декември 1340 г. Бавария. Освен това братята държат също Маркграфство Бранденбург, Графство Тирол, също така нидерландските графства Холандия, Зеландия и Хенегау.

Две години след смъртта на Лудвиг IV Баварски, вителсбахските земи са разделени в Ландсбергския договор между синовете му. Стефан II управлява първо 1349 – 1353 заедно с неговите двама полубратя Вилхелм I и Албрехт I в Щраубинг-Холандия и Баварско-Ландсхутското херцогство; след Регенсбургския договор през 1353 г. само в Долна Бавария-Ландсхут. През 1369 г. загубва Тирол от Хабсбургите.

През 1368 г. Стефан оправя реда на важното за Бавария производство на сол в Райхенхал. За сигурността по пътищата и в страната Стефан II издава писмо със закони през 1374 г.

След временното примирие на Вителсбахите с Карл IV, император на Свещената Римска империя, който накрая признава всички владения на Вителсбахите, Стефан II приема участие в похода на Карл в Италия през 1354 г. Скоро Златната була 1356 предизвиква нов конфликт, тъй като само Пфалцката линия на Вителсбахите и неговият брат Лудвиг VI получават курфюрстки статус. Стефан II е последния син на император Лудовиг IV, който е освободен от отлъчване през 1362 година.

Когато херцог Майнхард III, син на неговия по-голям брат Лудвиг V Бранденбургски, умира в 1363 г., на Стефан II се отдава да установи контрол над Горна Бавария и нахлува в Графство Тирол. Но впоследствие, през 1369 г., баварският херцог се отказва от претенцията си за Тирол в обмен на голям откуп. Така Стефан II се лишава от Бранденбург.[1]

Смърт и наследство[редактиране | редактиране на кода]

Стефан II умира на 56-годишна възраст. Погребан е в църквата „Фрауенкирхе“ в Мюнхен. След неговата смърт тримата му сина управляват първо заедно, а по-късно разделят територията на Стефан на Бавария-Мюнхен, Бавария-Ландсхут и Бавария-Инголщат. Те не успяват да си върнат обратно Тирол.


Семейство[редактиране | редактиране на кода]

1-ви брак: на 27 юни 1328 г. в Мюнхен с Елизабета Сицилийска (1309 – 1349), дъщеря на Федериго VI, крал на Сицилия. С нея има трима сина и дъщеря:[2][3][4]

  • Стефан III (* 1337; † 25 септември 1413, манастир Нидершьоненфелд), херцог на Бавария и след подялбата на земята от 1392 г. херцог на Бавария-Инголщат;
  • Фридрих (* 1339; † 4 декември 1393), херцог на Бавария от 1375 до 1392 г.; херцог на Бавария-Ландсхут след подялбата на земите от 1392 г. до смъртта си;
  • Йохан II (* 1341; † между 14 юни и 17 юли 1397), от 1375 до 1392 г. херцог на Бавария; след подялбата на земите от 1392 г. до смъртта си херцог на Бавария-Мюнхен със столица Мюнхен;
  • Агнес, която се омъжва за Якоб I (крал на Кипър, Йерусалим и Армения 1382 – 1398).

2-ри брак: се жени на 14 февруари 1359 г. в Ландсхут с бургграфиня Маргарете фон Нюрнберг (1333 – 1377), дъщеря на Йохан II бургграф на Нюрнберг от Хоенцолерните. С нея няма деца.[5]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Sigmund Ritter von Riezler, Stephan II., Herzog von Baiern. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 36, Duncker & Humblot, Leipzig 1893, S. 64 – 68.
  • Wilhelm Volkert. Kanzlei und Rat in Bayern unter Herzog Stephan II. 1331 – 1375. Dissertation, München 1952.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Белър, Стивън: „Кратка история на Австрия“, книгоиздателска къща Труд, София, 2009 година, стр.31
  2. Wittelsbach 9, genealogy.euweb.cz
  3. Stefan II „mit der Hafte“ Duke of Bavaria, fmg.ac
  4. Stephan II. Herzog v. Baiern, ww-person.com
  5. Stephen II, Duke of Bavaria, Count Palatine of the Rhine, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com