Албрехт III (Саксония)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Албрехт III Храбри
херцог на Саксония
Herzog-Albrecht-der-Beherzt.jpg
Лични данни
Роден
Починал
Погребан в катедрала Майсен
Предшественик Фридрих II Кроткия от Саксония
Наследник Георг Брадати
Семейство
Династия Ветини
Баща Фридрих II Кроткия от Саксония
Майка Маргарета Австрийска
Брак Сидония
Потомци Катарина,Георг Брадати,Хайнрих Благочестиви,Фридрих Саксонски
Герб Blason Albert III de Saxe (1443 † 1500) Orn ext.svg
Албрехт III Храбри в Общомедия
Албрехт Храбри (Дрезден, Княжески поход)
Паметник по случай освобождението на Албрехт 1455
Албрехтсбург в Майсен

Албрехт Храбри (на немски: Albrecht der Beherzte, „Animosus“, * 31 юли 1443 в дворец Грима, † 12 септември 1500 в Емден) от род Ветини е херцог на Саксония (14641500), губернатор на Фризия, съ-ландграф на Тюрингия (1482 – 1485) и маркграф на Майсен (1464 – 1500, като Албрехт III). През 1472 г. той купува силезкото херцогство Саган. Той е основател на Албертинската линия на Дом Ветини.

Албрехт е третият син на курфюрст Фридрих II Кроткия от Саксония (1412 – 1464) и Маргарета Австрийска (1416 – 1486), дъщеря на херцог Ернст Железни от Австрия, от Хабсбургите.

През 1455 г. дванадесетгодишният Албрехт е отвлечен от замък Алтенбург заедно с по-големия му брат Ернст. Тогава той получава допълнителното си име „Храбрия“ или „Смелия“. Част от детството си Албрехт прекарва в двора на император Фридрих III във Виена.

Албрехт се жени през 1464 г. в Хеб за Здена (Сидония) (1449 – 1510), дъщеря на крал Иржи Подебради, крал на Бохемия (упр. 1458 до 1471) от Хабсбургите, но когато кандидатства за бохемската корона след смъртта на тъста му през 1471 г. няма успех.

След смъртта на баща му 1464 г. двамата с брат му Ернст управляват заедно. Брат му Ернст става курфюрст на Саксония. През 1471 г. двата братя започват заедно да строят нов дворец-резиденция в Майсен, който от 1676 г. се нарича замък Албрехтсбург. През 1472 г. той купува от херцог Йохан II от Саган силезийското херцогство Саган, което остава до 1549 г. при неговите наследници.

На 5 март 1476 г. Албрехт започва в Дрезден с 119 придружители няколко месечно поклонение през Алтенбург, Ваймар, Нюрнберг, Мюнхен, Бренерпас, Флоренция, Рим до Венеция, откъдето групата с кораб отива в Яфа, от там към Йерусалим, където става рицар на „Орден на Светия гроб“. Обратно групата се връща отново през Венеция и през императорския двор във Виена на 5 декември се връща в Дрезден. За това пътуване пише неговият ландрентмайстер Ханс фон Мергентал.

Присъединяването на Ландграфство Тюрингия към Майсен (1483) дава повод за подялба. На 26. август 1485 г. в Лайпциг се подписва договор за подялба. Албрехт избира Майсен и плаща на брат си 100 000 гулди, половината от сумата дава Йена на брат си. От тогава настъпва между двете линии напрежение, което 60 години по-късно води до скъсване на отношенията при внука на Албрехт Мориц.

Император Фридрих III от Хабсбургите номинира Албрехт на маршал („gewaltigen Marschall und Bannerträger“). Той се бие през 1475 г. против Карл Дръзки от Бургундия и води имперската войска 1480 и 1487 г. против крал Матиас от Унгария, понеже императорът не му помага достатъчно той не успява.

През 1488 г. той тръгва да освободи затвореният от жителите на Брюге Максимилиян I против въстаналата Фландрия. Той му дава управлението на Нидерландия. За отплата през 1498 г. той получава наследственото щадхалтершафтство на Фризия.

Албрехт начело на войска освобождава обсадения от въстаналите фризийци своя втори син Хайнрих. Албрехт умира след победа над Гронинген, след избухване на епидемия в саксонската войска, на 12 септември 1500 г. в Емден. Тялото му е погребано в катедралата на Майсен, сърцето и вътрешностите в Голямата църква на Емден.

Неспокойствията във Фризия водят до саксонската война от 1514 до 1517 г.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Johann Georg Kohl, Pilgerfahrt des Landgrafen Wilhelm des Tapferen von Thüringen zum heiligen Lande im Jahre 1461, Müller 1868, Seite 4
  • Enno Bünz, Christoph Volkmar, Die albertinischen Herzöge bis zur Übernahme der Kurwürde, in: Frank-Lothar Kroll: Die Herrscher Sachsens. Markgrafen, Kurfürsten, Könige 1089 – 1918, München 2007
  • Ewald Dietrich, Herzog Albrecht der Beherzte, Stammvater des sächsischen Königshauses als Fürst, Held und Familienvater, Goedsche Verlag, Leipzig/Riesa/Meissen 1851 (Digitalisat)
  • Friedrich Albert von Langenn, Herzog Albrecht der Beherzte, Stammvater des königlichen Hauses Sachsen, Hinrichs Verlag, Leipzig, 1838 (Digitalisat)
  • Hans von Mergenthal, Gründliche und wahrhafftige Beschreibung Der löblichen und Ritterlichen Reise und Meerfahrt in das heilige Land nach Jerusalem, Pilgramschafft ins gelobte Land/ Hertzog Wilhelms zu Sachsen, Jena 1611
  • André Thieme, Herzog Albrecht der Beherzte. Ein sächsischer Fürst im Reich und in Europa, Quellen und Materialien zur Geschichte der Wettiner Bd. 2, Köln/Weimar/Wien 2002

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]