Шарл I дьо Бурбон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Шарл I Бурбон
5-и херцог Бурбон
Шарл I дьо Бурбон
Управление14341456 (Бурбон, Оверн, Форез, камерхер)
14241434 (Клермон)
НаследилЖан I дьо Бурбон
НаследникЖан II дьо Бурбон
Лични данни
Роден
1401 г.
Починал
4 декември 1456 г. (55 г.)
Семейство
ДинастияБурбони
БащаЖан I дьо Бурбон
МайкаМария I дьо Бери
БракАгнес Бургундска
ПотомциЖан II
Филип
Мария
Изабела
Шарл II
Луи
Пиер II
Катерина
Жана
Жан
Маргарита
Луи
Рено
Пиер
Жана
Сидона
Шарлота
Катерина
Герб
Шарл I Бурбон в Общомедия

Шарл I дьо Бурбон (на френски: Charles I de Bourbon; * 1401; † 4 декември 1456, замък Мулан, Алие) е 5-и херцог на Бурбон (1434), граф на Клермон ан Бовези (1424), херцог на Оверн, граф на Форез и на Л’Ил Журден, господар на Божоле, на Домб и на Комбай. Бие се заедно с Жана д'Арк.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Той е най-голям син на херцог Жан I дьо Бурбон (* 1381, † 1434), 4-ти херцог на Бурбон от 1410 г., граф на Форез от 1417 г., граф на Клермон ан Бовези от 1404 г., херцог на Оверн и граф на Монпансие от 1416 г. военачалник, и на Мария I дьо Бери (* 1375, † 1434), херцогиня на Оверн и графиня на Монпансие от 1416 г., дъщеря на Жан, херцог на Бери.

Има една сестра и двама братя:

  • Изабела (* 1402/1403, † 1412)
  • Луи (* 1409, † 1412), граф на Форез
  • Луи I Добрия (* сл. 1412, † 1486), граф на Монпансие от 1434 г.

Има и четирима полубратя и две полусестри от извънбрачни връзки на баща си.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

След като баща му е пленен в битката при Аженкур през 1415 г., херцогството попада под контрола на Регентски съвет. На 15-годишна възраст Шарл поема управлението. През 1424 г. той става граф на Клермон ан Бовези. След като Арманяките губят власт през 1418 г., властта във Франция е в ръцете на херцога на Бургундия Жан Безстрашни. Карл също е принуден да му се подчини и през 1425 г. се жени за дъщеря му Агнес.

Подобно на баща си Шарл I се оказва способен военачалник. През 1420 г. той е назначен за генерал-лейтенант на Лангедок и Гиен, където се бие успешно срещу граф дьо Фуа. Като част от тази кампания участва в превземането на Ег Морт, Безиер и Сомиер. През 1424 г. е генерал-лейтенант на Оверн, Форез, Божоле и Лион.

През 1429 г. Шарл I командва армия, сформирана в Блоа, за да облекчи обсадата на Орлеан. Въпреки това той е победен и ранен в битката на херингите на 12 февруари 1429 г., когато се опитва да превземе хранителния вагон на англичаните, командван от сър Джон Фастолф. През същата година той е един от командирите в Лоарската компания, участва в битките при Жаржо (12 юни), Манг (15 юни), Божанси (16 юни), Пате (18 юни). През септември той участва в неуспешната обсада на Париж, по-късно в обсадите на Сен Пиер льо Мот (4 ноември) и Шарите сюр Лоар (24 ноември - 25 декември 1429 г.).

По време на коронацията на 17 юли 1429 г. на Шарл VII, Графът на Клермон е един от шестте светски феодали, присъствали на нея. По време на церемонията той заменя Херцога на Нормандия. В същата година Шарл VII го назначава за губернатор на Ил дьо ФрансШампан и Бри.

През януари 1430 г. Шарл е разбит от английската армия под командването на сър Томас Кириел в битката при Клермон ан Бовези.

Като противник на кралския министър Жорж дьо Ла Тремол Шарл през 1432 г. участва в заговора против него.

На 5 януари 1434 г. в английски плен баща му Жан I, а през юли същата година умира и неговата майка. Така Шарл окончателно наследява херцогствата Бурбон и Оверн. В същата година кралят назначава Шарл за Велик ковчежник на Франция.

През 1439 – 1440 г., Шарл заедно с херцог Жан II дьо Алансон и дофина Луи ХI, използва нарастващото недоволство на младите дворяни от реформите на краля, възглавявайки въстание, известно като Прагерия. Въстанието е потушено, а Шарл губи своето положение при двора и няколко замъка и се усамотява в своите владения.Умира в своя замък Мулен от подагра през 1456 г.

Брак и потомство[редактиране | редактиране на кода]

Шарл I и съпругата му Агнес

17 септември 1425 за Агнес Бургундска (* 1407, † 1476), дъщеря на Жан Безстрашни, херцог на Бургундия, от която има шестима сина и пет дъщери:

Има няколко трима извънбрачни сина и четири извънбрачни дъщери:

  • Луи дьо Бурбон-Русийон († 1487), узаконен през 1463 г., граф на Русийон от 1465 г., адмирал на Франция от 1466 г.
  • Рено († 1483), епископ на Лаон от 1468 г., архиепископ на Нарбон от 1472 г.
  • Пиер († пр. 1492), господар на Боа
  • Жана; ∞ за Жан, господар на Фо
  • Сидона, господарка на Тисон; ∞ 1461 за Рене, господар на Бус
  • Шарлота († пр. 1489); ∞ 1488 за Одило дьо Серне
  • Катерина († сл. 1491), узаконена през 1452 г., игуменка в Saint-Clair-d'Aiguepe.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Pernoud, Régine, Marie-Véronique Clin, Prof. Jeremy duQuesnay Adams, and Bonnie Wheeler, Joan of Arc, (St. Martin's Press:New York, 1986)
  • Vaughan, Richard, Philip the Good, (The Boydell Press: London, 2004)
  • Семёнов И. С. Христианские династии Европы. Династии, сохранившие статус владетельных. Генеалогический справочник / Научный редактор Е. И. Куксина. Предисловие О. Н. Наумов. М.: ОЛМА-ПРЕСС, 2002. ISBN 5-224-02516-8
  • Устинов В. Г. Столетняя война и Войны Роз. М.: АСТ: Астрель, Хранитель, 2007. (Историческая библиотека). ISBN 978-5-17-042765-9

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Карл I де Бурбон“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​