Жан II дьо Бурбон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Жан ІІ Добрия
6-ти херцог дьо Бурбон
JeanIIdeBourbonFouquet1470.jpg
фрагмент от миниатюра на Жан Фуке
Лични данни
Управление 1456 – 1 април 1488
Роден
Починал
Предшественик Шарл I, 5-ти херцог дьо Бурбон
Наследник Шарл ІІ дьо Бурбон – брат
Семейство
Династия Френски Бурбони
Баща Шарл I, 5-ти херцог дьо Бурбон
Майка Агнес Бургундска
Бракове Жана дьо Валоа (1435-1482)
Екатерина д’Арманяк
Жана дьо Бурбон
Герб Arms of Charles de Bourbon.svg
Жан ІІ Добрия в Общомедия
Blason duche fr Bourbon (moderne).svg
Герб графове де Форе

Жан II Добрия (фр. Jean II le Bon; 1426 – 1 април 1488, Мулен) – 6-ти херцог дьо Бурбон от 1456 година, херцог Оверн, граф дьо Форе, дьо Божоле, виконт дьо Мюра, дьо Шателро, сеньор дьо Шато-Шинон от 1456 година, граф дьо Клермон-ан-Бовези от 1434 година, конетабъл на Франция от 1483.

Най-голям син на Шарл I, 5-ти херцог дьо Бурбон, и Агнес Бургундска, дъщеря на Жан Безстрашни, херцог на Бургундия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Жан е един от най-успешните и предани военачалници на служба при Шарл VII – краля на Франция. Участва и в кралския съвет. Затова, че той прогонва англичаните от Гиена и Нормандия, Жан получава прозвището „Бич на англичаните“.

Неговата военна кариера започва през 1444 година, когато Жан участва в обсадата на Мец. През 1449 година Жан заедно с граф Жан дьо Дюноа се отправя за Нормандия, където превзема градовете Руан, Арфльор, Онфльор. На 15 април 1450 година той заедно с конетабъл Артур, граф Ричмънд, командват френската армия в битката при Формини, завършила с разгром на англичаните. После той превзема Кан и Шербур. В резултат на това Нормандия се оказва освободена от англичаните.

От 1451 до 1453 година Жан заедно с граф Дюноа воюва в Гиена. В резултат на военните кампании с негово участие са превзети Монигон, Бо, Бург, Фронсак, а също столицата на Гиена – Бордо. На 17 юли 1453 година Жан участва в битката при Кастийон. След това, крал Шарл VII назначава Жан за губернатор на Гиена.

Жан, херцог на Бурбон при трима крале[редактиране | редактиране на кода]

След смъртта на баща си, херцог Шарл I, Жан през 1456 година наследява неговите обширни владения – херцогство Бурбон и Оверн; графства Форе и Божоле, а през 1457 година е назначен на мястото на си баща за Велик ковчежник на Франция.

След смъртта на крал Шарл VII, неговият син, крал Луи XI снема ползващият се с доверието на неговия баща Жан от поста губернатор на Гиена. В резултат на това, недоволният Жан през 1465 година се присъединява към Лигата на Общественото благо. След мира, подписан в Конфлан, кралят, желаейки да поправи своята грешка и да привлече Жан на своя страна, го назначава през 1466 година за губернатор на Орлеан, Бери, Лимузен, Лангедок и Перигор.

След това, Жан отново се сражава в Нормандия, където превзема Еврьо, Вернон и Лувие.

След смъртта на крал Луи ХІ, новият крал, Шарл VIII, чрез регентството, назначава през 1483 година Жан за конетабъл на Франция.

Жан умира на 1 април 1488 година. Доколкото всички негови законни синове умират в млада възраст, владенията му наследява неговия брат Шарл ІІ дьо Бурбон.(само за 15 дни и се отказва), после по-малкия му братПиер ІІ дьо Бурбон.

Бракове и деца[редактиране | редактиране на кода]

1-ва съпруга: от 23 декември 1447 г. (замък Плеси-льо-Тур) Жана дьо Валоа (1435-1482), дъщеря на краля на Франция Шарл VII. Деца нямат.

Жан и Жана Френска

2-ра съпруга: от 28 август 1484 година (Сен-Клу) Екатерина д’Арманяк (ум. 1487), дъщеря на Жак д’Арманяк, херцог дьо Немур. Единствено дете:

  • Жан (род. и ум. 1487), граф дьо Клермон

3-ра съпруга: от 12 април 1487 година (абатство дьо Сен-Жуан, Пуату) Жана дьо Бурбон (1465 – 1512), дъщеря на Жан II дьо Бурбон, граф дьо Вандом VIII. Едно дете:

  • Луи (род. и ум. 1488), граф дьо Клермон

Жан също има няколко незаконни деца.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Bingham, Denis (1890). The Marriages of the Bourbons. New York: Scribner and Welford. ASIN B000V1RCR2.
  • de Commynes, Philippe, Jean de Troyes, and Andrew Richard Scoble, The memoirs of Philip de Commines, Lord of Argenton, (George Bell and sons:London, 1906)