Елизабет фон Бранденбург (1510 – 1558)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Елизабет фон Бранденбург.

Елизабет фон Бранденбург (ок. 1542)
Елизабет (ок. 1542)
Ерих I и втората му съпруга Елизабет ок. 1530

Елизабет фон Бранденбург (на немски: Elisabeth von Brandenburg; * 24 август 1510 вероятно в Кьолн, Берлин; † 25 май 1558 в Илменау) от род Хоенцолерн е принцеса от Бранденбург и чрез женитба херцогиня на БрауншвайгКаленберг-Гьотинген и от 1546 г. графиня на Хенеберг. [1]

Тя е дъщеря на курфюрст Йоахим Нестор I от Бранденбург (1484–1535) и Елизабет Датска (1485-1555), дъщеря на датския крал Йохан I.

Елизабет се омъжва на 7 юли 1525 г. в Щетин на 15-години за херцог Ерих I Стари от Брауншвайг-Каленберг-Гьотинген (1470–1540) от род Велфи. Той е с 40 години по-стар и вдовец. Тя е втората му съпруга. Елизабет му ражда наследника Ерих II (1528–1584). Когато Елизабет се разболява при раждане през 1528 г., тя обвинява метресата на съпруга си, Анна Румшотел за вещица и задължава съпруга си да проведе инквизиция-процес. Множество жени са изгорени, любовницата си Ерих оставя да избяга. Тя обаче по-късно е изгорена в Хамелн. [2] Херцог Ерих I умира на 30 юли 1540 г. Понеже нейният син Ерих II е още на 12 години, Елзабет поема управлението за пет години. Тя въвъежда там реформацията. Елизабет се запознава през 1534 г. при майка си с Мартин Лутер и от 1538 г. си пише редовно с него. Тя го снабдява със сирене и вино, а той и изпраща библия в Минден. Антониус Корвинус става суперинтендант на княжеството. [3]

През 1546 г. Елизабет се омъжва за Попо XII, граф на Хенеберг (1513–1574) от род Хенеберг, по-малкият брат на съпруга на нейната най-голяма дъщеря Елизабет (1526–1566).

През 1553 г. Елизабет е изгонена от Мюнден от херцог Хайнрих фон Брауншвайг-Волфенбютел, племенникът на нейния умрял съпруг, и тя бяга в Хановер. През 1555 г. тя се заселва в тюрингския Илменау в Графство Хенеберг, където пише последната си книга, за вдовиците.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Елизабет има от брака си с херцог Ерих I един син и три дъщери:

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Ein Sendbrief an ihre Untertanen, Hannover, 1544
  • Regierungshandbuch für ihren Sohn Erich II, 1545
  • Mütterlicher Unterricht (Ehestandsbuch) für Anna Maria, 1550
  • Trostbuch für Witwen, 1555, 2ª ed. 1556, Lipsia, 1598
  • Elisabeth von Braunschweig-Lüneburg und Albrecht von Preußen. Ein Fürstenbriefwechsel der Reformationszeit, ed. von Ingeborg Mengel, Göttingen, 1954; 2ª ed.: Göttingen, 2001, ISBN 3-89744-062-8

Песни и молитви:

  • Franz, Iwan: Elisabeth von Kalenberg-Göttingen als Liederdichterin, Zeitschrift des Verein für niedersächsische Geschichte (1872), S. 183–195.
  • Goltz, Eduard Freiherr von der: Lieder der Herzogin Elisabeth von Braunschweig-Lüneburg, Zeitschrift der Gesellschaft für niedersächsische Kirchengeschichte 19 (1914), S. 147–208.
  • Schridde CCR, Sr. Katharina / Talkner, Katharina: Mit Lust und Liebe. Das Elisabeth-Brevier, Lutherisches Verlagshaus, 2009, ISBN 978-3-7859-0993-5

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ingeborg Klettke-Mengel: Elisabeth. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 4, Duncker & Humblot, Berlin 1959, ISBN 3-428-00185-0, S. 443 f. (Digitalisat).
  2. Herzog Erich mit seiner zweiten Frau Elisabeth, offiziellen Seiten des Hauses der Welfen.
  3. Albert Brauch: Die Verwaltung des Territoriums Calenberg-Göttingen während der Regentschaft der Herzogin Elisabeth (1540–1546). Diss. Hamburg 1921. Lax Verlag, Hildesheim 1930.>

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]