Ерих I (Брауншвайг-Каленберг-Гьотинген)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Ерих I.

Ерих I и втората му съпруга Елизабет ок. 1530

Ерих I Стари (на немски: Erich I, „der Ältere“, * 16 февруари 1470 в дворец Ровенбург в Нойщат ам Рюбенберге, † 30 юли 1540 в Хагенау/Елзас)) от род Велфи (Среден Дом Брауншвайг) е херцог на Херцогство Брауншвайг-Люнебург (1491 – 1540) и от 1495 г. до смъртта си княз на Каленберг-Гьотинген.

Той е вторият син на херцог Вилхелм II Млади (1425 – 1503) и съпругата му Елизабет фон Щолберг-Вернигероде (1428 – 1520/1521).

По-голямият му брат е Хайнрих I от Брауншвайг-Волфенбютел († 23 юни 1514).

Още като млад Ерих прави поклонение в Йерусалим, пътува през Италия и след това постъпа на служба при своя кръстник император Максимилиан I. Той участва през 1497 г. в поход против турците и се бие в по-късните войни против Венеция, Швейцария и Франция. През 1504 г. в баварско-ландсхутската война той спасява живота на императора в битката при Регенсбург и затова по негова молба императорът остава жителите на замъка свободни и го прави рицар. През 1505 г. 35-годишният херцог Ерих I фон Каленберг, прави Нойщат ам Рюбенберге за своя втора резиденция.

Катарина Саксонска, първата съпруга на Ерих I

След като първият му брак (от ок. 1496/1497) с вдовицата на ерхерцог Сигизмунд от Австрия, Катарина Саксонска (1468 – 1524), дъщеря на херцог Албрехт III от Саксония, остава бездетен, той се жени след нейната смърт на 7 юли 1525 г. за още 15-годишната Елизабет от Бранденбург (1510 – 1558). Тя ражда наследника му Ерих II (1528 – 1584). Когато Елизабет се разболява при раждане през 1528 г., тя обвинява любовницата на съпруга си, Анна Румшотел, като вещица. Тя задължава съпруга си да проведе инквизиция-процес. Множество жени са изгорени, любовницата си Ерих оставя да избяга. Тя обаче по-късно е изгорена в Хамелн. [1] [2]

От 1527 до 1530 г. той строи замък Ерихсбург, наречен на родения му син Ерих II през 1528 г.

Замък Ерихсбург, наречен на сина на Ерих със същото име, 1650

През 1529 г. Ерих разрешава на град Хановер да празнува годишно празник на стрелците.

Херцог Ерих I умира на 30 юли 1540 г. по време на имперското събрание в Хагенау. Той има задължения от 900 000 талери и затова е погребан едва след една година през 1541 г. в църквата Св. Блазии в Хан. Мюнден, след изплащането на задълженията му в Хагенау. Всеки жител от херцогството му трябвало да плати по 16 пфениги.

Неговият син Ерих II бил още дете, затова майка му, херцогиня Елзабет, за пет години поема управлението. През 1546 г. Елизабет се омъжва за граф Попо XII от Хенеберг (1513 – 1574).

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Херцог Ерих има от втория си брак от 7 юли 1525 г. в Щетин с Елизабет фон Бранденбург (* 24 август 1510, † 25 май 1558), дъщеря на курфюрст Йоахим I от Бранденбург от род Хоенцолерн, един син и три дъщери:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Karl Janicke: Erich I. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 6, Duncker & Humblot, Leipzig 1877, S. 203 f.
  • Klaus Friedland: Erich I. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 4, Duncker & Humblot, Berlin 1959, ISBN 3-428-00185-0, S. 584 (Digitalisat).
  • Wolfgang Kunze: Herzog Erich I. von Braunschweig-Lüneburg. In: Wolfgang Kunze (Hg.): Leben und Bauten Herzog Erichs II. von Braunschweig-Lüneburg. Katalog zur historischen Ausstellung im Schloss Landestrost, Neustadt am Rübenberge. Hannover 1993, S. 31 – 45.
  • Joachim Lehrmann: Hexenverfolgung in Hannover-Calenberg und Calenberg-Göttingen, Lehrte, 2005. ISBN 978-3-9803642-5-6