Почетни граждани на Стара Загора

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Званието „Почетен гражданин на Стара Загора“ се въвежда през 1963 г. Носители на званието почетен гражданин на Стара Загора са били следните лица.

1963[редактиране | редактиране на кода]

1964[редактиране | редактиране на кода]

  • 5. Леонид Илич Брежнев, член на Президиума и секретар на ЦК на КПСС, гражданин на СССР – 10.09.1964 г.
  • 6. Александър Ишков, министър на рибната промишленост на СССР – 14.09.1964 г.
  • 7. Валтер Улбрихт, първи секретар на Германската единна социалистическа партия и председател на Държавния съвет на ГДР – 15.09.1964 г.

1965[редактиране | редактиране на кода]

  • 8. Владимир Чернов, парашутист. Преди 09.09.1944 г. участвал в партизанското движение в Старозагорски окръг, гражданин на СССР – 05.09.1965 г.

1966[редактиране | редактиране на кода]

  • 9. Григорий Сергеевич Хламов, началник на Главно управление на държавен резерв за материали при МС на СССР – 21.09.1966 г.
  • 10. Алексей М. Токарев, във връзка с дружбата между гр. Стара Загора и гр. Куйбишев, гражданин на СССР – 26.09.1966 г.

1967[редактиране | редактиране на кода]

  • 11. Акад. Димитър П. Димитров, посветил научната си дейност на древната история на Стара Загора – 05.05.1967 г.
  • 12. Дамян Николов Иванов, за дългогодишна работа в строителните организации в града – 04.07.1967 г.
  • 13. Койчо Петров Пенчев, за дългогодишна работа в строителните организации в града – 04.07.1967 г.
  • 14. Еньо Нанев Петков, за дългогодишна работа в строителните организации в града – 04.07.1967 г.
  • 15. Атанас Добрев Атанасов, за дългогодишна работа в строителните организации в града – 04.07.1967 г.
  • 16. Иван Трифонов Иванов, за дългогодишна работа в строителните организации в града – 04.07.1967 г.
  • 17. Иван Радков Костов, за дългогодишна работа в строителните организации в града – 04.07.1967 г.
  • 18. Иван Мирчев, поет – 26.10.1967 г.

1968[редактиране | редактиране на кода]

  • 19. Александър М. Пузанов, посланик на СССР в България, във връзка с пребиваването му в гр. Стара Загора, гражданин на СССР – 10 януари 1968 г.
  • 20. Анатолий Г. Гусев, във връзка с пребиваването му в гр. Стара Загора, гражданин на СССР – 10 януари 1968 г.
  • 21. Тано Цолов, член на ЦК на БКП, във връзка с пребиваването му в гр. Стара Загора – 01.02.1968 г.
  • 22. Семьон Андреевич Скачков, председател на Комитета за взаимопомощ на СССР – 01.09.1968 г.
  • 23. Степан Иванович Мойсейченко, офицер от Червената армия, гражданин на СССР – 08.09.1968 г.
  • 24. Ген. Леонид Устинович Белоус, във връзка с пребиваването му в гр. Стара Загора, гражданин на СССР – 22.11.1968 г.

1969[редактиране | редактиране на кода]

  • 25. Акад. Петко Груев Стайнов, композитор, по повод 20 г. от създаване на Градския представителен детски хор – януари 1969 г.
  • 26. Ружа Делчева, народен артист – 24 януари 1969 г.
  • 27. Стефан Гецов, артист – 24 януари 1969 г.
  • 28. Никола Й. Николов, оперен певец – 24 януари 1969 г.
  • 29. Любомир Кабакчиев, артист – 24 януари 1969 г.
  • 30. Василий Кузмин Хренов, ръководител на групата съветски специалисти, участвали в изграждането на комплекс „Марица-изток“, гражданин на СССР – 20.05.1969 г.
  • 31. Леонид Аркадиевич Костандов, министър на химията на СССР – 28.08.1969 г.
  • 32. Николай Николаевич Органов, първи зам.-председател на Дружеството за съветско-българска дружба в Москва, гражданин на СССР – 28.08.1969 г.
  • 33. Владимир Николаевич Судец, зам.-председател на Дружеството за съветско-българска дружба в Москва, гражданин на СССР – 28.08.1969 г.
  • 34. Генадий Павлович Неопиханов, специалист, участвал в изграждането на завода за капролактам, гражданин на СССР – 09.10.1969 г.
  • 35. Христо Никифоров Шанов, секретар на ОК на БКП, по случай 50-годишнината му – 28.11.1969 г.

1970[редактиране | редактиране на кода]

  • 36. Мара Георгиева Нанева, скулптор, автор на паметника на Ленин в Стара Загора – 21.04.1970 г.

1971[редактиране | редактиране на кода]

1972[редактиране | редактиране на кода]

  • 38. Димо Дичев Новаков, за заслугите му за изграждане и укрепване на БКП, член на ЦК на БКП – 27 януари 1972 г.
  • 39. Николай Гяуров, оперен певец – 30.11.1972 г.

1973[редактиране | редактиране на кода]

1976[редактиране | редактиране на кода]

1977[редактиране | редактиране на кода]

  • 43. Николай Константинович Байбаков, за оказана ценна помощ в развитието на химическата промишленост, електрониката и др. отрасли, гражданин на СССР – 07.07.1977 г.
  • 44. Никола Динев Николов, заслужил майстор на спорта и световен шампион по борба – 21.09.1977 г.
  • 45. Акад. Марин Петров Големинов, композитор – 21.11.1977 г.

1978[редактиране | редактиране на кода]

  • 46. Стою Неделчев-Чочоолу, генерал-майор, за големите му заслуги в съпротивителното движение в България и в изграждането на развито социалистическо общество в НРБ – 07.02.1978 г.

1979[редактиране | редактиране на кода]

1981[редактиране | редактиране на кода]

  • 49. Георги Павлов, герой на социалистическия труд, за активното му участие в борбата против фашизма и капитализма, народен представител – 16.02.1981 г.
  • 50. Борис Владимирович Балмонт, министър на машиностроителната промишленост на СССР – 08.07.1981 г.
  • 51. Владимир Михайлович Воеводин, зам.-министър на машиностроителната промишленост на СССР – 08.07.1981 г.

1982[редактиране | редактиране на кода]

  • 52. Михаил Сергеевич Соломенцев, кандидат-член на ЦК на КПСС и председател на Министерския съвет на РСФСР – 17.03.1982 г.
  • 53. Атанас Петков Стоянов, строителен работник в СМК – 01.11.1982 г.

1983[редактиране | редактиране на кода]

  • 54. Димитър Тодоров Узунов, оперен певец – 21 януари 1983 г.
  • 55. Георги Панков, министър на химическата промишленост, във връзка с 20-годишнината от пускането в експлоатация на Химическия комбинат – 30.05.1983 г.
  • 56. Анна Томова-Синтова, оперна певица – 28.11.1983 г.

1984[редактиране | редактиране на кода]

  • 57. Атанас Димитров Петров, заслужил деятел на хранителната промишленост, във връзка с удостояването му със званието „Герой на социалистическия труд“ – 30.03.1984 г.
  • 58. Проф. Въто Груев Груев, заслужил деятел на науката, професор, за особено големите му заслуги в изграждането на ВИЗВМ – 21.05.1984 г.
  • 59. Костас Димитриус Канидис, алпинист, участник в българската експедиция „Еверест-84“ – 28.05.1984 г.
  • 60. Людмила Жечева-Андонова, спортистка, световен рекордьор на висок скок – 12.12.1984 г.
  • 61. Павел Христов Матев, поет – 12.12.1984 г.

1985[редактиране | редактиране на кода]

1987[редактиране | редактиране на кода]

  • 64. Дойка Русенова Докузова, за активно участие в борбата против фашизма и капитализма – 26.03.1987 г.
  • 65. Пенка Минева Стойкова, заслужил майстор на спорта – 26.03.1987 г.

1988[редактиране | редактиране на кода]

  • 66. Анатолий Соловьов, летец-космонавт, за успешно изпълнение на научно-техническата програма „Шипка ‘88“ по време на втория съвместен българо-съветски космически полет, гражданин на СССР – 01.07.1988 г.
  • 67. Виктор Савиних, летец-космонавт, за успешното изпълнение на научно-техническата програма „Шипка ‘88“ по време на втория съвместен българо-съветски космически полет, гражданин на СССР – 01.07.1988 г.
  • 68. Александър Александров, български летец-космонавт, за успешното изпълнение на научно-техническата програма „Шипка ‘88“ – 01.07.1988 г.

1993[редактиране | редактиране на кода]

  • 69. Рене Йорданова, оперна певица – 04.10.1993 г.
  • 70. Димитър Караджов, художник, поет, педагог, преводач – 04.10.1993 г.

1994[редактиране | редактиране на кода]

  • 71. Иван Тодоров Попчев, художник (посмъртно) – 29.09.1994 г.
  • 72. Христо Кацаров, поет, драматурт (посмъртно) – 29.09.1994 г.
  • 73. Недьо Александров, историк и общественик – 29.09.1994 г.
  • 74. Петър Русков, художник и сценограф – 29.09.1994 г.
  • 75. Едит Гайс, д-р на филологическите науки, Берлин, Германия, за изключителен принос в научното изследване и популяризиране на историята на Августа Траяна по целия свят с издадения от нея научен труд – 29.09.1994 г.
  • 76. Д-р Христо Огнянов, литератор, историк, журналист – 29.09.1994 г.

