Агно

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Хагенау)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Агно
Haguenau
      
Герб
Assemblage haguenau.jpg
Страна Flag of France.svg Франция
Регион Гранд Ест
Департамент Ба Рен
Площ 182,59 km²
Надм. височина 150 m
Население 34 504 души (2017)
189 души/km²
Кмет Клод Стурни
Пощенски код 67500
Часова зона UTC+1, UTC+2
Официален сайт ville-haguenau.fr
Агно в Общомедия

Агно (също Хагенау, на френски: Haguenau; Hàwenau, Hàjenöi; на немски: Hagenau) е град в департамент Ба Рен, регион Гранд Ест, Франция с 34 419 жители (1 януари 2013) и площ 182,59 km².

История[редактиране | редактиране на кода]

Агно започва своята история от 1115 г., когато херцог Швабий Фредерик II разпорежда изграждането на замък на един от островите Модера, а по-малко от половин век по-късно селото, израснало около крепостта, получава градски права. В края на XII век се провежда процесът срещу Ричард Лъвското сърце, който е заловен по пътя за Англия (кралят е осъден на лишаване от свобода до плащането на откуп). Процъфтява по време на царуването на Рудолф I от Хабсбург, който превръща Агно в столица на всичките му елзаски владения. Скоро, през 1354 г., Светият римски император Карл IV създава съюз от десет търговски града в Елзас – Декаполис, а правото да бъде наречен столица на Декаполис отива при Агно, който го запазва няколко века, до разпадането на съюза през 1679 година.

Град Агно е известен във военната история със събитията, които са се случили по време на Тридесетгодишната война, Втората англо-холандска война, Войната на испанската наследство, Революционните войни и Френско-пруската война. По време на Тридесетгодишната война градът е превзет от шведите, имперците и французите повече от един път, но според Вестфалийския мир той е даден на Франция. По време на защитата на Елзас през 1674 г. маршал Анри де Ла Тур д'Аверн Турен разчита на Агно в своите действия. През 1675 г., след битката при Алтенхайм, Раймунд Монтекукули обсажда града, но приближаването на принца на Конде го принуждава да се оттегли в Саверн. По време на Войната за испанското наследство градът сменя собствеността си няколко пъти чрез битки. През 1705 г., имайки малък гарнизон, той е обсаден от империалите и девет дни след началото на обсадата френският комендант дьо Пери с по-голямата част от гарнизона напуска крепостта през нощта и империалите я завладяват. През 1706 г. Агно обсажда Вилар и превзема цитаделата осем дни по-късно.

През 1793 г. градът играе важна роля, служейки като своеобразна ос на действието на французите след прочистването на линията Лаутер. След като съюзниците завземат Вайсенбург, рейнската армия се оттегли в нощта на 14 септември към Агно, но движението на Вюрмсер я принуждава да се оттегли през река Суфел и на 18 октомври градът е окупиран от съюзниците, но през декември те го напускат поради отстъплението през Рейн. Към началото на франко-пруската война крепостта практически е загубила своето военно и стратегическо значение. В началото на войната градът е бил разположен в зоната на разполагане на френската армия, а на 5 август разузнаването от силите на 4-та пруска кавалерийска дивизия е известно. След битката при Верт, бадените превземат Арно почти без съпротива 2 дни по-късно.

Географско положение[редактиране | редактиране на кода]

Градът се намира се на около 25 km северно от столицата на Гранд Ест Страсбург, ок. 40 km западно от Баден-Баден, на ок. 50 km югозапано от 75 km югоизточно от Саарбрюкен.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]