Хафел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хафел
(на чешки: Havel)
Park Babelsberg Havel Winter.jpg
Река Хафел в Потсдам през зимата
Reliefkarte Deutschland.png
53.4578° с. ш. 12.9356° и. д.
52.9083° с. ш. 11.8772° и. д.
Изворът и устието на река Хафел в Германия
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение Флаг на Германия Германия
Дължина 334 km
Водосб. басейн 24 096 km²
Отток 103 m³/s
Начало
Място Мекленбургски езерен район
Координати 53°27′28.08″ с. ш. 12°56′08.16″ и. д. / 53.4578° с. ш. 12.9356° и. д.
Надм. височина 65 m
Устие
Място ЕлбаСеверно море
Координати 52°54′29.88″ с. ш. 11°52′37.92″ и. д. / 52.9083° с. ш. 11.8772° и. д.
Надм. височина 22 m
Хафел в Общомедия
Карта на течението на река Хафел

Хафел (на немски: Havel ; на долнолужишки: Habola ) е река в Североизточна Германия (провинции Мекленбург-Предна Померания, Бранденбург, столицата Берлин и Саксония-Анхалт), десен приток на Елба. Дължина 334 km, площ на водосборния басейн 24 096 km².[1][2]

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

В древните източници като например в Germania от Тацит, реката се споменава с имената Habola, Habula, Havela. Названието етимологически се свързва с древногерманските думи за пристанище Haff, habe, hafen. По-късно, към 7 век, по течението се заселва славянско племе, наречено по името на реката хевели (хавеляни). Те не успяват да задържат своето княжество и през 12 век са присъединени към маркграфство Бранденбург от Албрехт Мечката.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Река Хафел води началото си на 65 m н.в., от Мекленбургския езерен район, на 2,5 km югозападно от село Анкерсхаген, селище между езерото Мюриц и град Нойбранденбург, в южната част на провинция Мекленбург-Предна Померания. По цялото си протежение тече през средната част на Северогерманската равнина с бавно и спокойно течение. Първоначално тече на юг през множество естествени и изкуствени проточни езера, като по този начин оттокът ѝ е урегулеран целогодишно. В Берлин приема своя най-голям приток Шпрее, като Шпрее внася два пъти повече вода (38 m³/sec) от Хафел (15 m³/sec). В град Потсдам завива на запад, а след град Бранденбург – на северозапад, като по този начин образува голяма изпъкнала на юг дъга и разстоянието между извора и устието ѝ е само 94 km. Влива се отляво в река Елба, на 22 m н.в., при село Гнесдорф, в провинция Саксония-Анхалт.[1]

Водосборният басейн на Хафел обхваща площ от 24 096 km², което представлява 16,25% от водосборния басейн на Елба. Речната ѝ мрежа е двустранно развита. На запад и юг водосборният басейн на Хафел граничи с водосборните басейни на река Шварце-Елстер и множество по-малки десни притоци Елба, а на изток и север – с водосборните басейни на Одер и други по-малки реки, вливащи се директно в Балтийско море.[1]

Основни притоци:

  • левиШпрее (382 km, 10 100 km²), Нуте (67 km, 1938 km²), Плане (61 km, 639 km²);
  • десни – Рин (133 km, 1780 km²), Досе (96 km, 1268 km²).

Хафел има смесено снежно-дъждовно подхранване с повишено зимно-пролетно (февруари – март) пълноводие в резултат от снеготопенето и слабо изразено лятно маловодие. Среден годишен отток в устието 103 m³/sec.[1]

Стопанско значение[редактиране | редактиране на кода]

Почти по цялото си протежение река Хафел е плавателна за плиткогазещи речни съдове, по която се осъществява водна връзка със Северно море чрез Елба, с Рейн чрез канали от Елба и с река Одер на изток (чрез Шпрее и канали). На много места са изградени шлюзове и плавателни канали, с които се съкращава водният път за речните съдове. Езерата, през които преминава, са място за риболов и водни спортове.

На Хафел са разположени градовете Ораниенбург, Берлин, Потсдам, Бранденбург, Премниц, Ратенов и Хафелберг.[1]

Допълнителна информация[редактиране | редактиране на кода]

През зимата на 1912 г. поетът Георг Хайм намира смъртта си на реката при остров Шваненвердер (близо до Потсдам), опитвайки се да спаси свой приятел, пропаднал в леда.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]