Халит
| Халит | |
| Каменна сол | |
 | |
| Общи | |
|---|---|
| Категория | халогениден минерал |
| Формула (повтаряща се единица) | NaCl |
| Класификация на Щрунц | 3.AA.20 |
| Класификация на Дана | 9.1.1.1 |
| Елементарна клетка | 5.6404 Å |
| Характеристики | |
| Молекулно тегло | 58,433 g/mol |
| Цвят | безцветен, бял |
| Хабитус | кубична |
| Цепителност | съвършена {001} |
| Лом | мидест |
| Чупливост | крехък |
| Твърдост по Моос | 2.0 – 2.5 |
| Блясък | стъклен |
| Цвят на чертата | бял |
| Прозрачност | да |
| Специфично тегло | 2.17 |
| Оптични свойства | изотропичен |
| Показател на пречупване | 1.544 |
| Ултравиолетова флуоресценция | да |
| Разтворимост | разтворим във вода |
| Други характеристики | солен на вкус |
| Халит в Общомедия | |
Халитът (на гръцки: ἅλίτης – „сол“), наричан още каменна сол, е минерал от хлоридите, който представлява кристалната форма на натриевия хлорид (NaCl).
Свойства
[редактиране | редактиране на кода]Халитът се образува във вид на кубични кристали, които са безцветни до бели на цвят, но могат да имат син, лилав, червен, розов, жълт, оранжев или сив оттенък. Всяка окраска се дължи на определени органични или неорганични примеси в минерала.
Разпространение
[редактиране | редактиране на кода]Среща се в пластовете на седиментните скали и в пресъхващите лимани, езера или морета. Слоевете от каменна сол могат да бъдат дебели до 350 m и да простират на огромна територия. Така например, в САЩ и Канада съществува масивен подземен пласт, който се разпростира от Апалачите в западните части на Ню Йорк през Онтарио до Мичиган. Съществуват и вертикални пластове от халит, които са били смачкани и изтласкани нагоре от тежестта на обкръжаващите ги скали. В Иран се срещат и солени „ледници“, където халитът си е пробил път до повърхността и се спуска надолу по склона.
Жили от лилав, влакнест халит съществуват във Франция. Солни кристали се образуват бързо в пресъхващи водоеми, което причинява отлагания на халит, покриващи предметите, които са били потопени във водата.[1] „Халитени цветя“ са вид редки сталактити от навити фибри халит, които се срещат в някои сухи пещери в Австралия.
Приложение
[редактиране | редактиране на кода]Халитът се използва масово от общините за обработка на леда по пътните настилки. Тъй като солената вода има по-ниска точка на замръзване, поставянето на сол или солена вода върху лед би го разтопило. Посипването на сол върху пътищата и тротоарите е стандартна практика в държавите с по-студен климат. Повечето общини разпръскват смес от пясък и сол по време на и след снежна буря, за да се подобри сцеплението на автомобилните гуми. Халитът понякога се използва и в селското стопанство, за да се спре растежът на ливадната трева.
Каменната сол е основният източник за готварска сол. Солта се използва широко в готварството като овкусител и за съхранение месо.[2] Някои култури, особено в Африка, предпочитат широк набор от различни каменни соли за различните ястия.[3]
Халитът се използва в промишлеността за производство на хлор, натриев хидроксид и солна киселина.
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ ((en)) Halite (Sodium Chloride) // Galleries.com. Посетен на 4 декември 2016.
- ↑ Bitterman, Mark. Salted: A Manifesto on the World's Most Essential Mineral, With Recipes. Ten Speed Press, 2010. ISBN 978-1-58008-262-4. с. 267 – 270.
- ↑ Kurlansky, Mark. Salt: A World History. 2003.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Бончев, Георги. Минералите в България // Годишник на Софийския университет, Физико - математически факултет 19 (1). 1923. с. 59- 60. Посетен на 3 април 2024.
- Костов-Китин, Владислав. Халит Halite // Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 682-684.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Halite и страницата „Галит“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |