Кварцит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Син кварцит от Френските Алпи.
Кварцитът може да има зърнеста и грапава повърхност.

Кварцитът е твърда метаморфна скала, която е съставена основно от кварц.[1][2] Пясъчникът се превръща в кварцит чрез нагряване и налягане, обикновено свързвано с тектонска компресия в орогенни пояси. Чистият кварцит обикновено е бял до сив, макар кварцитът често да се среща в различни отенъци на розово и червено, дължащи се на различно количество железен оксид (Fe2O3). Други цветове също се срещат и се дължат на наличието на други минерали.

Когато пясъчникът бива споен в кварцит, индивидуалните кварцови зрънца кристализират отново заедно със спояващия материал, за да се образува сплотена мозайка от кварцови кристали.[1] Повечето или целия от първоначалния строеж на пясъчника се заличават от метаморфизма.[1] Зърнестата, грапава повърхност става гладка на вид.[1] Малки количества от бившите спояващи вещества, железен оксид, силициев диоксид, карбонат и глина често мигрират по време на повторната кристализация и метаморфоза. Това води до появата на ивици в кварцита.

Ортокварцитът е много чист кварцов пясъчник, съставен обикновено от заоблени кварцови зърна, споени от силициев диоксид. Ортокварцитът е 99% SiO2 с много малки количества железен оксид и остатъчни устойчиви минерали като цирконий, рутил и магнетит. Макар често да се срещат и малко фосили, първоначалната текстура и седиментни структури се запазват.

Кварцитът е много устойчив на химично изветряне и често образува била и устойчиви върхове. Почти изцяло силициевото съдържание на скалата допринася малко към почвата, следователно кварцитните хребети често са оголени и са покрити само с много тънък слой почва и малко растителност, ако въобще има такава.

Употреба[редактиране | редактиране на кода]

Кварцитен двустранен ръчен клин от Южна Африка.

Поради твърдостта си и ъгловатата си форма, натрошеният кварцит често се използва като баласт, върху който се полагат железопътните траверси.[3] Кварцитът е и декоративен камък и се използва и като покритие на стени, плочки, стълби и други. Напоследък все по-често се използва за направата на кухненски плотове. По-твърд и по-устойчив към петна е от гранита. Понякога се използва натрошен кварцит при строежа на пътища.[2] Кварцитът с висока чистота се използва за направата на феросилиций, промишлени кварцови пясъци и силициев карбид.[4]

През палеолита кварцитът се е използвал с кремък и кварц за направата на каменни сечива.[5]

Колосите на Мемнон в Египет, както и саркофагът на Наполеон в Дома на инвалидите в Париж са изградени от кварцит.[6][7]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Essentials of Geology, 3rd Edition, Stephen Marshak, с. 182
  2. а б Powell, Darryl. Quartzite. // Mineral Information Institute. Посетен на 9 септември 2009.
  3. Railroad Ballast. //
  4. Krukowski, Stanley T.. Specialty Silica Materials. // Industrial minerals & rocks: commodities, markets, and uses. 7. Society for Mining, Metallurgy, and Exploration (U.S.), 2006. ISBN 0-87335-233-5. с. 842.
  5. http://scholarspace.manoa.hawaii.edu/bitstream/handle/10125/17202/AP-v43n1-73-91.pdf;sequence=1
  6. R. F. Heizer. The Colossi of Memnon Revisited. // {{{journal}}} 182 (4118). Science magazine, 21 декември 1973. DOI:10.1126/science.182.4118.1219. с. 1219 – 1225.
  7. Jules Claretie, Le Roman des soldats, Michel Lévy frères, Paris, 1872 с. 326 Lien Gallica