Неретляни

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за славянското племе. За града в Южна Италия вижте Пагани (Италия).

Югоизточна Европа към 850 година. Земите на неретляните са оградени от Хърватия и Захълмие

Неретляните (познати също като неретвани и пагани) са славяните, населявали междуречието на Цетина и Неретва през IX-XI век.[1]

Известията за неретляните са основно от труда на византийския автор Константин БагренородниЗа управлението на империята“ и венецианските хроники, които ги описват като пирати, тормозещи корабоплаването по източното адриатическо крайбрежие. Сред основните им селища са Мокър (до днешна Макарска) и Вeрулия. Страната им, наричана още Пагания, заради продължителното запазване на езичеството сред местните жители, е разделена на три области (жупи) – Растока, Мокро и Дален, и включва островите Млет, Хвар, Брач и Корчула. При управлението на княз Домагой тези територии са обединени за кратко (до 70-те години на IX век) със съседната хърватска държава.[1]

Първите документирани нападения на неретляните срещу морски търговци датират от 30-те години на IX век. Те предизвикват вековен конфликт с Венеция. Вследствие на редица поражения и безуспешни походи (през 840, 887 и 948 година) венецианците са принудени да плащат данък на неретляните, за да си осигурят свободно плаване покрай бреговете им. Тази практика приключва към 998 година, когато дожът Пиетро II Орсеоло успява да ги покори.[1]

Около 1050 година земите на неретляните са включени окончателно в пределите на Хърватското кралство.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]