Лютичи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Федерацията на Лютичите (983-1056/57)

Лютичите (Lutici, Liutizen, Lutizen, Lutitzen, Luitizen) са свободен съюз на някои северно-западнославянски племена през Средновековието, които населявали югоизтока на днешна Мекленбург-Предна Померания в Германия и севера на днешен Бранденбург. За разлика от техните съседи, те не образуват централизирана феодална държава и се съпротивляват на Християнизацията. Понятието Лютичи се отнася за всички славяни, живели североизточно на долна и средна Елба.

Лютичите принадлежат към полабските славяни, също наричани Венди. За пръв път са споменати при Адам фон Бремен през 991 г. През 10 век те образуват съюз с Кесини и Зирзипани, Толензи, Редари, в който имат водеща роля.

Лютичите говорели полабски диалекти. Техният център е култовото светилише Ретра (Ридегост). Те участват в Славянското въстание през 983 г. През 1057 г. съюзът се разпада след войната между Кесините и Зирзипаните. Победител са Зирзипаните.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Helmut Beumann: Die Ottonen. Stuttgart 2000. ISBN 3-17-016473-2
  • Wolfgang Brüske: Untersuchungen zur Geschichte des Lutizenbundes. Deutsch-wendische Beziehungen des 10. – 12. Jahrhunderts. 2. Aufl., Böhlau, Köln u. Wien 1983, ISBN 3-412-07583-3
  • Joachim Herrmann: Die Slawen in Deutschland. Berlin 1985
  • Herbert Ludat: An Elbe und Oder um das Jahr 1000. 2. Aufl., Köln/Wien 1995. ISBN 3-412-11994-6
  • Christian Lübke: Das östliche Europa (Die Deutschen und das europäische Mittelalter). Siedler, München 2004, ISBN 3-88680-760-6
  • Christian Lübke: Zwischen Polen und dem Reich. Elbslawen und Gentilreligion. In: Polen und Deutschland vor 1000 Jahren. Berlin 2002, ISBN 3-05-003749-0, S. 91–110.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]