Албрехт I Баварски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Албрехт I Баварски
2-ри херцог на херцогство Бавария-Щраубинг
Albert de Bavière.png
Лични данни
Роден
Починал
13 декември 1404 г. (68 г.)
Предшественик Лудвиг IV Баварски
Наследник Вилхелм II
Семейство
Династия Вителсбахи
Баща Лудвиг IV Баварски
Майка Маргарета Холандска
Брак Маргарета от Лигнитц-Бриг
Потомци

Вилхелм II (1365 – 1417), Албрехт II (1368 – 1397),

Йохан III (1374 – 1425)
Герб Hainaut-Bavaria Arms.svg
Албрехт I Баварски в Общомедия

Албрехт I Баварски (на немски: Albrecht I. von Bayern; * 25 юли 1336 в Мюнхен; † 16 декември 1404 в Хага) от династията Вителсбахи е херцог на Щраубинг-Холандия, граф на графство Холандия, Зеландия и Хенегау също господар на Фризия.

Албрехт организира 1385 г. двойната сватба от Камбре, на която участват повече от 20.000 гости.

Произход и родство[редактиране | редактиране на кода]

Той е третият син на император Лудвиг IV Баварски от втората съпруга на баща му Маргарета Холандска.

Брат е на Лудвиг VI Римлянина, Ото V и Вилхелм I Полубрат е на Лудвиг V, Стефан II (от първия брак на баща му с Беатрикс от Силезия-Глогау).

Управление[редактиране | редактиране на кода]

След смъртта на баща им († 1347 г.), Албрехт наследява и управлява Бавария съвместно с петте си братя до 1349 година.

Вителсбахските земи са разделени чрез Ландсбергския договор през 1349 г. между братята, които решават да разделят наследството.

В резултат на това от 1349 до 1353 година, Стефан, Вилхелм и Албрехт получават съвместно управлението на херцогство Долна Бавария.През 1353 г. Албрехт чрез Регенсбургския договор (до смъртта си 1389 формално заедно с умствено болно разболял се Вилхелм I) е херцог на Щраубинг-Холандия.

Лудвиг Римлянина се отказва от наследството на майка си – нидерландските графства, за сметка на по-малките си братя Вилхелм I и Албрехт I, понеже се надява чрез женитбата си с дъщерята на крал Казимир III от Полша, да получи полската корона. По-късно не успява да спечели наследствени искания от Албрехт I.

Албрехт се отказва от нидерландската част от наследството в полза на брат си Вилхелм, който влиза в конфликт с майка си. В Нидерландия се образуват две партии: поддържаща Вилхелм и (поддържаща Маргарита. Към 1354 година Вилхелм побеждава, а през 1356 година умира Маргарита, в резултат на което Вилхелм става пълноправен граф на Холандия, Зеландия и Хенегау. От 1357 година у него възникват признаци на безумие, и в 1358 година е затворен под ключ, така остава до края на дните си. Албрехт отначало става регент на неговите земи, а после встъпва във владение в качеството наследник след смъртта на бездетния си брат през 1388 година.

Албрехт има много любовници. През една септемврийска нощ на 1392 година, фаворитката му Алайда е убита в Хага. В отговор, Албрехт започва да преследва заговорниците с огън и меч, покорявайки замък след замък. Даже неговият собствен син Вилхелм не се чувства в безопасност, и се премества в Хенегау.

Въпреки че си построява дворец в Щраубинг, той управлява от 1358 г. най-вече в Хага.

През 1385 г. Албрехт организира двойната сватба в Камбре. Неговото владение е осигурено чрез тримата му сина: Вилхелм, който трябва да поеме нидерландските графства, Албрехт II, който е предвиден да наследи Щраубинг, и Йохан, който да бъде княжески епископ на Лиеж.

Семейство и деца[редактиране | редактиране на кода]

На 19 юли 1353 г. в Пасау сключва брак с Маргарета от Лигнитц-Бриг (1342 – 1386), дъщеря на херцог Лудвиг I от Лигнитц и внучка на бохемския крал Венцел II. Има седем деца:[1][2]

След смъртта на първата му съпруга през 1386 г., Албрехт се жени на 30 март 1394 г. в Кьолн за Маргарета от Клеве (* ок. 1375; † 14 май 1411). С нея няма деца.

Албрехт управлява почти 50 години. Албрехт е погребан в дворцовата капела в Хага до първата му съпруга Маргарета от Лигнитц-Бриг.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Michaela Bleicher: Das Herzogtum Niederbayern-Straubing in den Hussitenkriegen. Kriegsalltag und Kriegsführung im Spiegel der Landschreiberrechnungen. Dissertation, Regensburg 2006, S. 31 – 42 (online).
  • Laetitia Boehm: Das Haus Wittelsbach in den Niederlanden. In: Zeitschrift für bayerische Landesgeschichte. Band 44, 1981, S. 93 – 130, insbesondere S. 111 – 115 (online).
  • Alfons Huber, Johannes Prammer (Hrsg.): 650 Jahre Herzogtum Niederbayern-Straubing-Holland. Vortragsreihe des Historischen Vereins für Straubing und Umgebung. Historischer Verein für Straubing und Umgebung, Straubing 2005, ISBN 3-00-014600-8, S. 7 – 39, 91 – 126.
  • Dorit-Maria Krenn, Joachim Wild: „fürste in der ferne“. Das Herzogtum Niederbayern-Straubing-Holland 1353 – 1425. Haus der Bayerischen Geschichte, Augsburg 2003, ISBN 3-927233-86-2, S. 5 – 29, 32 – 34, 42 – 44 (Hefte zur bayerischen Geschichte und Kultur, Band 28).
  • Dorit-Maria Krenn: Albrecht I. von Straubing-Holland. In: Straubinger! 23 kurze Porträts. Attenkofer, Straubing 2007, ISBN 3-936511-39-X, S. 14 – 18.
  • Hans Patze: Die Wittelsbacher in der mittelalterlichen Politik Europas. In: Zeitschrift für bayerische Landesgeschichte. Band 44, 1981, S. 33 – 79, insbesondere S. 70 – 72 (online).
  • Joachim Wild: Die Herzöge von Straubing und Ingolstadt. Residenzstädte auf Zeit. In: Alois Schmid, Katharina Weigand (Hrsg.): Die Herrscher Bayerns. 25 historische Portraits von Tassilo III. bis Ludwig III. 2. Auflage. C. H. Beck, München 2006, ISBN 3-406-54468-1, S. 118 – 129, insbesondere S. 119 – 121.
  • Joachim Wild: Holland. Die Wittelsbacher an der Nordsee (1346 – 1436). In: Alois Schmid, Katharina Weigand (Hrsg.): Bayern mitten in Europa. Vom Frühmittelalter bis ins 20. Jahrhundert. C. H. Beck, München 2005, ISBN 3-406-52898-8, S. 92 – 106, insbesondere S. 95 – 103.
  • Edmund von Oefele: Albrecht I., Pfalzgraf bei Rhein. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 1, Duncker & Humblot, Leipzig 1875, S. 230 f.
  • Hans Rall: Albrecht I., Herzog von Bayern. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 1, Duncker & Humblot, Berlin 1953, ISBN 3-428-00182-6, S. 155 f.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ALBRECHT von Bayern, fmg.ac
  2. Wittelsbach 9, genealogy.euweb.cz

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]