Битка на херингите

Битка на херингите
Стогодишна война
Битката на херингите, средновековна миниатюра
Информация
Период	12 февруари 1429 г.
Място	село Рувре, 40 км северно от Орлеан
Резултат	Английска победа
Страни в конфликта
Франция Шотландия Кралство Англия
Командири и лидери
Жан дьо Дюноа Джон Стюарт ъф Дарнли Джон Фалстоф
Сили
4000 войници 1500 войници
Жертви и загуби
500-600 минимални
48.0667, 1.73333
Битка на херингите в Общомедия

Битката на херингите (на английски: Battle of the Herrings), известна още и като битката при Рувре, е важно сражение от Стогодишната война. То е хубав пример как чудесен френски замисъл е провален поради човешки грешки и се превръща в поражение.

Тази битка се състои по време на обсадата на Орлеан от 1428 – 1429 г. От началото на 1429 г. англичаните правят усилие да стегнат обсадата, така че в крепостта да не могат да влизат подкрепления. Защитниците, начело с Жан дьо Дюноа – роднина на управляващата династия, научават, че към тях се приближава голям английски конвой с 400 фургона осолена херинга. Решават с внезапен излаз не само да го пленят, но и да не допуснат подкрепления за обсадителите. Планът е добър и в началото успешно е приведен в действие. На 12 февруари около 4000 френски и шотландски войници се приближават до конвоя на 40-на километра северно от Орлеан. Заварват англичаните с разтеглен строй и в невъзможност да се защитят. Те са само 500 души, а с тях са и 1000 парижки арбалетчици. Точно преди началото на атаката пристига заповед от Шарл дьо Бурбон, друг роднина на краля, който е назначен за върховен командващ на операцията. Заповедта гласи да го чакат и в никакъв случай да не нападат без него. Шотландците са възмутени, както и много френски войници, но трябва да се подчинят.

Междувременно англичаните разбират какво им се готви и се заемат с отбраната си. Командващият Джон Фалстоф подрежда фургоните във формата на крепост, а в пролуките между тях разполага стрелците си с дълги лъкове. Други поставя върху фургоните. Час след отложеното нападение французите и шотландците пренебрегват заповедта на Шарл дьо Бурбон и се втурват в атака. Оказва се, че вече е късно. Колкото и техните бронирани конници да нападат импровизираното укрепление, няма как да се справят с него. Напротив, скоро става ясно, че може би ще загинат до последния човек, ако упорстват. Ето защо Дюноа дава сигнал за отстъпление, признавайки провала на операцията. Той се оттегля с повече от 500 убити, догато английските загуби са пренебрежимо малки. Що се отнася до злополучния главнокомандващ, той така и не стига до мястото на битката. Щом научава какво се е случило, се отправя директно към Орлеан.

Тази битка е събитието, което убеждава много хора, че Жана д'Арк наистина има връзка с Бог. По това време девойката вече е известна с виденията си и предсказва, че французите ще се провалят при нападението. Всред всеобщата покруса във френски лагер тя е единственият оптимист. Колкото и чудно да изглежда, успява да разкъса обсадата на Орлеан (май 1429 г.) и да нанесе на англичаните няколко тежки поражения.