Сибила Йерусалимска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сибила Йерусалимска
кралица на Йерусалим
Сибила, изображение от 13 век
Сибила, изображение от 13 век

Родена
Починала
Погребана Йерусалимско кралство
Управление
Период 1186 – 1190
Предшественик Балдуин V
Наследник Изабела I
Arms of the Kingdom of Jerusalem.svg
Семейство
Род Дом дьо Шато-Ландон
Баща Амори I
Майка Агнес (Едеса)
Братя/сестри Балдуин IV
Изабела I
Амори I
Съпруг Вилхелм Монфератски (ноември 1176)
Ги дьо Лузинян (1180)
Деца Балдуин V
Сибила Йерусалимска в Общомедия

Сибила Йерусалимска (на френски: Sibylle de Jérusalem; * ок. 1160, † 25 юли 1190 пред Акон) е кралица на Йерусалимското кралство от 1186 до 1190 г.

Произход и ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Произлиза от Дом дьо Шато-Ландон. Дъщеря е на Амалрих I (1136 – 1174), крал на Йерусалим, и на Агнес от Едеса (1149 – 1184). Сестра е на крал Балдуин IV († март 1185) и е вероятната наследница на трона на Йерусалимското кралство.

Тя е възпитавана в манастир Витания под надзора на леля си Ивет.

Сибила се омъжва през октомври 1177 г. за Вилхелм Дългия меч (1150, † 1177), граф на Яфа и Аскалон от рода Алерамичи. Вилхелм умира от малария малко след сватбата през 1177 г. Сибила по това време е бременна с по-късния крал Балдуин V.

Брак с Ги дьо Лузинян[редактиране | редактиране на кода]

През 1180 г. Сибила се омъжва за западнофренския благородник Ги дьо Лузинян (1159, † 1194), който също получава графството Яфа и Аскалон. От него тя има 4 деца: Алис дьо Лузинян († 1190), Mари дьо Лузинян († 1190) и две други.

Нейният син Балдуин V е коронован от чичо му за крал на 20 ноември 1183 г. под регентството на граф Раймон III Триполитански. През септември 1186 г. Балдуин V умира в Акон, още ненавършил десет години. Сибила и Ги дьо Лузинян се съюзяват с Рено дьо Шатийон против Раймон III Триполитански.

Кралица на Йерусалим[редактиране | редактиране на кода]

През 1186 г. Сибила става кралица, Ги неин съвладетел, но той фактически поема властта в своите ръце. Той претърпява разгром в битката при Хатин на 4 юли 1187 г. и попада в плен. Така Сибила трябва през септември 1187 г. сама да ръководи защитата на Йерусалим при обсадата от Саладин. Градът капитулира на 2 октомври, Сибила получава право да замине за Триполи.

Сибила и нейната дъщеря умират на 25 юли 1190 г. от епидемия във войсковия лагер на нейния съпруг при обсадата на Акон (1189 – 1191).

Понеже Ги не притежава короната по право, тя се пада формално на нейната сестра Изабела и съпруга ѝ Конрад Монфератски. Със съдействието на английския крал Ричард Лъвското сърце Ги им отстъпва короната на 16 април 1192 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]