Ландсбергски договор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Ландсбергският договор, наричан Втората подялба на Бавария, (на немски: Landsberger Vertrag, Zweite bayerische Landesteilung) е сключен на 12 септември 1349 г. в Ландсберг. Чрез него наследството на умрелия през 1347 г. император Лудвиг IV Баварски в Бавария, Холандия, Хенегау, Фризия, Зеландия, Бранденбург и Тирол е разделено помежду шесте му синове.

Две години след смъртта на Лудвиг IV Баварски, вителсбахските земи са разделени между синовете му на частични херцогства. Горна Бавария, Бранденбург и Тирол отиват на Лудвиг V Бранденбургер и неговите по-малки братя Лудвиг VI и Ото V, а Стефан II с братята му Вилхелм I и Албрехт I получават Долна Бавария и Нидерландия.

На 3 юни 1353 г. земите отново са разделени чрез договор в Регенсбург.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Michaela Bleicher: Das Herzogtum Niederbayern-Straubing in den Hussitenkriegen. Kriegsalltag und Kriegsführung im Spiegel der Landschreiberrechnungen. Dissertation, Regensburg 2006, S. 6 (online).
  • Karin Kaltwasser: Herzog und Adel in Bayern-Landshut unter Heinrich XVI. dem Reichen (1393 – 1450). Dissertation, Regensburg 2004, S. 23 (online).
  • Dorit-Maria Krenn, Joachim Wild: „fürste in der ferne“. Das Herzogtum Niederbayern-Straubing-Holland 1353 – 1425. Hefte zur bayerischen Geschichte und Kultur Band 28, Haus der Bayerischen Geschichte, Augsburg 2003, ISBN 3-927233-86-2, S. 6 – 7.
  • Theodor Straub: Bayern im Zeichen der Teilungen und Teilherzogtümer. In: Max Spindler, Andreas Kraus (Hrsg.): Handbuch der bayerischen Geschichte. 2. Auflage. 2. Band, C. H. Beck, München 1988, ISBN 3-406-32320-0, S. 196 – 287, insbesondere S. 200.