Магнус (Саксония)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Магнус Саксонски (на немски: Magnus von Sachsen; * ок. 1045; † 23 август 1106 в замък Ертенебург) е последният от род Билунги херцог на Саксония през 1072 – 1106 г.

Herzog Magnus von Sachsen.jpg

Магнус е син на херцог Ордулф (Ото, † 28 март 1072) и първата му съпруга Вулфхилд от Норвегия († 24 май 1071), дъщеря на крал Олаф II Харалдсон. По бащина линия той е внук на херцог Бернхард II.

Той е голям враг на архиепископ Адалберт от Бремен и напада често неговия манастир. През 1070 г. той помага на бунта на Ото Нортхаймски против крал Хайнрих IV и след неговото прекратяване е затворен. Той е освободен през 1073 г. чрез саксонското въстание и след победата на Хайнрих IV в битката при Хомбург на Унструт през 1075 г. отново е пленен. След освобождението му през 1076 г. той се бие при привържениците на гегенкрал Рудолф през 1078 г. По-късно той се сдобрява с Хайнрих IV и се бие против славянските Лютичи. През 1093 г. той е съюзен с Хайнрих IV и му помага в боевете против бреговите славяни.

Той умира през 1106 г. без синове. С него свършва мъжката линия на род Билунги. След неговата смърт собствеността му е разделена: Херцогството попада на Лотар III от Суплинбург, по-късният император, фамилните земи на дъщерите му отиват чрез женитби на Асканите и Велфите.

Гробната плоча на Магнус в църквата Св. Михаелис Люнебург

Магнус е погребан в църквата Св. Михаелис в Люнебург.

Семейство и деца[редактиране | редактиране на кода]

Магнус се жени през 1070/1071 г. за София Унгарска († 18 юни 1095), дъщеря на унгарския крал Бела I (Арпади), вдовица на Улрих I от Ваймар, маркграф на Крайна и Истрия. Магнус и София са погребани в църквата Св. Михаелис в Люнебург. Те имат две дъщери:[1]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]