Албрехт I фон Бранденбург

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Албрехт I
маркграф на Бранденбург
Албрехт I 
Роден: 1100 г.
Починал: 18 ноември 1170 г. (70 г.)
Печат на Албрехт Мечката, Adelbertus D(e)i gr(ati)a marchio (in Brandenborch)

Албрехт I или Албрехт Мечката (на немски: Albrecht I. von Brandenburg, Albrecht der Bär, Albrecht von Ballenstedt; Adelbert; * 1100, † 18 ноември 1170) от фамилията Аскани е маркграф на Северната марка (1134 – 1157), основател на Маркграфство Бранденбург и първият маркграф от 1157 до 1170 г.

Той е единственият син на Ото Богатия († 1123), граф на Баленщет, херцог на Саксония, и Айлика († 1142), дъщеря на саксонския херцог Магнус (от род Билунги) и на София Унгарска, дъщеря на унгарския крал Бела I.

През 1134 г. Албрехт Мечката получава земя, след като побеждава на бойното поле славянскиия княз Якса от Кьопеник (Jaxa von Köpenick) при крепостта Бранденбург на река Хафел. От 1134 г. той е маркграф на Нордмарк. Помага на немското източно преселение (Ostkolonisation). От 1138 г. той е също херцог на племенното херцогство Саксония, но не заздравява там позицията си. Той участва заедно с Хайнрих Лъв през 1147 г. в Кръстоносния поход против славяните (против вендите; на немски: Wendenkreuzzug).

На 11 юни 1157 г. на неговата земя той основава Маркграфство Бранденбург и Албрехт Мечката поема управлението. В началото той се наричал маркграф на Бранденбург (Adelbertus Die gratia marchio in Brandenborch) в свидетелството от 3 октомври 1157 г. Затова 1157 г. се счита фактически за годината на основанието на марка Бранденбург.

Албрехт Мечката има следните титли:

Неговият син Ото I († 8 юли 1184) е от 1170 г. вторият маркграф на маркграфството.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Албрехт е женен от 1125/1126 г. за София фон Винценбург (* 1105; † 6/7 юли 1160), дъщеря на граф Херман I от Винценбург († 1137/38). София умира десет години преди него. Двамата имат три дъщери и седем сина (вероятно те имат тринадесет деца):[1][2]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Otto von Heinemann: Albrecht der Bär. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 1, Duncker & Humblot, Leipzig 1875, S. 237 – 243.
  • Erich Freiherr von Guttenberg: Albrecht. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 1, Duncker & Humblot, Berlin 1953, ISBN 3-428-00182-6, S. 160 f.
  • Heinrici de Antwerpe, Can. Brandenburg., Tractatus de urbe Brandenburg.
  • Helmut Assing, Albrecht der Bär. Markgraf von Brandenburg (1150/57 – 1170). Eberhard Holtz, Wolfgang Huschner, Deutsche Fürsten des Mittelalters. Fünfundzwanzig Lebensbilder. Edition Leipzig, Leipzig 1995, S. 221 – 233, ISBN 3361004373.
  • E. Bohm, Heveller. Lexikon des Mittelalters. Band 4, S. 2198. DTV, München 2002. ISBN 3-423-59057-2
  • Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. XVI, Tafel 37.
  • Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. I, Tafels 40 & 68.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]