Васил Михайлов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Васил Михайлов
български актьор
Роден Васил Александров Михайлов
6 април 1938 г. (79 г.)
Политика
Професия Актьор
Народен представител в:
VII ВНС   
Подпис BASA-117-46-1084-77-Signature of Vasil Mihaylov (cropped).jpg
Страница в IMDb

Васил Александров Михайлов е български драматичен и филмов актьор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 6 април 1938 г. в Стара Загора, но произхожда от бежанско семейство от Мараш, Западна Тракия[1].

През 1964 г. завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Мандаджиев.

Работил е като шлосер-матричар в завод „Светлина“, Стара Загора (1964 – 1967), в Хасковския драматичен театър, където е бил директор (1965 – 1966), във Военния театър (1967-).

Бил е депутат във ВНС (1990).

Член на СБФД (1973). Заместник-председател на САБ (1982 – 1989).

Най-голяма популярност му носи изпълнението на ролята на Петко Войвода в телевизионния сериал Капитан Петко войвода.

Роли[редактиране | редактиране на кода]

Театър[редактиране | редактиране на кода]

Ролите, изиграни на сцената на Театър „Българска армия“:

Изиграл още много роли в театрите:

  • „Иван Димов“ – Хасково
  • Театър 199 – „Близък непознат“ от Александър Рилски, „Жена в затруднено положение“ от Марек Домански, „Два начина да се ядат сладки“ от Михаил Величков, „Насаме с всички“ от Александър Гелман, „Последната нощ на Сократ“ от Стефан Цанев, „Дамата с куфара“ от Агнешка Ошецка, „Другата смърт на Жанна д'Арк“ от Стефан Цанев, „Вавилонска кофа“ от Иван Голев, „Брудершафт“ от Анатолий Крим.
  • Народен театър „Иван Вазов“
  • театър „Движение“
  • театрална формация към „България“ АД и др.

Телевизионен театър[редактиране | редактиране на кода]

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Година Филми и Сериали Серии Копродукции Роля
2015 Жажда бащата на момичето
2014 Пътят към Коста дел Маресме
Българска рапсодия – 2 заглавие
Рангел
2014 Имунитет България / САЩ дядото
2013 Дърво без корен – (Tree Without a Root) Великобритания / Германия / България Гатьо Игнатов
2012 София – (Sofia) САЩ домакин
2010 Стъпки в пясъка бай Гроздан, бащата на Слави
2008 Последното пътуване
2006 Приятелите ме наричат Чичо Румен Стефанов Михайлов – „Чичо“
2005 Принцът и просякът
2004 Как убих светец – (Kako ubiv svetec) Франция / Македония / Словения
2004 Изпепеляване
2003 Тайната вечеря на Дякона Левски Панайот Хитов
2002 Камера ! Завеса ! 6 звездата Звезделин Карабаджаков
2002 Лист отбрулен Идриз
2001 Най-важните неща
2001 Огледалото на дявола 4 Папаризов
2001 Съдбата като плъх България / Македония бащата на Георги
2001 Версенжеторикс – (Vercingétorix)
Друиди – (2 заглавие)
Франция / Канада / Белгия галът Виридо
2000 Краят на ХХ век Нишкия митрополит
1999 Дунав мост 9 следовател
1998 След края на света България / Германия / Гърция Авраам „къркача“ Коен
1996 Вълкадин говори с Бога Вълкадин
1996 Всичко от нула
1995 Повод за убийство
1994 Забраненият плод бащата
1991 О, Господи, къде си? химикът Васил Мишев
1989 Индиански игри Йон
1989 Маргарит и Маргарита Нерезанов
1989 Право на избор
1988 Голямата игра – (Большая игра) 6 СССР / България Матен
1988 Време разделно 2 Сюлейман ага, местен управител
1987 Дом за нашите деца 5 Паскалев, партийния секретар
1987 Приземяване Димовски, любовникът на Христина
1987 Мечтатели Петко Каравелов
1986 Денят на владетелите 2 хан Крум
1986 Амиго Ернесто
1986 Характеристика Крушев
1984 Златният век 11 Карач
1984 Събеседник по желание Боян Бъчваров-Бъч
1983 Фалшификаторът от „Черния кос“ 3 полковник Димитър Василев Мирски
1983 Римска делва
1981 681 - Величието на хана хан Кубрат
1981 Капитан Петко войвода 12 Петко Киряков „капитан Петко войвода
1981 Хан Аспарух 3 хан Кубрат
1981 Пришествие Чернев
1979 По дирята на безследно изчезналите 4 Харалампи Стоянов
1979 Сами сред вълци 5 генерал Никифор Никифоров
1979 Войната на таралежите 5 бащата на Камен
1978 Нечиста сила кметът Божил
1978 Момчетата от „Златен лъв“ 5
1978 Инструмент ли е гайдата? секретарят на съвета
1978 Всички и никой следователят
1978 Адиос, мучачос Джамбаза / богатият селянин в кръчмата
1977 Слънчев удар
1977 Петимата от РМС 5 Никола Гешев
1977 Басейнът Хари, треньорът
1977 Хора отдалече бригадирът Добри Жеков
1977 Хирурзи д-р Константин Панов
1976 Земя без въздух
1976 Чичовци 4 даскал Гатю
1976 Сбогом, любов 3 Агликин, началникът на строителното управление
1976 Реквием за една мръсница Коко, таксиметровият шофьор
1975 Вечни времена Иван Стоянов
1975 Магистрала шофьорът
1974 На живот и смърт 3 Атанас Щерев
1974 Синята лампа 12 Ангел
1974 Зарево над Драва 2 капитан Стрезов
1974 Гардеробът (гласът на гардероба)
1974 Ламята дърваря Брадван
1973 И дойде денят (гласът на фантома)
1973 Нона Тошо
1973 Тигърчето Кольо, бащата
1973 Като песен другарят Ким
1972 Вятърът на пътешествията бай Кольо
1972 Катастрофата 3
1972 Автостоп Пешо
1971 Герловска история старшията
1971 Краят на песента Ибрям Али
1970 Един миг свобода 2 нов. Стамо (в новелата „Искам да живея“)
1970 С особено мнение
1969 Свобода или смърт поп Сава
1967 С дъх на бадеми професор Саваринов
1962 Хроника на чувствата

