Албрехт I Баварски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Албрехт I (Бавария))
Направо към: навигация, търсене
Албрехт I Баварски
2-ри херцог на херцогство Бавария-Щраубинг
Albert de Bavière.png
Лични данни
Роден
Починал
Предшественик Лудвиг IV Баварски
Наследник Вилхелм II
Семейство
Династия Вителсбахи
Баща Лудвиг IV Баварски
Майка Маргарета Холандска
Брак Маргарета от Лигнитц-Бриг
Потомци

Вилхелм II (1365 – 1417), Албрехт II (1368 – 1397),

Йохан III (1374 – 1425)
Герб Hainaut-Bavaria Arms.svg
Албрехт I Баварски в Общомедия

Албрехт I Баварски (на немски: Albrecht I. von Bayern; * 25 юли 1336 в Мюнхен; † 16 декември 1404 в Хага) от династията Вителсбахи е херцог на Щраубинг-Холандия, граф на графство Холандия, Зеландия и Хенегау също господар на Фризия.

Албрехт организира 1385 г. двойната сватба от Камбре, на която участват повече от 20.000 гости.

Произход и родство[редактиране | редактиране на кода]

Той е третият син на император Лудвиг IV Баварски от втората съпруга на баща му Маргарета Холандска.

Брат е на Лудвиг VI Римлянина, Ото V и Вилхелм I Полубрат е на Лудвиг V, Стефан II (от първия брак на баща му с Беатрикс от Силезия-Глогау).

Управление[редактиране | редактиране на кода]

След смъртта на баща им († 1347 г.), Албрехт наследява и управлява Бавария съвместно с петте си братя до 1349 година.

Вителсбахските земи са разделени чрез Ландсбергския договор през 1349 г. между братята, които решават да разделят наследството.

В резултат на това от 1349 до 1353 година, Стефан, Вилхелм и Албрехт получават съвместно управлението на херцогство Долна Бавария.През 1353 г Албрехт чрез Регенсбургския договор (до смъртта си 1389 формално заедно с умствено болно разболял се Вилхелм I) е херцог на Щраубинг-Холандия.

Лудвиг Римлянина се отказва от наследството на майка си – нидерландските графства, за сметка на по-малките си братя Вилхелм I и Албрехт I, понеже се надява чрез женитбата си с дъщерята на крал Казимир III от Полша, да получи полската корона. По-късно не успява да спечели наследствени искания от Албрехт I.

Албрехт се отказва от нидерландската част от наследството в полза на брат си Вилхелм, който влиза в конфликт с майка си. В Нидерландия се образуват две партии: поддържаща Вилхелм и (поддържаща Маргарита. Към 1354 година Вилхелм побеждава, а през 1356 година умира Маргарита, в резултат на което Вилхелм става пълноправен граф на Холандия, Зеландия и Хенегау. От 1357 година у него възникват признаци на безумие, и в 1358 година е затворен под ключ, така остава до края на дните си. Албрехт отначало става регент на неговите земи, а после встъпва във владение в качеството наследник след смъртта на бездетния си брат през 1388 година.

Албрехт има много любовници. През една септемврийска нощ на 1392 година, фаворитката му Алайда е убита в Хага. В отговор, Албрехт започва да преследва заговорниците с огън и меч, покорявайки замък след замък. Даже неговият собствен син Вилхелм не се чувства в безопасност, и се премества в Хенегау.

Въпреки че си построява дворец в Щраубинг, той управлява от 1358 г. най-вече в Хага.

През 1385 г. Албрехт организира двойната сватба в Камбре. Неговото владение е осигурено чрез тримата му сина: Вилхелм , който трябва да поеме нидерландските графства, Албрехт II, който е предвиден да наследи Щраубинг, и Йохан, който да бъде княжески епископ на Лиеж.

Семейство и деца[редактиране | редактиране на кода]

На 19 юли 1353 г. в Пасау сключва брак с Маргарета от Лигнитц-Бриг (1342 – 1386), дъщеря на херцог Лудвиг I от Лигнитц и внучка на бохемския крал Венцел II. Има седем деца:[1][2]

След смъртта на първата му съпруга през 1386 г., Албрехт се жени на 30 март 1394 г. в Кьолн за Маргарета от Клеве (* ок. 1375; † 14 май 1411). С нея няма деца.

Албрехт управлява почти 50 години. Албрехт е погребан в дворцовата капела в Хага до първата му съпруга Маргарета от Лигнитц-Бриг.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Michaela Bleicher: Das Herzogtum Niederbayern-Straubing in den Hussitenkriegen. Kriegsalltag und Kriegsführung im Spiegel der Landschreiberrechnungen. Dissertation, Regensburg 2006, S. 31 – 42 (online).
  • Laetitia Boehm: Das Haus Wittelsbach in den Niederlanden. In: Zeitschrift für bayerische Landesgeschichte. Band 44, 1981, S. 93 – 130, insbesondere S. 111 – 115 (online).
  • Alfons Huber, Johannes Prammer (Hrsg.): 650 Jahre Herzogtum Niederbayern-Straubing-Holland. Vortragsreihe des Historischen Vereins für Straubing und Umgebung. Historischer Verein für Straubing und Umgebung, Straubing 2005, ISBN 3-00-014600-8, S. 7 – 39, 91 – 126.
  • Dorit-Maria Krenn, Joachim Wild: „fürste in der ferne“. Das Herzogtum Niederbayern-Straubing-Holland 1353 – 1425. Haus der Bayerischen Geschichte, Augsburg 2003, ISBN 3-927233-86-2, S. 5 – 29, 32 – 34, 42 – 44 (Hefte zur bayerischen Geschichte und Kultur, Band 28).
  • Dorit-Maria Krenn: Albrecht I. von Straubing-Holland. In: Straubinger! 23 kurze Porträts. Attenkofer, Straubing 2007, ISBN 3-936511-39-X, S. 14 – 18.
  • Hans Patze: Die Wittelsbacher in der mittelalterlichen Politik Europas. In: Zeitschrift für bayerische Landesgeschichte. Band 44, 1981, S. 33 – 79, insbesondere S. 70 – 72 (online).
  • Joachim Wild: Die Herzöge von Straubing und Ingolstadt. Residenzstädte auf Zeit. In: Alois Schmid, Katharina Weigand (Hrsg.): Die Herrscher Bayerns. 25 historische Portraits von Tassilo III. bis Ludwig III. 2. Auflage. C. H. Beck, München 2006, ISBN 3-406-54468-1, S. 118 – 129, insbesondere S. 119 – 121.
  • Joachim Wild: Holland. Die Wittelsbacher an der Nordsee (1346 – 1436). In: Alois Schmid, Katharina Weigand (Hrsg.): Bayern mitten in Europa. Vom Frühmittelalter bis ins 20. Jahrhundert. C. H. Beck, München 2005, ISBN 3-406-52898-8, S. 92 – 106, insbesondere S. 95 – 103.
  • Edmund von Oefele: Albrecht I., Pfalzgraf bei Rhein. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 1 , Duncker & Humblot, Leipzig 1875, S. 230 f.
  • Hans Rall: Albrecht I., Herzog von Bayern. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 1 , Duncker & Humblot, Berlin 1953, ISBN 3-428-00182-6, S. 155 f.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ALBRECHT von Bayern, fmg.ac
  2. Wittelsbach 9, genealogy.euweb.cz

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]