Голяма дропла

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Дропла.

Голяма дропла
Otis tarda.jpg
Голяма дропла (Otis tarda)
Dabao.jpg
Природозащитен статут
Червена книга на България
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
разред: Gruiformes Жеравоподобни
семейство: Otidae Дроплови
род: Otis Дропли
вид: О. tarda Дропла
Научно наименование
Уикивидове Otis tarda
Linnaeus, 1758[2][3][4]
Разпространение
Otis tarda distribution.png
голяма дропла в Общомедия

Голямата дропла (Otis tarda) е птица от семейство Дроплови. Среща се и в България. Тя е най-голямото животно, което може да лети. Мъжките дропли достигат до 90 – 105 cm на височина, около 115 cm на дължина и 210 – 270 cm размах на крилете при тегло между 6 – 18 kg като най-често то е около 13 kg. Най-големият потвърден екземпляр е бил с тегло от 21 kg. Женските са по-малки и обикновено са високи 75 – 85 cm, дълги до 90 cm и с размах на крилете от 180 cm. Тежат средно около 4,5 kg. Гърдите и шията на женските са голи, за разлика от мъжките.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Общо разпространение. Вид с транспалеарктично разпространение (от Португалия до Североизточен Китай). В Европа гнезди в Португалия, Испания, Германия, Полша, Чехия, Словакия, Австрия, Унгария, Сърбия, Молдова, Украйна и Югозападна Русия. През последните 100 – 150 години, с увеличаването на обработваемите земи, частично разширява ареала си.

Разпространение и численост в България. Към края на XIX в. е отбелязан, че гнезди повсеместно; по-късно е установен само в района на с. Златията, Добруджа и Варненско. Сега вероятно е изчезнал като гнездещ вид. Последните две непотвърдени наблюдения на гнездящи птици са от средата на 90-те години на XX в. – с. Златията и край с. Безводица, Добричко. След 1990 г. е наблюдаван само през зимата.

В миналото голямата дропла е била много по-разпространена в България и вероятно населявала повечето обширни равнинни местности в страната. По костни останки от плейстоцен и холоцен видът е установен от палеоорнитолога проф. Златозар Боев в десетки находида, както в Северна, така и в Южна България. Те доказват че голямата дропла е била сред най-ценените ловни птици и повечето от останките ѝ произлизат от т.н. кухненски отпадъци от древните селища.[5]

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Гнезди в разнообразни степни стации – разорани полета с ръж, хълмисти безлесни коилни степи (черноземни и глинести). В началото на юни снася 1 – 10 яйца. През последните десетилетия средният брой яйца в целия ареал на вида е намалял от 4 на 2. Малките се излюпват през юли и дълго остават с женската. Изборът на гнездовия участък е свързан не толкова с характера на стацията, колкото с наличието в съседство на животинска храна, необходима за малките в ранната им възраст. Той зависи от близостта и броя на мравуняците, защото мравешките яйца са основната храна на пиленцата и на младите птици. Новоизлюпените малки нямат голяма подвижност и хранителният им участък е ограничен.

Допълнителни сведения[редактиране | редактиране на кода]

Застрашен от изчезване вид, включен в Червената книга. Биологична експериментална база „Калимок“ прави опити за реинтродукция на вида в природата ни.[6]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Червена книга на Република България. Голяма дропла. Посетен на 19 февруари 2012
  2. указано в: IOC World Bird List. Version 7.3
  3. указано в: IOC World Bird List Version 7.2
  4. указано в: IOC World Bird List. Version 7.1
  5. Boev, Z. 2003. Distribution of the Little Bustard (Tetrax tetrax /Linnaeus, 1758/) and the Great Bustard (Otis tarda Linnaeus, 1758) (Aves: Otididae Gray, 1845) in Bulgaria during the Late Pleistocene and the Holocene. – Annual of Sofia University „St. Kliment Ochridski“, Faculty of Biol., Book 1 – Zoology, T. 93 – 94 (2003): 41 – 47.
  6. Сайтът на Биологична експериментална база „Калимок“