Лютичи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Федерацията на Лютичите (983-1056/57)

Лютичите (Lutici, Liutizen, Lutizen, Lutitzen, Luitizen) са свободен съюз на няколко западнославянски племена, които през Ранното средновековие населяват югоизточните области на днешна Мекленбург-Предна Померания и северните на днешен Бранденбург в Германия. За разлика от техните западни съседи, славяните не образуват централизирана феодална държава и мощно се съпротивляват на Християнизацията.

Авторите отнасят понятието лютичи към всички славяни, живели североизточно на долното и средното течение на Елба. Лютичите принадлежат към полабските славяни, също наричани венди. За пръв път са споменати от Адам фон Бремен през 991 г. През 10 век лютичите образуват съюз с кесините и зирзипаните, доленчаните и редарите, в който имат водеща роля.

Лютичите говорят полабски диалекти, а техен социален и култов център е градът-светилише Ретра, известен и като Ридегост. Те участват в Славянското въстание през 983 г., а през 1057 г. съюзът се разпада след така наречената Лютичка братска война между кесините и зирзипаните, спечелена от последните.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Helmut Beumann: Die Ottonen. Stuttgart 2000. ISBN 3-17-016473-2
  • Wolfgang Brüske: Untersuchungen zur Geschichte des Lutizenbundes. Deutsch-wendische Beziehungen des 10. – 12. Jahrhunderts. 2. Aufl., Böhlau, Köln u. Wien 1983, ISBN 3-412-07583-3
  • Joachim Herrmann: Die Slawen in Deutschland. Berlin 1985
  • Herbert Ludat: An Elbe und Oder um das Jahr 1000. 2. Aufl., Köln/Wien 1995. ISBN 3-412-11994-6
  • Christian Lübke: Das östliche Europa (Die Deutschen und das europäische Mittelalter). Siedler, München 2004, ISBN 3-88680-760-6
  • Christian Lübke: Zwischen Polen und dem Reich. Elbslawen und Gentilreligion. In: Polen und Deutschland vor 1000 Jahren. Berlin 2002, ISBN 3-05-003749-0, S. 91–110.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]