Направо към съдържанието

Жан VIII дьо Бурбон-Вандом

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Жан II дьо Бурбон-Вандом
2-ри граф на Вандом
Жан VIII, витраж
Управление21 декември 14466 януари 1477
НаследилЛуи I дьо Бурбон-Вандом
НаследникФрансоа дьо Бурбон-Вандом
Лични данни
Роден
1428 г.
Починал
6 януари 1477 г. (49 г.)
замък Лаварден
Погребан вцърква „Сен Жорж“ във Вандом
Семейство
ДинастияБурбони: клон Бурбон-Вандом
БащаЛуи I дьо Бурбон-Вандом
МайкаЖана дьо Лавал
ПотомциЖана
Катерина Благочестива
Жана Красивата
Рене
Франсoa
Луи
Шарлота
Изабела
Жак
Луи
Герб
Жан II дьо Бурбон-Вандом в Общомедия

Жан II дьо Бурбон-Вандом (на френски: Jean II de Bourbon; * 1428, † 6 януари 1477) е 2-ри граф на Вандом (под името Жан VIII) и господар на Мондубло, Епернон и Ремаланд от 1446 г.

Той е син на граф Луи I дьо Бурбон-Вандом (* 1375/1376, † 1446), 1-ви граф на Вандом (1393 – 1446), Велик камерхер на Франция от 1408 г., Главен разпоредител на френския двор (1413 – 1415 и 1425 – 1446), титулярен граф на Шартър от 1425 г., френски военачалник, генерал-лейтенант на Шампан, Бри и Пикардия (1413 – 1415), генерал-лейтенант на Шартър, Бос и Вандомоа, родоначалник на клона Бурбон-Вандом, и на съпругата му Жана дьо Лавал (* ?, † 1468), господарка на Шампзильон и на Миские.

Той е 6-то поколение потомък по мъжка линия на крал Свети Луи и прапрадядо също по мъжка линия на френския крал Анри IV, както и прадядо на Катeринa Медичи.

Има две сестри, починали като малки:

  • Екатерина (*1425)
  • Габриела (* 1426)

Има и един полубрат от извънбрачна връзка на баща му.

След смъртта на баща си през 1446 г. Жан наследява неговите владения и титли.

В 1454 г. той се жени за Изабел дьо Бово, произхождаща от знатния род Бово. Благодарение на този брак Жан получава сеньориите Шампини и Ла Рош сюр Йон.

По време на Стогодишната война Жан, както и неговият баща Луи, е поддръжник на краля на Франция Шарл VII. Той е в състава на армията, която командва Жан дьо Дюноа, като участва в сраженията против англичаните в Нормандия и Гиен.

Той за първи път приветства крал Шарл VII през март 1448 г. в неговия замък Лаварден за обсадата на Льо Ман. През 1458 г. той приема крал за втори път, този път във Вандом, когато Шарл провежда процес за държавна измяна против херцога на Алансон Жан II, обвинен в измяна в полза на англичаните.

През 1465 г. се разразява метеж на френската аристокрация против крал Луи XI. Възглавяват го братът на краля, херцог Шарл дьо Бери, и херцогът на Бургундия Шарл Дръзки. Жан при това съхранява верността към краля. На 16 юли той взема участие в битката при Монлери, завършила с разгром на кралската армия. Въпреки това кралят не оценява предаността на Жан, в резултат на което той се разочарова от кралската служба и се оттегля в своите владения.

В последните години основно местожителство на графа е замъкът Лаварден (Лаварден, съвременен окръг Вандом). За това време строителството на замъка е завършено. Той прави много за град Вандом:

  • Реконструкцира Капела „Сен-Жак“ през 1452 г.
  • Предоставя на града вратата на Сен Жорж, след това собствеността върху рововете (с отговорността да ги пази и поддържа, както и стените)
  • Основава църквата на Мария Магдалена през 1474 г., която става енорийска църква през 1487 г.

Жан умира през 6 януари 1477 г. в замъка Лаварден и е погребан в църквата „Сен Жорж“ във Вандом. Наследен от големия си син Франсоа дьо Бурбон-Вандом.

∞ 9 ноември 1454 в Анже за Изабела дьо Бово (* ок. 1436, † 1474), господарка на Шампини и на Ла Рош сюр Йон, дъщеря на Луи I дьо Бово, господар на Бово, на Сермез в Анжу и на Ла Рош сюр Йон, сенешал на Анжу, и на Маргарита дьо Шамбли. Имат 8 деца:

Има един извънбрачен син от Филипин дьо Гурне:

  • Жак (* 1455, † 1524), губернатор на Валоа, барон на Лини; ∞ 1505 за дама Жана дьо Рюбампре, оттук и корена на Бурбон-Лини-Рюбампре (Дом Бурбон-Лини),

Има един извънбрачен син от Гийон Пение:

  • Луи (* 1484, † 1510), епископ на Авранш
  • Семёнов И. С. Христианские династии Европы. Династии, сохранившие статус владетельных. Генеалогический справочник / Научный редактор Е. И. Куксина. Предисловие О. Н. Наумов. М.: ОЛМА-ПРЕСС, 2002.  ISBN 5-224-02516-8
  • Устинов В. Г. Столетняя война и Войны Роз. М.: АСТ: Астрель, Хранитель, 2007. ISBN 978-5-17-042765-9
  • Jean-Claude Pasquier, Le Château de Vendôme, 2000, ISBN 2-904736-18-2
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Jean VIII de Bourbon-Vendôme в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​