Албрехт Ахилес

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Албрехт Ахилес фон Бранденбург
трети курфюрст на Бранденбург
Albrecht Achilles copper engraving.jpg
Лични данни
Роден
Починал
11 март 1486 г. (71 г.)
Погребан в манастирската църква в Хайлсброн
Предшественик Фридрих II „Железния“
Наследник Йохан Цицерон
Семейство
Династия Хоенцолерн
Баща Фридрих I
Майка Елизабета Баварска (1383–1442)
Бракове Маргарета фон Баден
Анна от Саксония
Потомци Йохан Цицерон
Герб Wappen Mark Brandenburg.png
Албрехт Ахилес фон Бранденбург в Общомедия

Албрехт „Ахилес“ (на немски: Albrecht „Achilles“ von Brandenburg, * 9 ноември 1414 в Тангермюнде, † 11 март 1486 във Франкфурт на Майн) от род Хоенцолерн е като Албрехт I от 1440 до 1486 г. маркграф на Ансбах и от 1457 до 1486 г. Кулмбах и по-късно като Албрехт III третият курфюрст на Бранденбург от 1471 до 1486 г.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

герб на Хоенцолерн

Той е третият син на бранденбургския курфюрст Фридрих I (1371 – 1440) и Елизабета (1383 – 1442), дъщеря на херцог Фридрих от Бавария-Ландсхут от род Вителсбахи.

След смъртта на баща му през 1440 г. той наследява първо Княжество Ансбах.

Албрехт Ахилес фон Бранденбург и втората му съпруга Анна от Саксония

Албрехт отива през 1435 г. до Йерусалим заедно с най-големия му брат Йохан „Алхимист“ и понеже той няма мъжки наследник го наследява през 1464 г. като маркграф на Маркграфство Бранденбург-Кулмбах.

По-голeмият му брат Фридрих II „Железния“ се оттегля като курфюрст и му предава управлението на Бранденбург през 1470 г. Така Албрехт получава цялото наследство на Дом Хоенцолерн. През 1460 г. той прави Ансбах своя резиденция.


Албрехт Ахилес е един от най-значимите князе по неговото време. Допълнителното му име Ахиллес му дава папа Пий II. Той е военен командир и дипломат. След като поема управлението в Бранденбург, той успява през 1472 г. да прекрати победоносно дългогодишната война с Померания (Щетинската наследствена война през 1464 – 1472). През 1473 г. Албрехт Ахилес поставя най-големия си син Йохан Цицерон за регент на Марк Бранденбург.

През 1481 г. Албрехт Ахилес основава на Св. Якоб-ден (26 юли) турнирското общество в Берен от рицари от 53 благороднически фамилии.

През 1486 г. Албрехт Ахилес, тежко болен, отива на имперското събрание във Франкфурт на Майн, на което Максимилиан I е избран за крал. Албрехт Ахилес умира там на 11 март 1486 г. по време на събранието. Той е погребан на 19 юни 1486 г. в манастирската църква в Хайлсброн.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Албрехт Ахилес се жени два пъти и има общо 19 деца.

Първи брак:През 1446 г. той се жени в Хайлсброн за Маргарета фон Баден (* 1431, † 24 октомври 1457), дъщеря на маркграф Якоб I фон Баден (1407 – 1453) и Катарина от Лотарингия (1407 – 1439). Бракът не е щастлив. Те имат три сина и три дъщери:

∞ 1467 херцог Хайнрих I фон Мюнстерберг (1448 – 1498)
∞ 1467 херцог Еберхард II фон Вюртемберг (1447 – 1504)
∞ 1476 принцеса Маргарета от Саксония (1449 – 1501)

Втори брак: на 12 ноември 1458 г. за принцеса Анна от Саксония (* 7 март 1437, † 31 октомври 1512), дъщеря на Фридрих II „Кроткия“, курфюрст на Саксония и Маргарета Австрийска (1416 – 1486). Тя му ражда пет сина и осем дъщери:

  • Фридрих V (1460 – 1536), маркграф на Бранденбург-Ансбах, маркграф на Бранденбург-Байройт
∞ 1479 принцеса София от Полша (1464 – 1512)
∞ 1478 пфалцграф Каспар фон Цвайбрюкен (1458 – 1527)
∞ 1. 1472 херцог Хайнрих XI фон Глогов и Кросен (ок. 1430 – 1476)
∞ 2. 1476 (разведена 1500) крал Владислав II от Бохемия (1456 – 1516)
∞ 1481 херцог Вилхелм фон Юлих-Берг (1455 – 1511)
∞ 1491 граф Херман VIII фон Хенеберг-Ашах (1470 – 1535)
∞ 1500 граф Вилхелм IV фон Хенеберг-Шлойзинген (1478 – 1559)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Rudolf Zapf: Albrecht Achilles und sein Verhältniß zum Deutschen Reich. 1868 (Digitalisat)
  • Willy Böhm: Albrecht, Kurfürst von Brandenburg. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 1, Duncker & Humblot, Leipzig 1875, S. 243 – 252.
  • Erich Freiherr von Guttenberg: Albrecht Achilles. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 1, Duncker & Humblot, Berlin 1953, ISBN 3-428-00182-6, S. 161 – 163 (Digitalisat).
  • Cordula Nolte: Familie, Hof und Herrschaft. Das verwandtschaftliche Beziehungs – und Kommunikationsnetz der Reichsfürsten am Beispiel der Markgrafen von Brandenburg-Ansbach (1440 – 1530). Ostfildern 2005.
  • Peter Mast, Die Hohenzollern. Von Friedrich III. bis Wilhelm II. Graz 1994.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]