Далеминци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гау Далеминци в Свещената Римска империя ок. 1000

Далеминците (на немски: Daleminzier, Daleminzen; на полски: Głomacze, Dalemińcy) са западнославянско племе или Полабски славяни, живели от 8 до 10 век на река Елба в Източнофранкското кралство.[1]. Те сами се наричат Гломаци (Глумаци) (Glomaci, Glumaci) на техното централно светилище Гломуци. Техните източни съседи са (бившите) Сорби.

Те са споменати за пръв път през 805 г. по време на похода на Карл Млади, най-възрастният син на Карл Велики, против славяните, особено против Бохемия. Около 908 г. Хайнрих I Птицелов тръгва против Далеминците, които вземат унгарците за помощ. Те са подчинени и са интегрирани в империята в Маркграфство Майсен.

Истински подчинени те са едва през 928/929 г. след разрушаването на техния замък „Гана“. Хайнрих основава там замък Майсен.

Гау Далеминци[редактиране | редактиране на кода]

Гау Далеминци (на немски: Gau Daleminzi; на латински: pagus Daleminzi) е през Средновековието гау-графство на река Елба в Саксония, Германия. Графството се намира в Маркграфство Майсен.

Граф в Гау Далеминци e:

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Arne Schmid-Hecklau: Archäologische Studien zu den Kontakten zwischen dem Markengebiet und Böhmen im 10. und 11. Jahrhundert. In: Arbeits – und Forschungsberichte zur sächsischen Bodendenkmalpflege. Bd. 45, 2003, ISSN – 7817 0402 – 7817, S. 231 – 261

Източници[редактиране | редактиране на кода]