1995[редактиране | редактиране на кода]

1996[редактиране | редактиране на кода]

  • 79. Иван Неделчев, енциклопедист, краевед, писател (посмъртно) – 03.10.1996 г.
  • 80. Веселина Кацарова, оперна певица – 03.10.1996 г.
  • 81. Радослав Димитров, летец-изпитател (посмъртно), загинал при изпълнение на служебния си дълг – 03.10. 1996 г.
  • 82. Димитър Димитров, дългогодишен диригент на Старозагорската опера – 03.10.1996 г.

1997[редактиране | редактиране на кода]

  • 83. Проф. Митко Гогошев, физик, принос за космическата наука (посмъртно) – 02.10.1997 г.
  • 84. Леда Милева, поетеса и преводачка и за дарителството, свързано с къща музей „Гео Милев“ – 12.10.1997 г.
  • 85. Минчо Драндаревски, за всеотдайна служба на народа и БЗНС (посмъртно) –12.10.1997 г.

1998[редактиране | редактиране на кода]

  • 86. О.з.ген.-майор Делчо Делчев, за строителството на България – 01.10.1998 г.
  • 87. Кирил Тодоров, композитор – 01.10.1998 г.
  • 88. Александър Михайлов – Аличко, музикант – 01.10.1998 г.

1999[редактиране | редактиране на кода]

  • 89. Проф. Росен Иванов, лекар, ортопед – 25.06.1999 г.
  • 90. Стефка Минева, оперна певица – 01.10.1999 г.
  • 91. Проф. Андон Геров, учен, създател на породата местно кафяво говедо за Южна България – 01.10.1999 г.
  • 92. Акад. Никола Бонев, астроном, създател на Старозагорската обсерватория (посмъртно) – 10.10.1999 г.

2000[редактиране | редактиране на кода]

  • 93. Проф. Минко Балкански, световнопризнат физик – 18.05.2000 г.
  • 94. Наум Шопов, артист – 28.07.2000 г.
  • 95. Арх. Никола Каишев, основател и дългогодишен председател на Тракийското и Македоно-одринското дружество в Стара Загора, строител на Стара Загора в началото на века (посмъртно) – 29.09.2000 г.
  • 96. Стойчо Стойчев, поет (посмъртно) – 29.09.2000 г.
  • 97. Арманд Перего от Страсбург (Франция), за активната му дарителска дейност – 29.09.2000 г.
  • 98. Росица Баталова, диригент, популяризатор на българското класическо изкуство, авторка на три книги за родния град – 29.09.2000 г.
  • 99. Проф. Александър Йосифов, композитор – 29.09.2000 г.
  • 100. Иванка Колева, параолимпийска шампионка – 23.11.2000 г.
  • 101. Станчо Колев, световен шампион по борба, два пъти олимпийски вицешапион – 23.11.2000 г.

2002[редактиране | редактиране на кода]

  • 102. Проф. Петър Жеков, учен генетик и композитор – 05.10.2002 г.
  • 103. Крум Георгиев, фолклорист – 05.10.2002 г.
  • 104. Георги Велев, артист – 05.10.2002 г.
  • 105. Д-р Никола Ненов, лекар (посмъртно) – 05.10.2002 г.

2003[редактиране | редактиране на кода]

  • 106. Богдана Попова, хоров диригент – 05.10.2003 г.
  • 107. Веселин Ненов, композитор и диригент – 05.10.2003 г.
  • 108. Величка Койчева, музеен работник – 05.10.2003 г.
  • 109. Жеко Христов, поет (посмъртно) – 05.10.2003 г.
  • 110. Д-р Дарина Кръстинова, лекар офталмолог – 05.10.2003 г.
  • 111. Проф. Иван Карабалиев, преподавател в Тракийския университет – 05.10.2003 г.
  • 112. Добри Алексиев Костин, старши треньор по спортна акробатика – 05.10.2003 г.

2004[редактиране | редактиране на кода]

  • 113. Таньо Клисуров, поет – 24.05.2004 г.]]
  • 114. Димитър Македонски, учител – 24.05.2004 г.
  • 115. Борис Христов, световноизвестен оперен певец, бас (посмъртно) – 24.05.2004 г.
  • 116. Димитър Николов, музеен работник – 24.05.2004 г.

2005[редактиране | редактиране на кода]

2008[редактиране | редактиране на кода]

2010[редактиране | редактиране на кода]

  • 122. Димитър Рачев, юрист и културен деец – 30.09.2010 г.

2013[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]