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • Заслужил артист (1974).
  • Народен артист (1981).
  • Орден „За заслуги към БНА“ (1974).
  • Медал „За заслуги към БНА“ за ролята на хан Кубрат във филма Хан Аспарух.
  • „Първа награда“ на МНО за роля на патриотична тема (1967).
  • „Трета награда“ за ролята на (Боян) от пиесата „Боян Магесникът“ (Велико Търново, 1968).
  • „Трета награда“ за ролята на (Богдан) от пиесата „Самуил“ (Велико Търново, 1969).
  • „Награда за мъжка роля“ – на (старшията) във филма „Герловска история“ на Х фестивал на българския филм – (Варна, 1971).
  • „Наградата на МНО“ за ролята на (полковник Огнянов) от пиесата „Съд на честта“ (1972).
  • „Наградата на МНО“ за ролята на (Манол) от пиесата „Време разделно“ (1973).
  • „Втора награда“ за ролята на (Манол) от пиесата „Време разделно“ (Велико Търново, 1975).
  • „Първа награда“ за ролята на (Човекът) от пиесата „Сизве Банзи е мъртъв“ на I национален преглед на камерните театрални постановки – (Враца, 1977).
  • „Втора награда“ за ролята на (Будин) от пиесата „От Земята до небето“ на национален преглед на българската драма и театър.
  • „Почетна значка ЗЛАТНО ПЕРО“ на СБЖ за висок творчески принос в българската журналистика и публицистика за филма По дирята на безследно изчезналите (1978).
  • „Награда за мъжка роля“ на Съюза на българските филмови дейци за ролята на (капитан Петко войвода) във филма „Капитан Петко войвода“ и за ролята на (хан Кубрат) във филма „Хан Аспарух“ (1981).
  • „Награда за мъжка роля“ за ролята на (капитан Петко войвода) във филма „Капитан Петко войвода“ на XVII фестивал на българския игрален филм – (Варна, 1982).
  • Награда на Съюза на артистите в България за ролята на (Галубеев) в „Насаме с всички“ (сезон 1982 – 1983)
  • „Първа награда“ на МНО за ролята на (Македонски) от пиесата „Хъшове“ (1983).
  • „Специалната награда за мъжка роля“ (заедно с режисьора и оператора) за тази на (Бъч) във филма „Събеседник по желание“ на XVIII фестивал на българския игрален филм – (Варна, 1984).
  • „Награда за мъжка роля“ за ролята на (Бъч) във филма „Събеседник по желание“ на XI международен фестивал на червенокръстки и здравни филми – (Варна, 1985).
  • „Награда за мъжка роля“ за ролята на (Вълкадин) във филма „Вълкадин говори с Бога“ на Международния телевизионен фастивал „Златната ракла“ – (Пловдив, 1997).
  • „Наградата Галя Бъчварова ЗА МЪЖКА РОЛЯ“ за ролята на (Аврам Коен „къркача“) вв филма „След края на света“ на Международния телевизионен фастивал „Златната ракла“ – (Пловдив, 1999).
  • „Златен век“ – огърлие, от бившия министър на културата Петър Стоянович „за изключителния си принос в киното и театъра, както и по повод Деня на българската просвета и култура – 24 май“ (2014)[2]
  • Почетен гражданин на Стара Загора.
  • „Награда ИКАР“.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Цанкова, Искра. По стъпките на Милетич, сп. Тема, бр.40, 15 – 21 октомври, 2012, стр. 64
  2. Министър Петър Стоянович връчи наградите на изтъкнати творци по повод Деня на българската просвета и култура и славянската писменост, сайт на Министерство на културата, 20 май 2014 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за