Рейнски шистови планини

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Рейнски шистови планини
Frahan JPG01.jpg
Reliefkarte Deutschland.png
50.3656° с. ш. 7.6063° и. д.
Местоположение на картата на Германия
Общи данни
МестоположениеFlag of Germany.svg Германия
Flag of Belgium (civil).svg Белгия
Flag of Luxembourg.svg Люксембург
Flag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg Франция
Част отСредноевропейски херцински планини
Надм. височина2881 фут
Рейнски шистови планини в Общомедия

Рейнските шистови планини (на немски: Rheinisches Schiefergebirge, на френски: Massif schisteux rhénan) са ниска планина в Германия,[1] и частично на териториите на Белгия, Люксембург и Франция, заемащи северозападния край на Средноевропейските херцински планини.

Цялата нископланинска система е разположена източно и западно от средното течение на река Рейн и се пресичат от нея от юг на север чрез Рейнския пролом. Дължината им от североизток на югозапад е около 400 km, а максималната им височина връх Гросер Фелдберг (879,5 m) се издига в масива Таунус. Планините са изградени предимно от шисти и кварцити, а също пясъчници и варовици. На отделни места са се съхранили базалтови купули. Рейнските шистови планини се състоят от отделни масиви, разделени от дълбоки, на места каньонообразни долини на реките Рейн, Мозел, Лан, Нае и др. На запад от долината на Рейн са разположени масивите Ардени, Айфел и Хунсрюк, а на изток – Зауерланд, Вестервалд и Таунус. Всичките те имат обичайно заравнени билни повърхности, над които на 300 – 400 m се извисяват хребети, носещи понякога вулкански конуси и маари. В миналото склоновете на планината са били обрасли с гъсти елови, дъбови и букови гори, които сега са силно оредели. Най-високите части са заети от торфища, мочурища и блата. По терасите на речните долини и по ниските участъци на склоновете (най-вече с южна експозиция) се отглеждат пшеница, захарно цвекло, лозя и др. Интензивно се развива и животновъдството, основно едър рогат добитък. В северното им подножие е разположен големия Рурски въглищен басейн.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]