Жан VIII Бурбон-Вандом

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Жан II Бурбон-Вандом
2-ри граф Вандом
Baie 6 Jean VIII de Bourbon (Notre-Dame, Évreux).JPG
изображение на витраж
Лични данни
Роден
Починал
замък Лавардин
Погребан в църквата Сен-Жорж във Вандом
Наследник Франсоа Бурбон-Вандом
Семейство
Баща Луи I дьо Бурбон-Вандом
Майка Жана дьо Лавал
Потомци Франсоа Бурбон-Вандом
Герб Blason Bourbon Vendôme.png
Жан II Бурбон-Вандом в Общомедия

Жан II дьо Бурбон-Вандом (фр. Jean II de Bourbon), ок. 1428 – 6 януари 1477) – 2-ри граф Вандом (под името Жан VIII) и сеньор дьо Мондубло, д’Епернон и дьо Ремаланд от 1446 година, син на граф Луи I дьо Бурбон-Вандом и Жана дьо Лавал, дама дьо Шампзильон и дьо Миские.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

След смъртта на баща презси 1446 г., Жан наследява неговите владения и титули.

В 1454 г. Жан се жени за  Изабел дьо Бово, произхождаща от знатния род Бово. Благодарение на този брак Жан получава сеньориите Шампини и Ла-Рош-сюр-Йон.

По време на Стогодишната война, Жан, както и неговия баща Луи, е поддръжник на краля на Франция, Шарл VII. Той е в състава на армията, която командва Жан дьо Дюноа, като участва в сраженията против англичаните в Нормандия и Гиена.

През 1458 г. Жан приема във Вандом Шарл VII, който провежда процес против херцога на Алансон, Жан I, обвинен в измяна в полза на англичаните.

Метеж против Луи ХІ[редактиране | редактиране на кода]

През 1465 година се разразява метеж на френската аристокрация против крал Луи XI. Възглавяват го братът на краля, херцог Шарл дьо Бери, и херцогът на Бургундия, Шарл Смелия. Жан при това съхранява верността към краля. На 16 юли той взема участие в битката при Монлери, завършила с разгром кралската армия. Въпреки това кралят не оценява предаността на Жан, в резултат на това той се разочарова от кралската служба и се оттегля в своите владения.

Последни години[редактиране | редактиране на кода]

В последните години основно местожителство на графа е замък Лавардин (Лавардин, съвремен окръг Вандом). За това време строителството на замъка е завършено. Така в 1474 година Жан построява църквата Мадлен във Вандом и възстановява часовнята Сен-Жак.

Жан умира през 6 януари 1477 година в замъка Лавардин и е погребан в църквата Сен-Жорж във Вандом. Наследява го големият му син Франсоа.

Наследник[редактиране | редактиране на кода]

Наследен от големия си син Франсоа Бурбон-Вандом(1470 – 30 октомври 1495), 3-ти граф Вандом от 1477 година.

Брак и деца[редактиране | редактиране на кода]

Жена: с 9 ноября 1454 года (Анже) Изабела дьо Бово (ок. 1436 – 1474), дама де Шампини и дьо Ла-Рош-сюр-Йон, дъщеря на сенешала на Анжу Луи дьо Бовои Маргарита дьо Шамбли. Имат 8 деца:

  • Жана (1460 – 1477), дама дьо Рошфор; мъж: с 1478 Луи дьо Жоайез (ум. 1498), граф дьо Гранпре.
  • Катерина Благочестива (1462- след 1525); съпруг:от 20 август 1484 Жилбер дьо Шабан (ок. 1439 – 1493), барон дьо Рошфор, сенешал Лимузен и Гиена.
  • Жана Красива (1465-1512); 1-ви съпруг: с 12 април 1487 Жан II Добрия (1426 – 1 април 1488), херцог дьо Бурбон; 2-ри съпруг: Жан IV дьо Ла Тур д'Оверн (1467 – 28 март 1501), граф Оверн.
  • Рене (1468- 8 ноември 1534), абатиса в Кана с 1490, абатиса в монастир Фонтевро от 1491.
  • Франсоа Бурбон-Вандом(1470 – 30 октомври 1495), 3-ти граф Вандом от 1477 година.
  • Луи (1473—1520), принц де Ла-Рош-сюр-Йон, граф Монпансие (по право на жената Луиза дьо Бурбон, графиня (херцогиня) Монпансие, дофин на д'Оверн, ум.1561) от 1504 година.
  • Шарлота (1474 – 14 декември 1520); съпруг: Енгелберт Клевски (1462—1506), граф Невер и Е.
  • Изабела (1475- 12 юли 1531), абатиса на манастира на Троицата в Кан.

Жан има двама извънбрачни синове от Гийон Пение:

  • Луи (1484-1510), епископ на Авранш
  • Жак (1455-1524), губернатор на Валоа.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Семёнов И. С. Христианские династии Европы. Династии, сохранившие статус владетельных. Генеалогический справочник / Научный редактор Е. И. Куксина. Предисловие О. Н. Наумов. — М.: ОЛМА-ПРЕСС, 2002. – 494 с. — 3 000 экз. — ISBN 5-224-02516-8
  • Устинов В. Г. Столетняя война и Войны Роз. — М.: АСТ: Астрель, Хранитель, 2007. – 637 с. – (Историческая библиотека). — 1500 экз. — ISBN 978-5-17-042765-9
  • Jean-Claude Pasquier, Le Château de Vendôme, 2000, isbn=2-904736-18-2

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]