Стою Неделчев-Чочоолу
| Стою Неделчев-Чочоолу | |
| генерал, партизанин и революционер | |
| Роден |
12 февруари 1908 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил във | Военна академия на Генералния щаб на Русия |
| Народен представител в: XXVI ОНС VI ВНС V НС VI НС VII НС VIII НС IX НС | |
Стою Иванов Неделчев (Чочоолу) с прякор Пантерата и Бай Драгия е комунистически активист, партизанин по време на Втората световна война. Командир на Пета Старозагорска въстаническа оперативна зона. Български офицер и генерал-майор.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Стойо Неделчев е роден на 12 февруари 1908 г. в старозагорското село Калояновец. От 1930 година е член на БКП. През 1934 година се включва в четата на Петко Маналов. През 1935 година преминава в нелегалност, а през 1937 емигрира в СССР.
Участва в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война. През 1941 година по решение на ЦК на БКП като парашутист се завръща в България, за да организира партизански отряди. Командир на Партизански отряд „Христо Ботев“, Партизанска бригада „Георги Димитров“ и Пета Старозагорска въстаническа оперативна зона. Два пъти му е издавана смъртна присъда по ЗЗД. Остава неуловим, което го прави един от легендарните партизански командири.[1]
Участва във войната срещу Германия (1944 – 1945) като заместник-командир на VIII – а Тунджанска дивизия от 9 септември 1944 до 10 март 1945, когато е освободен по болест[2]. Член е на Окръжния комитет на БКП в Стара Загора и на Централната контролно-ревизионна комисия[3]. Многократно избиран за народен представител (1966 – 1987). Служи си трудно с дясната ръка вследствие на наранявания от времето партизанската си дейност и козирува с лявата. Завършва Военната академия на Генералния щаб на армията на СССР „Климент Ворошилов“.[4] Командир на 21 планинска стрелкова бригада (1954 – 1957)[5]. Обявен е за Герой на социалистическия труд (Указ № 106 от 12 февруари 1968).[6] Награждаван е с орден „За храброст“, IV степен, 1 клас, унгарския орден „На унгарската свобода“ – сребърен, орден „Георги Димитров“ (1968, 1978, 1983). Герой на Народна република България (1978).[7][8]
През 1967 г. издава мемоарната книгата „Боят настана“. Във филма „Осмият“ е прототип на главния герой, ролята на който играе Георги Георгиев – Гец. Почетен гражданин на Стара Загора от 1978 г.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 99, 175, 262
- ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 101
- ↑ Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 393
- ↑ Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 47
- ↑ История на смолянския гарнизон
- ↑ Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 392
- ↑ 30 години от смъртта на ген.-майор Стойо Неделчев-Чочоолу
- ↑ Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 47
|
- Генерал-майори от НРБ
- Командири на въстанически оперативни зони на НОВА
- Партизани от Партизанска бригада Георги Димитров
- Партизани от Първа средногорска бригада Христо Ботев
- Парашутисти и подводничари
- Членове на БКП до 1944 година
- Членове на ЦКРК на БКП
- Български мемоаристи
- Прототипи на литературни герои
- Герои на Народна република България
- Герои на социалистическия труд на България
- Носители на орден „За храброст“ IV степен
- Носители на орден „Георги Димитров“
- Почетни граждани на Стара Загора
- Възпитаници на Военната академия „М. В. Фрунзе“ от България
- Родени в област Стара Загора
- Починали в Стара Загора